Руският президент Владимир Путин отхвърли възможността за каквито и да било териториални отстъпки от страна на Кремъл в рамките на евентуални мирни преговори за прекратяване на войната в Украйна.
Това коментира Институтът за изследване на войната (ISW).
Путин постави за задача на руските сили създаването на така наречената "зона за сигурност" в северната част на Украйна и осигуряване на "абсолютна сигурност" по руско-украинската граница.
Руският президент изрично заяви, че не възнамерява да превърне тази зона в предмет на евентуални мирни преговори с Украйна. Кремъл многократно е отказвал да направи каквито и да било териториални отстъпки от своя страна, като в същото време постоянно изисква от Украйна да отстъпи територии, включително райони, които руските сили понастоящем не контролират.
ISW продължава да счита, че Кремъл отказва да направи каквито и да било дипломатически или териториални отстъпки, за да сложи край на войната, и остава решен да постигне първоначалните си военни цели чрез военни средства.
Путин и други военни командири силно преувеличават руските напредъци в различни сектори на театъра на военните действия в публични изявления поне веднъж месечно от януари 2026 г. насам.
В момента руските военни действия не успяват да постигнат своите оперативни и стратегически цели на фона на успешните украински контраофанзиви по време на операция "Вивалди" северно от Лиман и в посока Александровка през 2026 г., докато броят на новобранците в Русия е намалял.
Частичното възстановяване на запасите от бронирани превозни средства и самоходни гаубици в Русия показва, че руската армия не е изоставила напълно концепцията за механизирана маневра, въпреки че през изминалата година в Украйна разчиташе предимно на тактики за проникване.
Забележителна е способността на Русия да възстанови конвенционалните си сили и да разположи част от запасите си от превозни средства на разстояние по-малко от 200 км от руската граница с НАТО, без да намалява темпото на операциите си в Украйна.
Настъплението на руските войски се води по цялата линия на фронта
Разполагането на някои новозабелязани превозни средства в близост до Финландия също сочи, че Русия се стреми да установи дългосрочна военна позиция срещу НАТО, да увеличи бойната си мощ в посока към Алианса и да подкрепи потенциални военни извънредни ситуации срещу Запада, независимо от изхода на войната в Украйна.
Военните способности, които Алиансът би използвал при мащабен конфликт, "значително надхвърлят тези на Москва"
ISW продължава да оценява, че рискът от конвенционална руска военна сухопътна заплаха срещу Финландия или балтийските държави остава много нисък, особено докато войната в Украйна продължава.
Възстановяването на запасите от бронирани машини на Русия и разполагането на някои от тях по-близо до НАТО не се превръща автоматично в бойна мощ или повишено ниво на заплаха. До каква степен Русия е обучила екипажите на превозните средства и е разположила допълнителни сили в тези бази остава неясно, а наличните данни сочат, че по-голямата част от активния боен личен състав на Русия в момента действа в Украйна и понася много високи загуби.
ISW не счита, че възстановяването на запасите от руски бронирани превозни средства е индикатор за предстоящо използване от страна на Русия на такива средства в каквато и да е сухопътна офанзива срещу държава-членка на НАТО. Мащабна мобилизация или намаляване на темпото на настъплението на бойното поле в Украйна вероятно би позволило на руската армия да комплектува екипажите.
Дългосрочното разполагане на руските сили изисква повишена бдителност от страна на НАТО, за да бъде организацията готова да възпира и, ако е необходимо, да се защити срещу руски военни действия в бъдеще, включително срещу руска армия, която може да разполага с конвенционални механизирани способности в кратки срокове.
1387 | 17 окт. 2026 | 12:23





Мобилна верси
RSS
