16330 | 8 юни 2015 | 12:27
И 43-тото народно събрание регистрира провалено заседание заради игри с кворума. Преди три дни - в петък, за първи път в работата на този парламент депутатите не можаха да съберат регистрация от нужните 121 души. Управляващи и опозиция едни през други се обвиняваха в саботаж, мързел и в липса на морал. Ясно е, че българската политическа класа ще продължава да си играе на нерви и ще продължи да използва за това процедурни хватки. Предлагаме ви прочита на игрите с кворума на управляващия директор на „Галъп“ Първан Симеонов и политолога Калоян Методиев.
Опозицията вътре сред управляващите расте
Първан СИМЕОНОВ
От самото създаване на това Народно събрание се знаеше, че работата му ще бъде сложна. Че ще мине през различни процедурни нюанси и вътрешна опозиция в самото управляващо мнозинство. Затова липсата на кворум в пленарната зала в петък не е изненадваща. Дори може да се каже, че прочитът на случилото се донякъде е положителен. Това свидетелства за един вид нормализация, след като години наред си мислехме, че ще се минава без коалиции, без консенсус и компромиси, без активен парламентаризъм.
Негативният прочит на случилото се в петък обаче трябва да бъде отчетен. И той се изразява в това, че продължаваме да се занимаваме с процедурата, но не и със съдържанието.
Родният парламент е една от институциите с най-ниско доверие и върху него се фокусира целият негативизъм към политическата ни прослойка. Затова обществото едва ли е очаровано от това, което се случва.
В същия този петък трябваше да бъдат обсъдени текстове от закона за горите, но и предложенията на Петър Москов, свързани с реформите, които той предлага в здравноосигурителния модел. Затова би могло да се допусне и друго - дали депутатите не направиха опит да бламират самия министър Москов и така той се превърна в потърпевш. Не е тайна, че в ГЕРБ няма еднозначна оценка за неговите предложения.
Любопитното е, че за първи път в този парламент се видя синхронизирана опозиционна реакция от страна на БСП и ДПС. Това не е нищо особено, но донякъде е знаково - оказа се, че тези две формации успяват нещо да координират помежду си, след като отношенията между тях от година време са в тежка фаза. И няма как да е, след като от БСП продължават да гледат с политическа обида на ДПС заради свалянето на правителството на Орешарски по волята на хората на Местан.
Оказва се, че ДПС спазва принципа, който Местан описа като поливариантност на политическо взаимодействие - т.е. те ще играят не само с управляващите, но и с опозицията. А това е важно, защото впечатлението доскоро беше, че ДПС прекалено много се доближи до ГЕРБ, както и че тази тенденция ще продължава. Разбира се, синхронното действие с БСП не отменя по-важното, което наблюдаваме повече от няколко месеца - плавния преход на ДПС надясно. Партията заговори много за евроатлантизъм, подкрепи ГЕРБ в ключови моменти. Дори ако върнем лентата малко назад и видим логиката на гласуванията за искания референдум от президента, се вижда негласният синхрон между ГЕРБ и ДПС. Движението е генерално срещу този референдум, а ГЕРБ при първите обсъждания не даде знак, че ще иска сваляне на прага на валидност на допитването.
Изключително важно е да се отбележи, че опозицията вече се пренесе окончателно вътре сред управляващите. И фактите досега показват това. „Атака“ си е в някаква своя паралелна реалност, БСП се занимава със себе си и не демонстрира активно опозиционно поведение. Само при ДПС нещата са различни - тази партия е в полуопозиция. Те крепят ГЕРБ във важни моменти, а всъщност са опозиция на патриотите и реформаторите в управляващото мнозинство.
Вече започнаха различни коментари покрай предлаганите конституционни промени. Точно в тези дебати ясно ще проличи кой с кого ще се спазари и какви компромиси ще трябва да направи. Смятам, че генерално има два прочита на тези промени. Едният е по-радикален и се олицетворява повече от хората в ДСБ, „Протестна мрежа“ и около правосъдния министър Христо Иванов. Другият е доста по-умерен, олицетворява се донякъде от ГЕРБ с мълчаливото съгласие на ДПС, а може би и със симпатиите на главния прокурор, който е ключова фигура. В идващите месеци тези два прочита ще се сблъскват постоянно и разломната линия ясно ще се открои. Към това може да прибавим няколко факта - първо, вътрешните разделения в самия Реформаторски блок (различни мнения имат и Меглена Кунева, и Радан Кънев), второ, наближаването на местните избори карат всичките формации да търсят по-ярка физиономия (например ултиматумът на Патриотичния фронт) и накрая трето - вечно недоволните от АБВ.
Политическата ни система ерозира
Последният скандал с липсата на кворум в Народното събрание е просто част от един мъчителен процес на досриване на много малкото останало доверие в българския парламент. Омразата, която генерира тази институция сред хората, е наистина с впечатляващи размери. Социологическите проучвания и хората, които през годините отиват да изразяват емоциите си пред парламентарната сграда, са индикатор за всичко това.
Паралелно имаме криза на всички останали институции в държавата. През последните месеци тя сякаш се управлява от медийни разследвания и репортажи, вследствие на които произлизат някакви действия. Така не се работи. Липсват положителни новини.
В общество, в което редът и справедливостта са безкрайно дефицитни стоки, да се подхожда толкова несериозно към работата в най-публичната власт, е не само безотговорно, но и опасно. Парламентът става социален дразнител. И в него не се разграничават добри и лоши, а всички депутати попадат под един знаменател.
Управляващото парламентарно мнозинство (официално и плаващо) е наистина внушително, така че отговорността за „игрите“ с кворума си е изцяло негова. Това не е кантараджийската ситуация от миналия парламент, когато няколко гласа блокираха вземането на каквото и да е решение за седмици наред. Днешната опозиция е толкова зле откъм позиции, идеи и лидери, че няма никакъв дисциплиниращ ефект. Тя не дава алтернатива и не плаши управляващите.
Апаратните номера за проваляне на едно заседание може да се разглеждат от някой като дребнa победa, но са пагубни за цялостната картина в държавата. Идеалната ситуация за задълбочване на политическата безизходица. На фона на всичко това обществените очаквания нарастват, а радикализацията подмолно набира скорост. Румънският мит (без значение истинен или не) вече трайно завладява общественото съзнание. Още повече че само преди 10-ина години страната ни всячески се стремеше да се разграничи от бавещата я за влизане в ЕС северна съседка. За жалост днес нещата се обърнаха - европейски доклади, мониторинги, изявления на румънски политици ни определят като проблемна държава, която е в тежест.
И понеже по конституция сме парламентарна република и политиката трябва да се кове в Народното събрание, всичко разочароващо, което се случва там, има разрушителен ефект за цялата политическа система. Тухла по тухла тя ерозира. Единственият въпрос, който виси, е как ще стане промяната и каква ще е тя.
Мобилна верси
RSS
