101010 | 27 март 2022 | 14:43

Като Кирчо говори само човек, който не се стеснява да продава фантазии, който не изпитва никакво притеснение за достоверността на онова, което изговаря. За такива хора по-важното е, какво казват – а не какво вършат

Вижте го нашичкият – на снимката: как гальовно притиска лакътя на американския президент.

И докато Байдън симулирал жизненост, двамата „дискутирали корупцията“.
Ей тъй, на крак – както се полага на двама велики политици, които с лекота проникват до сърцевината и на най-сложния проблем.
Тъй. Байдън е инструктиран.
Ред е на английската преса.

Пред вестник „Гардиън“ нашичкият внезапно се самопрогласява за „Спасител“: „Аз ще спася България от корупцията!“

Ето какво казва Кирчо за корупцията:
„Искам да изкореня корупцията по време на 4-годишния си мандат… Не казвам намаляване на корупцията, а пълно изкореняване… Надявам се България да бъде учебник за това, как корупцията може да бъде премахната за кратко време…” /край на цитата/.

България учебник? Е, да, ако трябва да се изучава оцеляването на една клета държавица и на един още по-клет народец - когато повечето от управниците й са завършени некадърници…

Като Кирчо говори само човек, който не се стеснява да продава фантазии, който не изпитва никакво притеснение за достоверността на онова, което изговаря.
За такива хора по-важното е, какво казват – а не какво вършат.

Всъщност, дори няма никаква връзка между едното и другото, много често говоренето тотално доминира, действията са някакъв сакат придатък, ако се случат – случат.
А ако не се случат, не е беда – понеже вече са се случили в говоренето, това е напълно достатъчно.

Така Кирчо съществува в една абсолютна свобода - разпасал си е езика докрай.
Обаче в паметта му сякаш не остават никакви следи от вече изговореното. Ето един пример.

След ареста на бившия премиер ББ, Кирчо - като един мукавен местен клонинг на Елиът Нес от „Недосегаемите“, написа във Фейсбук“:
„Няма никой над закона!“

Преведено на български, това означава „Никой не е над закона!“
Важната дума в Кирчовата редакция е „няма“ – важна е, защото е издайническа, защото, всъщност, ни подсеща, че има някой над закона – и това е самият Кирчо, двуженецът – едновременно за българско и канадско гражданство; това е същият Кирчо, който наруши българската Конституция, излъга – и стана министър, а сетне го нагласиха и за премиер.

И най-вече – превърна се в достъпен пример за това, че „Някой е над закона!“
Онези, които са наблюдавали внимателно Кирчо, докато се стараеше да придаде сакрален смисъл на лъжливата си фраза, сигурно са забелязали, че той не изпитва никакви притеснения, докато я изговаря.

Той се държи като напълно безпаметен човек.

Готов е не само за двуженство – ами и за цял харем от знойни лъжи.
Оттам, от душния харем, до убеждението за полагащата му се всепозволеност, има само една малка крачка – която ще го превърне в смешновато подобие на някакво хилаво диктаторче, напълно безпаметно.

По начало – както казваше Андрей Кончаловски – живеем във век на устремно скъсяваща се памет.

За разумния човек е ясно пред какви изпитания ни изправя това „скъсяване“, и как ставаме все по-беззащитни – и накрая сякаш дори ще се отучим истински да живеем.
За Кирчовци обаче това не е проблем – те не знаят, че Животът е главно Памет, те не се интересуват от подобни неща, вероятно ги смятат за някакво лигавене.

Трябва да си напълно луд, за да оставиш държавата в ръцете на подобни хора…
Някой беше казал, че въображението и паметта са едно и също нещо. Имаш ли изобщо въображение, ако нямаш памет?

Кирчо не помни даже себе си – какво провижда тогава той за държавата, която управлява като екзалтиран пенкилер?
Най-вероятно – нищо, поне не сме запомнили нещо друго, извън подмазваческото му каканижене или разсеяното копиране на словесни локуми - Брюкселска направа.

И в Брюксел не липсват празноглавци и Кирчо им е повече от удобен – гладък и всесъгласен.
Все е докаран с чужд фрак, както казваше един писател.

За жалост, мнозина свикват с неговия стил, дори се примиряват – и не настояват да научат, например, наистина ли негов заместник-министър на външните работи и в момента е с двойно гражданство.
Като апотеоз на онова „Няма никой над закона“…

Ако един ден решат да разпнат фалшивият Спасител, трябва да го приковат на някой пластмасов кръст за езика му.

Вижте сега втората снимка:
Байдън сочи към нашия Спасител.
Сякаш.

Кирчо мре за такива снимки.
Тя е ловко направен колаж.

***

Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.

***