0 | 13 ноем. 2026 | 09:59

Ако се стремим към мир, аз поне не мога да си представя руските преговарящи да седнат на една маса с г-н Антониу Коща, с г-жа Урсула фон дер Лайен, с г-жа Роберта Мецола или да не говорим с г-жа Кая Калас

Проф. Стоян Денчев

Защо премиерът Радев трябва да бъде представител на ЕС в преговорите за прекратяването на войната в Украйна и за бъдещето на обединена Европа

Въпросът дали министър-председателят на България г-н Румен Радев трябва да бъде водещ представител на Европейския съюз (ЕС) в преговорите за прекратяване на войната в Украйна и за бъдещата архитектура на сигурността на континента е предмет на активни политически анализи и различни оценки.

Самият премиер Радев изразява твърда и непоколебима позиция, че Европа като цяло трябва да има свое място на масата за преговорите, но в публичното пространство и политическите среди обаче съществуват както аргументи в подкрепа на по-активната му роля в този процес, така и сериозни критики към неговите позиции.

Нека да видим обаче кои са аргументите в подкрепа на евентуалната роля на Румен Радев.

В защита на идеята за засилена роля на българския премиер в дипломатическите усилия за прекратяване на войната и бъдещата архитектура на сигурността на континента могат да се посочат няколко основни фактора:

На първо място това е неговия балансиран подход. Според изявленията на самия Румен Радев пред медиите по време на последната среща на Европейската политическа общност в Дъблин, устойчивият мир изисква да бъдат защитени интересите на Украйна, но и да се вземат предвид притесненията на Русия. Тази му позиция може да бъде разглеждана като основа за прагматично посредничество, което би могло да улесни диалога между враждуващите страни. 

На второ място, но не по значение е ясната му защита на източния фланг на НАТО. Въпреки призивите си за дипломация, Радев заема категорична позиция срещу руските искания за изтегляне на силите на НАТО от Източна Европа и връщане към границите отпреди 1997 г. Той определя тези условия като „немислими и нереалистични“ и подчертава суверенното право на държавите сами да избират съюзите си. 

Като следващ аргумент в подкрепа на тази идея може да се посочи геостратегическо положение на нашата страна и въпросите, свързани с регионална сигурност. Като лидер на черноморска държава, премиерът Радев акцентира върху сигурността в Черно море и енергийната свързаност в региона. Този акцент дава на България и нейния премиер пряк поглед върху последиците от конфликта и легитимност при обсъждането на бъдещата система за сигурност. 

Не на последно място по значение е неговото силно и обосновано фокусиране върху дипломацията. Още от началото на конфликта Радев последователно твърдеше и продължава да твърди, че дипломацията е най-силният инструмент за прекратяване на военните действия и възстановяване на международното право. 

Разбира се, че могат да се изтъкнат редица критики и контрааргументи на направеното предложение, но ситуацията е такава, че трябва да се действа прагматично.

Някои биха настояли представителството на Съюза да се осъществява чрез неговите основни институции — Европейския съвет, Европейската комисия, Европейския парламент или Върховия представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, но в конкретния случай това няма как „да върви“. Ако се стремим към мир, аз поне не мога да си представя руските преговарящи да седнат на една маса с г-н Антониу Коща, с г-жа Урсула фон дер Лайен, с г-жа Роберта Мецола или да не говорим с г-жа Кая Калас. Ако току що изброените лица желаеха мир, имаха няколко години да направят това, но не го направиха. Нашата Европа няма нужда от война.

Като допълнение към горните разсъждения бих добавил и едно предложение за евентуален преговарящ екип в състав:

Г-н Румен Радев – Министър Председател на Р България и

Г-н Карол Навроцки – Президент на Полша. 

А накрая, в заключителния етап на преговорите да се присъедини 

Г-н Еманюел Макрон – Президент на Франция.

Европа има нужда от мирно развитие !!