715 | 8 окт. 2026 | 17:31

В историята победа в конвенционална война срещу ядрени държави е имало – изтеглянето на Франция от Алжир през 60-те години, провалът на САЩ във Виетнам, Ирак и Афганистан. Във всеки един от тези случаи обаче става дума за война без пряк национален инт

Мариян Карагьозов е юрист и специалист по близкоизточни изследвания, гл. ас., д-р, в Института по балканистика – БАН

Ето акценти от интервюто му за Епицентър.бг

- Изглежда, че е по-вероятно да става дума за руски дрон, но ключовият въпрос е за сигурността и той е принципен.

- За 4 месеца до средата на септември има над 200 атаки или потопени кораби, като повечето са извършени от украинската страна. Интензифицирането на бойните действия в акваторията на Черно море се превръща в глобален проблем. 

- В историята победа в конвенционална война срещу ядрени държави е имало – изтеглянето на Франция от Алжир през 60-те години, провалът на САЩ във Виетнам, Ирак и Афганистан. 

- Не ми е известен случай на победа над ядрена сила в конвенционална война, когато става дума за териториален конфликт в съседство, който съдържа пряка заплаха за нейната национална сигурност и дори евентуално съществуване в настоящия й вид.

- Българската инициатива за превръщането на Черно море в зона за сигурност може да привлече глобална подкрепа. Първо, от черноморските държави, които са пряко засегнати. Второ, от широк кръг страни от Близкия изток, Африка и Азия, които са тежко засегнати от спада на доставките и покачените цени на зърно, дизел и торове. Трето, от глобални играчи.

- Консултативният съвет по национална сигурност, проведен на 7 октомври при президента Илияна Йотова, не излезе с обща декларация, но се чуха редица инициативи, становища и послания. Вие върху какво бихте сложили акцент, г-н Карагьозов?

- Консултативният съвет по национална сигурност следва да е точката, в която се пресичат институционалното, професионално и държавно начало и политическото представителство на гражданите. Това личи от неговия състав, който включва най-високите политически фигури в държавата – президент, премиер, председател на Народното събрание, ресорни министри, ръководителите на специалните служби и представители на парламентарните политически сили. КСНС трябва да е мястото, където да се формира политически консенсус около ключови национални интереси, а не да се използва за политизиране на разглежданите въпроси. Разнопосочните послания отслабват и дезавуират българската национална позиция в международен план, предизвикват недоумение сред партньорите ни и, казвам го със съжаление, показват недостатъчна политическа зрялост и мъжество тяснопартийните интереси да бъдат загърбени. 

- Президентът Йотова лансира идеята за мораториум върху бойните действия в Черно море, както и спешно започване на разговори с Румъния и Турция за координирани съвместни действия срещу атаките над търговски съдове и осигуряване на безопасно корабоплаване. Навреме ли идва тази инициатива или закъсняваме с опита за реализация, тъй като войната следва своя логика и, за съжаление, сме свидетели на ескалация?

- От лятото на тази година войната в Украйна навлезе в един нов етап. Москва започна удари срещу украинската черноморска инфраструктура, а Киев предприе масови удари срещу кораби в Черно море, за които смята, че изнасят руски горива, нефт или продукти. За 4 месеца до средата на септември има над 200 атаки или потопени кораби, като повечето са извършени от украинската страна. Последиците са сериозни, защото драстично спадна износът на зърно, дизелово гориво и торове от Украйна и Русия. 

Това е контекстът на инициативата на президента Йотова. Румъния и Турция са сред основните потърпевши в региона. Много от атакуваните кораби са или с турски собственици, дори и да плават под друг флаг, или плават под турски флаг, или имат турски екипажи. Това е първото отражение на войната върху Турция. 

Второ, броят на ежедневните преминавания през проливите Босфор и Дарданели е намалял от около 200 до 30 по информация на турски медии. Турция не може да получава зърно, което нейната мелничарска промишленост преработваше. Под въпрос са доставки на руски суров петрол, който Турция преработваше и изнасяше като дизелово гориво, реализирайки значителни печалби. На турския пазар не постъпва и дизелово гориво, което е ключово за промишлеността, тъй като се използва от тежките машини в добивните промишлености като ескаватори, булдозери, селското стопанство за комбайни и трактори, тежкия автомобилен транспорт и други. 

Трето, много се покачиха цените на застраховките за морския транспорт в Черно море. Заради това Турция многократно призоваваше за прекратяване на атаките в Черно море.

Дронове падаха в Румъния, останки от тях изплуваха на нейните брегове. Румъния, където е разположено пристанището Констанца, също е засегната от спада на морската търговия в Черно море. 
Поради това Анкара и Букурещ са естествени съюзници на София във всички инициативи за безопасност на корабоплаването. Турция по-рано също издигна свои инициативи. Анкара има свои козове, като добрите връзки и с двете воюващи страни, но България е член на ЕС и нашата позиция може да бъде чута и отчетена в Брюксел. 

- Още пред ООН миналия месец президентът Илияна Йотова представи българска инициатива за превръщането на Черно море от зона на риск в зона на сигурност и безопасно корабоплаване. Възможно ли е тя да се реализира след последните драстични случаи на нарушение на международното право и удари върху търговски кораби?

- Интензифицирането на бойните действия в акваторията на Черно море се превръща в глобален проблем. Защо?
Първо, глобалните енергийни доставки. Настоящата ескалация в Черно море идва в ситуация, в която Ормузкият и протокът Баб ел-Мандеб са блокирани. Глобалното потребление на дизелово гориво е около 1,4 млрд. тона годишно или, грубо, 100 млн. тона месечно. Повечето дизелово гориво се произвежда в рафинерии в съответните страни, като на международните пазари се търгуват около 200-300 млн. тона. Най-големият производител е САЩ с около 47 млн. тона, следван от Русия с 42 млн. тона, Саудитска Арабия и Индия – по 29 млн. тона и т.н.

В момента от първите седем доставчици, отпаднаха три: Русия, Саудитска Арабия и ОАЕ. Русия забрани износа заради украинските удари, Рияд и Абу Даби не могат да изнасят заради блокираните протоци Ормуз и Баб ел-Мандеб. Това са приблизително 80 млн. тона производствен капацитет, или около 40% от международната търговия. Освен това редица други нефтопреработвателни заводи намаляват преработката заради недостига на суровина – суров петрол. Така че липсва половината от международно търгувания обем дизел.

Американските нефтопреработвателни заводи от края на август работят на пълна мощност и изнасят продукцията си поради високите международни цени, но вътрешните запаси от дизелово гориво намаляват и, съответно, цената му за първи път премина психологическата граница от 6 долара за галон. Това в навечерието на междинните избори през ноември. Съмнявам се администрацията в Белия дом да е особено щастлива от това развитие. 

В Африка и Южна Азия дизелът е и суровина за производство на електроенергия. Не е възможно икономиката бързо да се преориентира към някакви алтернативни източници – повечето от развиващите се страни, както в момента учтиво наричаме бедните държави, нямат нито пари, нито време за това. В Африка например практически няма нефтопреработвателни заводи. В Бангладеш беше въведено ограничение от по два литра гориво за мотоциклетистите. Страната поиска от САЩ изключение от санкциите, за да закупи руско дизелово гориво, за следващия земеделски сезон. При сбиване на бензиностанция беше убит 25-годишен младеж, след което тълпата изгори три автобуса. На Филипините още през пролетта затвориха стотици бензиностанции, а в Пакистан цената на дизела рязко скочи. Говорим, че пред енергиен срив е страна с 200 милиона население и ядрено оръжие. В Шри Ланка е под въпрос сеитбата поради липса на дизел.

Не на последно място, в момента запасите от горива и нефт са значително изчерпани в сравнение с началото на кризата в Близкия изток през март. 

На второ място, спирането на черноморския износ има тежки продоволствени последствия за страни в Африка и Близкия изток. Украйна и Русия взети заедно осигуряват общо около 27-31% от световния износ на зърно. Египет има да храни 110 милиона гърла и зависи на около 85% от руско и украинско зърно. Населението на Етиопия надхвърли 100 млн. души и степента на зависимост от руско и украинско зърно също е голяма. Судан е в гражданска война и хуманитарна криза, при сходна на египетските нива на вноса на черноморска пшеница. Да не продължавам с изреждането на примери. Всичко това – на фона на засилващото се въздействие на Ел-Ниньо върху глобалния климат и критичния спад на нивата на Дунав в Европа, които допълнително препятстваха търговията със зърно тази година.

Трето, Русия и страните от Персийския залив осигуряват около 40% от износа на торове (преди всичко урея и азотни торове). Намаляването на количествата торове, постъпващи на световните пазари през Босфора и Ормузкия проток, означава скок и на цените на торовете. 

В този смисъл българската инициатива може да привлече глобална подкрепа. Първо, от черноморските държави, които са пряко засегнати. Второ, от широк кръг страни от Близкия изток, Африка и Азия, които са тежко засегнати от спада на доставките и покачените цени на зърно, дизел и торове. Трето, от глобални играчи. Вашингтон напоследък също се оплакваше от украинските атаки, защото големи американски енергийни компании са инвеститори в казахстанските петролни полета, а нефтът от тях се пренася през Каспийския тръбопроводен консорциум до терминали край Новоросийск, откъдето не може да бъде изнесен. 

Прави ли Ви впечатление, че по време на сесията на Общото събрание на ООН в Ню Йорк се срещнаха американският първи дипломат Марко Рубио и руският му колега Сергей Лавров? В полето на ОС на ООН е имало и разговори между американската и иранската страна. По-късно специалният представител на руския президент Кирил Дмитриев отлетя спешно за Ню Йорк. Защо? Не ми е известно, но интензивно подозирам, че никой разумен човек не иска светът да се озове в енергийна и продоволствена криза и тема на разговорите е била ситуацията около Ормуз и в Черно море. 

- Впрочем, идеята на Йотова пред ООН, чийто акцент бе превръщането на Черно море във фокус за българската дипломация, сякаш не намери достатъчно мащабно отражение в българските медии. Сами ли торпилираме усилията си дори и тогава, когато те с ясен позитивен знак?

- Слабият медиен отзвук на инициативата у нас за мен беше изненада. Бих го отдал, уви, на липса на достатъчна подготовка в сферата на международните отношения и дипломацията на мнозинството от колегите-журналисти, включително и международните редактори. Не е случайно, че в повечето страни има високопрофесионални репортери, които са дипломатически кореспонденти – имат източници, внимателно следят международната сцена. 

- Вие как си обяснявате ескалацията на напрежението в българската икономическа зона? Сериозно ли се отнасяте към хипотезата, че това би могло и да е провокация, която допълнително да засили конфликта?

- Мисля, че тук не става дума за ескалация на напрежение, конкретно свързана с България, а по-скоро става дума за отражение върху страната ни на цялостното разширяване на войната в Черно море. Както споменах, войната в Украйна от няколко месеца навлезе в един нов, трети етап. 

Първоначално руската армия настъпваше поради значителното си превъзходство в огневата мощ. В края на 2022 г. доставките от страна на западните съюзници на Украйна на ракетните системи HIMARS позволиха удари по гигантски складове с боеприпаси на разстояние 30–50 км от фронта. Това принуди руското командването спешно да разсредоточи запасите, което критично забави темпото на руското настъпление.

Втора вълна настъпи в следващите две години - 2023–2024 г., когато масовото внедряване и използване на FPV-дронове създаде 20-километрова „зона на смъртта“ от изгоряла земя по протежение на фронта. Поради въздушното разузнаване, не е възможно съсредоточаване на сериозни ударни групировки от техника и войници и поради това се премина към вид позиционна война, при която всеки напредък е скромен и заплатен с много кръв. 

В момента се намираме в разгара на третия етап – поява и масово използване на баражиращи боеприпаси със среден обсег (150–300 км), и по-далекобойни (до 1000 км) от непосредствената линия на съприкосновение на двете армии, което позволява удари в по-дълбокия тил. 
На 22 май т. г. украинските въоръжени сили нанесоха удар срещу училище в Старобелск в контролираната от Русия част от Украйна. Загинаха 21 и бяха ранени над 40 цивилни лица. На 25 май руското външно министерство обяви, че е взето решение за преминаване към системни удари по предприятия на украинския военно-промишлен комплекс в Киев. Практически, Москва започна да прилага класическа концепция за изолиране на бойното поле в оперативна дълбочина.
От своя страна, от началото на юни до средата на юли се засилиха въздушните удари на украинската армия по руските нефтопреработвателни заводи, което доведе до горивна криза в Русия, както и по складове на големи логистични фирми в Русия.

- И дойде отговорът на Русия.

- Да, въоръжените сили на Русия в края на юли преминаха към систематични удари по инфраструктурата на черноморските пристанища на Украйна, а също така - за първи път от началото на войната - по кораби, намиращи се в или пътуващи към тях. В резултат на това от 22 юли Украйна се оказа отрязана от снабдяването и износа през пристанищата в района на Одеса – практически, единственият останал за нея черноморски коридор. 

Украйна започна масови удари срещу кораби в Черно море, за които смята, че изнасят руски горива, нефт или продукти с цел да отреже руския износ на петрол и оттам – значителна част от приходите на Москва. 

За Русия износът на зърно носи около 40 млрд. долара годишно или около 10 на сто от доходите от експорт. За Украйна обаче това число е много по-стряскащо – селскостопанският износ отговаря за 50-60% от доходите на бюджета.
Така че наблюдаваме две асиметрии - Москва атакува основно украинската портова инфраструктура, докато Киев целенасочено и масово атакува кораби на трети държави в международни води. Второ, значението на загубения доход за двете страни е различно в пъти.

- Премиерът Румен Радев определи атаките като „абсолютно погазване на международното право и морското дело“, като уточни, че не е ясно дали ударите идват от руска или от украинска страна. Но мнозина изразиха ясно становище, като, без изненада, едни твърдят, че е украинска, друга – руска. Все още няма официална позиция откъде идва атаката, дали е руска или украинска. Въпросът кой е отговорен не отклонява ли вниманието от съществения въпрос за сигурността?

- Да, всички атаки срещу цивилна инфраструктура и корабоплаване и от двете страни са нарушение на международното право. Бих препоръчал изясняването на въпроса какви са дроновете да се случи максимално бързо и резултатите да бъдат обявени, без значение какъв е произходът на дрона. Изглежда, че е по-вероятно да става дума за руски дрон, но сте права, че ключовият въпрос е за сигурността и той е принципен, защото навярно отново ще се изправим пред такива ситуации по една много проста причина. Вероятно размяната на удари между Киев и Москва ще продължи. Те биха имали реален дългосрочен ефект само в случай на тяхното продължаване или дори засилване в продължение на няколко месеца. Целите на въздушната кампания на Русия са физическа изолация на Украйна - по море и по суша - от нейните съюзници; ликвидиране на производствената база на военната промишленост на Украйна; нарушаване на критичната и енергийната инфраструктура, които да доведат до военен колапс. Заради това решенията на КСНС за засилване на морската ни и сигурността на стратегическата инфраструктура са ключови. Докато войната в Украйна продължава, каквито и усилия да се правят, рискът от инциденти с дронове остава. Всяка от страните ежедневно използва десетки и стотици. Няма как на всеки кораб в Черно море да се осигури въздушно и морско противодронно прикритие, нали така?

Най-доброто решение наистина е някакъв мораториум върху бойните действие в Черно море, въпреки че постигането му е трудно. Както изяснихме по-горе, и двете страни, особено Русия, нямат особени стимули да се откажат от ударите си. Заради това трябва да им се предложи нещо, което би ги удовлетворило. При зърнената сделка, постигната с посредничеството на ООН и Турция през 2022-2023 г., Москва поиска за включване отново на „Россельхозбанк“ към глобалната платежна система SWIFT; доставки на резервни части за селскостопанска техника; разблокиране на транспортната логистика и достъп на руските кораби до чужди пристанища и възстановяване на застраховането на кораби от западните компании като „Лойдс“; „размразяване” на блокираните в чуждестранни банки активи на руски агрокомпании. Вероятно предложения на тази основа биха могли да бъдат разгледани от Москва.

- Случаите в Черно море се добавят към редица други инциденти от последните дни и седмици. Ескалира ли напрежението между Русия от една страна и ЕС и НАТО от друга и какво може да доведе до деескалация? Зачестяват и прогнозите за глобален конфликт, за сблъсък между Европа и Русия. Президентът Йотова и премиерът Радев неведнъж споделиха тезата, че победа над ядрена държава не може да има. Приближаваме ли се към опасността от употреба на ядрено оръжие?

- Ескалира войната между Русия и Украйна. ЕС изглежда хванат в това, което в психологията се нарича „ефект Конкорд“ –  да влагаш ресурси, защото досега си влагал ресурси. Обемът на вложените от ЕС на подкрепа на Украйна ресурси  - финансови, военни, информационни, репутационни - е толкова значителен, че прави внезапното прекратяване на помощта малко вероятно. 

От другата страна, Москва ясно посочва чрез неофициални и официални говорители, че трябва да е ясно, че всяка продължаваща ескалация крие риск от влизане в улея за бобслей, който води до ядрен конфликт. Мнозина не осъзнават колко страшен изобщо е този разговор. В историята победа в конвенционална война срещу ядрени държави е имало – изтеглянето на Франция от Алжир през 60-те години, провалът на САЩ във Виетнам, Ирак и Афганистан. Във всеки един от тези случаи обаче става дума за война без ясно видим и пряк национален интерес на съответната глобална сила.

В американския случай говорим за далечни страни, при които изтеглянето оттам не променя нищо. Не ми е известен случай обаче на победа над ядрена сила в конвенционална война, когато става дума за териториален конфликт в съседство, който съдържа пряка заплаха за нейната национална сигурност и дори евентуално съществуване в настоящия й вид. 

За да завършим оптимистично – надявам се здравият разум в политиката от двете страни на Атлантика да надделее и да избегнем ядрен апокалипсис. Основанието за оптимизма ми е фактът, че това вече се случи през есента на 2022 г. Около година и половина по-късно от медийни публикации разбрахме колко близо всъщност светът е бил до точката, от която няма връщане назад, но срещите между ръководителите на ЦРУ Уилям Бърнс и на руската Служба за външно разузнаване са предотвратили хлъзване в пропастта. В свои статии и интервюта съм защитавал тезата, че поддържането на такива военно-дипломатически канали за такива „горещи“ ситуации, а и по принцип, е ключово.