30580 | 13 февр. 2015 | 16:35

Малките играчи на пазара постепенно ще изчезнат за сметка на големите картели

Цените на петрола за пореден път подлоха финансовите анализатори на истинско изпитание. Прогнозите са толкова разнопосочни, че по-задълбоченият им прочит със сигурност ще ви обърка. Наблюдавайки този пазар от много години, единственото нещо, в което съм се убедил, е, че всякакви крайни прогнози и в двете посоки финално винаги се оказват грешни. При пика на петрола от близо 150 долара за барел преди години всички инвестиционни банки се надпреварваха да прогнозират краткосрочни нива от 200 долара за барел. В момента същите тези банки вкупом тръбят за нива на петрола от 20 долара за барел. Склонен съм да изразя категорично мнение, че това по-скоро няма да стане. Считам, че цената на петрола включва изключително сложен микс от фактори, които далеч не са свързани само с търсенето и предлагането.

И така, за какво става въпрос?

Първо, цената на петрола се разглежда според някои икономисти като средство за геополитически натиск спрямо Русия от страна на САЩ. Нещо повече, същите икономисти смятат, че скоростта, с която се развива производството на шистов газ, е директно стимулирана от американското правителство с цел дестабилизиране на Русия като най-голям световен играч в енергетиката. Тази стратегия е разработена много преди украинската криза, макар че в момента се виждат преките й ефекти. Кое дава основание на тези икономисти да мислят по този начин? На борсата в Чикаго, където се търгуват фючърсните контракти на петрола, броят на играчите, които не са директни производители или вносители на петрол, рязко се е повишил за последните години. Нека да ги наречем условно непетролните играчи. Обемите, които те ежедневно превъртат, надхвърлят многократно обемите на реалното производство и потребление. Много често точно тези обеми са водещи в процеса на определяне на цените при доставка на физически количества.

Второ, друга група от анализатори смятат, че падащите цени на петрола са средство, което Саудитска Арабия използва за финансовото разоряване на малките и средните американски компании, които добиват шистов газ и съответните деривати. Всеизвестен е фактът, че директните производствени разходи за саудитите се движат около 10 долара за барел. От друга страна, за да бъде икономически обосновано производството на шистов газ и съответните деривати, за американските компании е необходимо средната цена на барел да се движи над 70 до-лара. Колкото по-дълго цената на петрола се задържи под 50 долара за барел, толкова повече американски компании ще фалират. Това, разбира се, няма как да стане официално, но какъв друг би могъл да бъде прочитът на изявление от страна на Саудитска Арабия от края на миналата година, че въпреки спада на цените тя не предвижда намаляване на ежедневно добиваните количества.

Трето, може да разглеждаме и цените на петрола от гледна точка на състоянието на глобалната икономика и силата на американския долар. Тезата, че силен долар автоматично означава ниска цена на петрола, е фундаментално грешна. По-скоро основните двигатели на икономическия растеж, а по-точно големите развиващи се икономики като тези на Китай, Индия и Бразилия видимо го закъсват. През последните години инвеститорите бяха разглезени от факта, че средният икономически ръст, който горепосочените държави постигат годишно, се движи в границите между 5 и 7%. Да, но

картинката коренно се промени

по-скоро тази в производствения сектор на тези държави. Казано в прав текст, това означава по-малко потребление от тяхна страна и съответно ценови натиск. Най-впечатляващо е как Китай „изпусна парата“ на икономическия си растеж. През 2015 г. ще станем свидетели на ръст на икономиката под 7%, което ще бъде прецедент за последните десетина години. Даже и в условията на най-сериозната икономическа криза в периода 2009-2010 г. китайците успяваха да растат с над 8%.

Според Американския институт по петрола (American Petroleum Institute) през последната седмица складовите резерви на петрол са се увеличили с 1,6 млн. барела. Между другото складовите наличности и без това се намират на исторически най-високите си нива. Голямото падане на цените на петрола започна през юни 2014 г. Оттогава цената падна с близо 20%. Интересно е, че три от най-големите американски банки - „Ситигруп“, „Голдман Сакс“ и „Дж. П. Морган“, включиха в средносрочните си прогнози цени на петрола между 20 и 30 долара за барел. Аз бих класифицирал това поведение като класическа форма на пазарна манипулация. Защо? Петролните компании „Роял Дъч Шел“, „Шеврон“, „Бритиш петролиум“ и норвежката „Статойл“ вече официално оповестиха орязване на инвестиционната си активност за 2015 г. с милиарди долари, което неминуемо ще доведе до спад в производството. От друга страна, от организацията на държавите износителки на петрол оповестиха тяхната прогноза за 2015 г., според която търсенето ще се увеличава. Тази информация е в пълен дисонанс с анализите на американските банки. Да, наистина става въпрос

за една голяма манипулация

от която не се знае кой ще извлече максимални ползи.

Бих цитирал още едно интересно мнение на петролния министър на Саудитска Арабия. Той каза буквално следното: „Има много силни индикации, че американските производители на шистов газ са ударени силно от обезценката на петрола и през второто полугодие на тази година тя (обезценката) ще доведе до изчезването на много маргинални играчи в производството на петрол през второто полугодие на 2015 г. и това съответно ще повиши търсенето на петрол, произведен от страните членки на ОПЕК.“ Как ви звучи това?

Разбира се, че това становище не означава, че цените на петрола ще възвърнат нивата си от първото полугодие на 2014 г., но определено то не трябва да се подценява. Още повече че Международната агенция по енергетика отчита, че през 2015 г. всяко покачване на цените на петрола ще бъде силно лимитирано.

И така, кой аргумент за цените на петрола през 2015 г. ще надделее - спекулативният или този на търсенето и предлагането? Моето лично мнение е, че цените на петрола ще бъдат средно за тази година около нивото от 60 долара за барел. Това показват чисто пазарните аргументи. С едно мнение обаче съм абсолютно съгласен и то е, че малките играчи просто ще изчезнат, погълнати от големите картели. Производството на петрол изобщо може да се каже, че е най-картелираният бизнес. Разбира се, че от текущото състояние най-много ще пострада Русия. Точно петролните цени са в основата на силното ограничаване на руската енергийна експанзия както в Азия, така и към Европа. Точно цените на петрола стопираха проекта „Южен поток“, а по всяка вероятност ще изместят във времето неопределено дълго и „Турски поток“.

Дали става въпрос за геополитика или за чисто пазарни принципи на ценообразуване? Аз лично нямам еднозначен отговор.