883 | 13 окт. 2026 | 12:30

Работните места с рутинни и повтарящи се задачи намаляват. Нараства нископлатената заетост в области като строителството, центровете за данни и услугите

Около 60% от работните места в развитите икономики и 23% в страните с ниски доходи ще бъдат засегнати от изкуствения интелект с течение на времето. За света като цяло делът е около 40%. Това е бавно настъпващо цунами, но все пак цунами, Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на дискусия в Банкок, организирана от Световната банка в рамките на годишните срещи на двете институции за 2026 г. Тя участва в дискусията „Малки модели за изкуствен интелект: повече и по-добри работни места". В нея участваха още президентът на Групата на Световната банка Аджай Банга и президентът на Сингапур Тарман Шанмугаратнам.

По думите на Георгиева по-ниският дял на засегнатите работни места в държавите с ниски доходи не означава, че те са в по-благоприятна позиция. Причината е, че изкуственият интелект все още не е навлязъл толкова широко в техните икономики. В глобален мащаб технологията може да подпомогне работата, да промени изискванията към уменията на служителите или да доведе до отпадане на определени позиции.

Данни от изследване на МВФ за американския пазар на труда показват, че вече 10% от работните места изискват по-високи умения за работа с изкуствен интелект. Тези позиции се заплащат по-добре, но в същото време работните места с рутинни и повтарящи се задачи намаляват. Нараства нископлатената заетост в области като строителството, центровете за данни и услугите. Нетният ефект върху заетостта в разгледаната част от американския пазар е положителен, но това не е достатъчно основание за успокоение, подчерта Георгиева. Увеличението се наблюдава при по-нископлатените позиции, пише БТА.

Особен риск има за младите хора, които обикновено започват кариерата си с изпълнението на рутинни задачи, преди да натрупат опит и да преминат към по-сложни отговорности. Ако тези начални позиции намалеят, навлизането на младите на пазара на труда и последващото им професионално развитие може да се затруднят. Георгиева призова правителствата да следят промените в заетостта, да адаптират образователните системи и да насърчават ученето през целия живот. Според нея държавите трябва да оценят и последиците за публичните финанси. Ако изкуственият интелект увеличи дела на капитала за сметка на труда, ще се наложи преосмисляне на начините за осигуряване на бюджетни приходи, значителна част от които идват от облагането на трудовите доходи. „Не можем да предвидим точно как ще изглежда пазарът на труда след пет години", посочи тя, като подчерта, че наблюдението и анализът трябва да водят до конкретни действия. Георгиева разгледа и отражението на изкуствения интелект върху икономическия растеж. Първоначалният ефект идва от увеличените инвестиции и търсенето, включително заради изграждането на центрове за данни и разработването на модели. Засега ползите от този процес са концентрирани в ограничен брой икономики.

Световната икономика продължава да расте с около 3% въпреки отрицателното въздействие на сътресенията в енергийните доставки, заяви управляващият директор на МВФ. САЩ, Китай и Индия са сред основните разработчици на изкуствен интелект, а редица азиатски икономики участват във веригите за доставка на необходимата инфраструктура.

Очаква се следващият етап да бъде свързан с по-широкото прилагане на технологията в различни сектори. Според представените оценки това може да повиши икономическия растеж в развитите азиатски икономики с между 0,5 и 1 процентен пункт, а в развиващите се икономики в Азия – с между 0,2 и 0,8 процентни пункта. Допълнителен растеж от 1 процентен пункт в развитите азиатски икономики би компенсирал повече от загубата, свързана със застаряването на населението, посочи Георгиева. За да се възползват от потенциала на технологията, развиващите се държави трябва да осигурят надеждно електроснабдяване, цифрова инфраструктура, обучение и защита срещу злоупотреби.

Президентът на Групата на Световната банка Аджай Банга постави акцент върху необходимостта от създаване на работни места за младите хора в развиващите се държави. По думите му през следващите 15 години 1,2 млрд. души ще достигнат възраст за навлизане на пазара на труда.

Банга посочи, че частният сектор осигурява между 75 и 85% от работните места, докато ролята на правителствата е да създават подходящи условия за инвестиции. Той открои пет области с потенциал за разкриване на заетост: инфраструктурата, дребното земеделие, първичното здравеопазване, туризма и производството с по-висока добавена стойност.

Според него достъпните приложения на изкуствения интелект, разработени за решаването на конкретни проблеми, могат да имат особено голямо значение за развиващите се икономики. Този тип решения, известни като малък изкуствен интелект, могат да подобрят достъпа до услуги и да повишат производителността. Като пример Банга посочи здравен център в Индонезия, където медицинска сестра може да изпрати снимка на кожен обрив на лекар за оценка или да използва местен инструмент с изкуствен интелект при прегледа на случая.

Друг пример е платформа за индийски земеделски производители, разработена с помощта на „Гугъл". Тя свързва фермери и кооперативи с доставчици на семена и торове, застрахователни услуги, кредитиране и пазари за селскостопанската продукция. Чрез телефона си фермерка може да установи заболяване по растение и да поръча подходящ инсектицид от кооператива срещу 25 рупии. По думите на Банга подобни приложения могат да увеличат производителността и да създадат работни места, съобразени с местните потребности. Целта е да се разкриват нови възможности за заетост, а не просто работните места да се преместват от развитите към развиващите се страни.

Президентът на Сингапур Тарман Шанмугаратнам предупреди, че икономическият растеж сам по себе си не гарантира създаването на достатъчно качествени работни места. Китай, Индия и развиващите се икономики в Югоизточна Азия отчитат сравнително добър растеж, но разкриването на нова заетост остава ограничено. Според него изкуственият интелект може да задълбочи това разминаване, ако не се използва целенасочено за създаване на работни места.

Шанмугаратнам открои зелената енергетика като една от възможностите за увеличаване на заетостта. По думите му при инвестиция от 1 млн. долара възобновяемата енергетика създава три пъти повече работни места в сравнение с енергетиката, основана на изкопаеми горива.

Здравеопазването също има значителен потенциал. Съотношението между броя на медицинските сестри и населението в развиващите се държави е между пет и десет пъти по-ниско от това в развитите икономики. Дори частичното преодоляване на разликата би изисквало повече лекари, медицински сестри и здравни работници в местните общности, посочи президентът на Сингапур.

Според него навлизането на изкуствения интелект ще измества човешкия труд постепенно, задача по задача, което оставя време за придобиване на нови умения. Въпреки това възможностите за първа работа на завършилите образование намаляват в развитите икономики, особено в технологичния сектор.

Шанмугаратнам заяви, че в САЩ търсенето на висшисти е намаляло за първи път от един век, а предимството им по отношение на заплащането значително се е свило. Той призова правителствата да работят съвместно с частния сектор за осигуряване на първа работа на младите хора и за разширяване на практическото обучение, стажовете и обучението в предприятията. Така образованието ще може по-добре да отговаря на променящите се нужди на пазара на труда. В края на дискусията Георгиева заяви, че би искала изкуственият интелект да поема задачите, които хората не желаят да изпълняват, за да могат те да се съсредоточат върху дейностите, които харесват. Според нея тази цел е свързана с повишаване на производителността и жизнения стандарт, като същевременно се запазва човешкото достойнство.

Икономическите загуби от фрагментацията на световната икономика могат да достигнат 7 на сто от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП). Макар засега да остават под това равнище, те продължават да нарастват, заяви Георгиева на дискусия в рамките на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок.

„Добрата новина е, че не стигнахме дотам. Лошата е, че продължаваме да се движим в тази посока“, каза Георгиева, визирайки оценката за потенциалните загуби.

Според Георгиева един от най-подценяваните ефекти на фрагментацията е пропуснатата полза от международното сътрудничество. Тя се изразява в дублиране на дейности, които биха могли да бъдат извършвани съвместно, по-бавно развитие на научните изследвания и иновациите и отслабване на доверието между хората и държавите.

Участниците отбелязаха, че държавите и компаниите все по-често поставят сигурността на доставките пред разходната ефективност. Това засилва стремежа към диверсификация на пазарите, източниците на суровини и веригите за доставки.

Вицепремиерът и министър на финансите на Тайланд Екнити  Нититанпрапас посочи три основни канала, по които промените влияят върху икономиката: търговията, финансовите пазари и инвестициите. Тайланд е нетен вносител на енергия и преди последните сътресения е получавал около половината от енергийния си внос от Близкия изток. През последните седем-осем месеца страната е намерила алтернативни източници в Западна Африка и Латинска Америка.

Доходността по десетгодишните тайландски държавни облигации се е повишила с 60 базисни пункта спрямо увеличение със 120 базисни пункта в САЩ, отбеляза министърът. Според него това показва значението на фискалната дисциплина и макроикономическата стабилност.

Тайланд отчита и положителни резултати от пренареждането на инвестиционните потоци. Заявленията за преки чуждестранни инвестиции са нараснали с 47 на сто през първото полугодие, а частните инвестиции са се увеличили с над 10 на сто през две последователни тримесечия. Следващата задача е заявленията да се превърнат в реални вложения чрез намаляване на административните пречки, посочи Нититанпрапас.

Според Аджай Банга промените в международната търговия създават както затруднения, така и възможности за развиващите се икономики. През последните 20 години световните търговски потоци са се увеличили четири пъти, а делът на развиващите се държави в тях е нараснал от 20 на 40 на сто. Търговията между тези страни също придобива все по-голямо значение.

Банга призова за засилване на регионалната интеграция чрез намаляване на търговските бариери, опростяване на митническите процедури и улесняване на движението на стоки през границите. През последното десетилетие са подписани около 100 регионални и двустранни търговски споразумения, но изпълнението им остава предизвикателство, отбеляза той.

Георгиева също настоя за по-тясно икономическо сътрудничество. Според нея завършването на единния пазар на ЕС и интегрирането на енергийните мрежи могат да понижат цените на енергията в Европа с над 10 на сто. Премахването на нетарифните търговски бариери в Азия би могло с времето да увеличи икономическия растеж на региона с 1,8 на сто, посочи тя.

Рийка Пурра подчерта, че малките отворени икономики са силно зависими от международните вериги за доставки. Те обаче могат да се приспособяват чрез диверсификация и укрепване на стратегическите си предимства. Стремежът към прекомерна икономическа самостоятелност може да подкопае ползите от отворената икономика, предупреди тя.

Георгиева посочи, че при по-чести сътресения макроикономическата и финансовата стабилност остават първата линия на защита. Тя призова за устойчиви публични финанси и надеждна парична политика, съчетани с диверсификация, интеграция и международно сътрудничество.