8242 | 1 ноем. 2026 | 00:01

Битката между двамата кандидати е изключително ожесточена и напрегната, като политическите анализатори я определят като една от най-непредвидимите в съвременната изборна история на България.

Днес избираме седмия президент на България. Вторият тур ще определи кой ще влезе в президентския кабинет на “Дондуков “2 и ще бъде на върха на държавата в следващите пет години.

След проведени официални резултати от първия тур на 25 октомври 2026 г., до балотажа достигнаха две кандидатпрезидентски двойки
- Илияна Малинова Йотова (настоящ вицепрезидент, явяващ се като независим кандидат) – спечелила 34,76% от гласовете на първия тур (528 929 гласа). Нейният кандидат за вицепрезидент е Кирил Вълчев.
- Андрей Атанасов Гюров (независим кандидат) – класирал се на второ място с 31,95% от гласовете на първия тур (486 214 гласа). Неговият кандидат за вицепрезидент е Георги Кандев.

Битката между двамата кандидати е изключително ожесточена и напрегната, като политическите анализатори я определят като една от най-непредвидимите в съвременната изборна история на България.

Двубоят се трансформира в мащабна битка между две политически визии. От една страна, Йотова представлява досегашната линия на „Дондуков“ 2, докато Гюров получи подкрепата на широк кръг от десни, евроатлантически и антисистемни сили, обединени около идеята за коренна промяна на модела.

Напрежението ескалира по време на единствения телевизионен дебат между двамата броени дни преди вота, в който бяха разменени тежки обвинения относно обвързаности с партийни централи, минали политически решения и визии за националната сигурност и външната политика.
Битката е ожесточена и на терен в опит да се привлекат гласовете на тези близо 77% от българите, които не гласуваха на първия тур, както и избирателите на отпадналите партии, чието поведение остава напълно непредвидимо до последната минута.

Шансовете на двамата кандидати на балотажа се оценяват от политолози и социолози като изключително изравнени, а изходът от вота остава неясен и непредвидим.

Минималната разлика от първия тур (едва 2,81% в полза на Йотова) и ниската избирателна активност правят крайната победа зависима изцяло от мобилизацията на нови избиратели и пренасочването на гласовете от отпадналите кандидати.

В историята на президентските избори в България от 1992 до 2021 г. кандидатът, който води след първия тур, винаги печели и балотажа. Като победител на първия тур, Йотова държи това статистическо предимство. Йотова влезе в балотажа с победа в 27 от общо 31 изборни района в страната, което показва широка географска подкрепа.
Лидерът на партия „Величие“ Ивелин Михайлов призова симпатизантите си да подкрепят Йотова. Освен това, Костадин Костадинов („Възраждане“) заяви, че неговите избиратели няма да подкрепят Гюров, като част от тях вероятно ще изберат Йотова или „Не подкрепям никого“.

Резултатите от първия тур обаче показаха, че Гюров е успял рязко да стопи дистанцията до под 3%, което му дава сериозен инерционен импулс
В последните дни преди балотажа Гюров получи ключова подкрепа. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се присъедини към обща декларация на бивши държавници с призив да се гласува за Андрей Гюров. Той беше подкрепен официално и от Иван Христанов („Единение“), както и чрез индиректен призив от Радостин Василев (МЕЧ).

Залогът на настоящите президентски избори в България е стабилността на управлението, посоката на външната политика и балансът на силите между институциите за следващите 5 години. Според политически анализатори и социолози, въпреки че правомощията на държавния глава по конституция са ограничени, изходът от балотажа има пряко отражение върху изпълнителната власт и обществените нагласи.

Основният залог за партиите е дали ще успеят да привлекат огромната маса негласували граждани и да легитимират избора на новия държавен глава