781 | 18 окт. 2026 | 20:04

Георгиева предупреди, че инфлацията продължава да бъде проблем, а централните банки повишават лихвените проценти. В същото време редица държави, включително европейски, имат високи нива на задлъжнялост.

Не харчете пари, които нямате. Това е посланието на управляващия директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева към управляващите в България.

В интервю за предаването „120 минути“ тя коментира състоянието на световната икономика, рисковете от войните и енергийната криза, бюджетната политика на България и влиянието на изкуствения интелект върху пазара на труда.

Георгиева обясни смисъла на свое предишно предупреждение, че „зимата идва“, като посочи, че световната икономика продължава да демонстрира устойчивост въпреки поредицата от сътресения през последните години.

По думите ѝ МВФ прогнозира световен икономически растеж от 3,1% за тази година, но зад тази прогноза стоят две противоположни тенденции.

„Едната е енергийният шок - дърпа растежа надолу. Другата са инвестициите в изкуствен интелект - качват растежа нагоре“, обясни тя.

Според Георгиева светът се разделя на две групи държави. Първата включва сравнително малък брой страни, за които прогнозите за растеж са повишени, основно заради участието им в развитието на изкуствения интелект.

Втората, значително по-голяма група, обхваща държави с понижени прогнози, които не са достатъчно интегрирани в тази индустрия и са зависими от вноса на петрол и природен газ.

Георгиева предупреди, че инфлацията продължава да бъде проблем, а централните банки повишават лихвените проценти. В същото време редица държави, включително европейски, имат високи нива на задлъжнялост.

„Виждаме една световна икономика, която е стъпила на един крак - изкуствения интелект. Ако има разочарование, ако някой дръпне стола, ние можем да се окажем в трудно положение“, заяви тя.

Управляващият директор на МВФ обясни, че прогнозите на фонда се основават на определени допускания за развитието на конфликтите и възстановяването на корабоплаването.

При евентуална нова ескалация в Близкия изток или други конфликтни региони икономическите последствия могат да бъдат значително по-тежки от предвиденото в основния сценарий.

По думите ѝ Европа е успяла сравнително бързо да намали зависимостта си от руския петрол и природен газ след 2022 г., но остава уязвима към високите енергийни цени.

Георгиева посочи, че по-сериозният проблем за Европейския съюз е незавършената интеграция на единния пазар, по-ниската производителност на труда и изоставането от САЩ в областта на изкуствения интелект.

„Това е нещо, което ние сме си го причинили сами. Никой не ни го е направил“, коментира тя.

Според нея Европа трябва да улесни инвестициите, да създаде по-ефективен общ пазар на труда и да интегрира енергийните си системи.

„Ако интегрираме енергийната система, цените на енергията в Европа ще паднат с повече от 10%“, заяви Георгиева.

По отношение на българските публични финанси Георгиева отчете положителна промяна в намеренията на правителството.

Според нея кабинетът демонстрира воля да предложи бюджет, при който дефицитът да бъде намален до 3% през следващите две години.

„Има положително развитие. Правителството има волята да предложи бюджет, в който дефицитът следващите две години да падне до 3%. Тоест намаляваме харченето на пари, които ги нямаме“, посочи тя.

Георгиева обаче предупреди, че предвидените мерки за повишаване на приходите изглеждат предимно еднократни, а не е достатъчно ясно как ще бъдат ограничени разходите.

„Ако искате устойчиво да свалите дефицита и да имате комфорта, че имате буфери за бъдещите шокове, приходите трябва да се основават на нещо постоянно, системно“, обясни тя.

Според нея при ограничаването на разходите е важно да не бъдат засегнати инвестициите, които могат да повишат производителността на труда.

Георгиева посочи, че в България доходите продължават да се увеличават, но това не е съпроводено от съответен ръст на производителността.

„У нас заплатите растат, което е много хубаво нещо, но проблемът е, че растат, без да расте производителността на труда“, подчерта тя.

Според управляващия директор на МВФ страната трябва да премахне пречките пред икономическото развитие, включително политики, които са били необходими в миналото, но вече възпрепятстват растежа.

Георгиева беше попитана и дали МВФ настоява България да се откаже от плоския данък.

„Всъщност ние не казваме точно това. Това, което казваме, е: разгледайте си данъчната политика. Какво ще решите, това е във вашите ръце“, уточни тя.

Според нея решенията за данъчната система трябва да бъдат взети от българското правителство, но е важно намаляването на дефицита да не се основава единствено на временни мерки.

„Ако нямаме силна икономика, която се основава на висока производителност на труда, няма как да продължаваме да вдигаме равнището на живота в любимата ни страна“, заяви Георгиева.

Източник: btvnovinite.bg