34354 | 10 юни 2015 | 12:36

Строгите евростандарти ще оставят много стопани без пазар

Автори: Маргарита Димитрова, Мария Благоева, Кръстана Тасева, Сийка Суркова, Красимир Ангелов

В края на тази година приключва последният компромис, който Брюксел даде на нашите кравеферми, за да произвеждат чисто мляко според европейските хигиенни стандарти.

До месец ще е ясно колко точно са стопанствата в първа група, които работят според евронормите. По предварителни данни това са над 3600 говедовъдни ферми. Експертите очакват, че около 200 хиляди животни ще се окажат там в края на годината. Общо всички стопанства с крави са 37 000-38 000. Около 600 от тях с общо 9000 животни са във втора група и най-вероятно ще успеят да минат в по-горната. Приблизително 33 000 дребни производители имат до 10 животни и се грижат за над стотина хиляди крави. Именно тяхната продукция ще бъде отрязана от пазара. Те ще могат да ползват млякото за собствени нужди, да отглеждат с него телета или ще ликвидират добитъка.

Според евростандартите в милилитър краве мляко може да има максимум до 100 000 микроорганизми и до 400 000 соматични клетки. Те се увеличават, ако продукцията е замърсена. Това най-често става, когато се дои на ръка, а млякото се съхранява в произволни съдове извън хладилници. За да влезе една ферма в първа група, трябва да изпълни куп изисквания за оборудване на сградата и за отглеждане на животните. Там кравите се доят с агрегати и има централен млекопровод, който отвежда суровината в специални хладилни вани.

Обяснимо е, че европеецът иска да консумира чиста храна. Малко се знае обаче, че строгите норми важат единствено за кравето мляко, което се произвежда при промишлени условия в развитите европейски държави. Не случайно там има свръхпродукция. Тези изисквания не важат за овчето или козето мляко, което е дефицитно в ЕС. Обяснението е, че то се ползва не толкова за директна консумация, а за млечни продукти с дълъг срок на зреене - през това време микроорганизмите загиват.

Възрастни хора ще разчитат само на мизерните си пенсии

Иван Спасов е пенсиониран ветеринарен лекар. В момента заедно със съпругата си живее в плевенското село Вълчи трън. Грижат се за пет крави и три телета.
След Нова година ще ликвидирам фермичката си, защото няма да мога да предавам продукцията на мандрата, разказа той пред „Преса“.

Стопанинът се грижи добре за животните си и те му дават понякога по 100-120 литра мляко на ден. Но не можеш сам да изпиеш такова количество. Това е продукт, който не може и да се складира.

Проблемът е, че малката ферма се намира в двора на бащината му къща, а едно от изискванията за първа група е да бъде извън населеното място. Това е проблем за много от хората, които имат до десетина крави. Те нямат сметка да наемат или да купуват обори и специални стопански постройки.

Аз самият съм ветеринарен лекар и много добре знам при какви условия трябва да се отглеждат кравите, за да отговаря продукцията им на европейските изисквания. Работя по този стандарт, млякото се дои със специален агрегат, самата посуда се поддържа чиста, твърди Иван Спасов. Животните са здрави и вече например са ваксинирани срещу болестите антракс и син език. Направени са им проби за туберкулоза, за левкоза и изобщо всичко, което е необходимо.

Около 500 лева доход месечно си осигурява семейството от малката ферма. 227 лева е пенсията на д-р Иван Спасов, съпругата му, която е агроном, получава 220 лева. Ако ликвидират фермичката си, ще са обречени на мизерно съществуване.

Спасов не смята, че е възможно да отглежда животните за месо, така както съветват чиновниците. Уж има дефицит на телешко, но няма кой да купува телетата. А и цената е много ниска, сега например плащат по 2,80 лв., максимум по 3 лв. за килограм живо тегло.

И по-големите трудно оцеляват

Мустафа Идриз от село Гъсково всяка година е ходил на гурбет в Германия, за да изхранва семейството си. Работил е като кофражист в строителството. „Получавах чисто по 1800 евро на месец, но работата беше много тежка, понякога и по 15 часа на ден. Затова реших да се захвана с животновъдство“, разказва той.

Започнал през септември миналата година и успял да изгради обор за 30 животни, стая за мляко с хладилна камера и стая за почивка. Мустафа се стреми да покрие всички европейски изисквания и се надява до месец-два фермата му да получи първа категория. За постройките и за двайсетте крави, които отглежда, е платил над 60 000 лв. Сега предава по 120 л мляко всеки ден. Печалбата му е около 25 лв. и той се чуди колко време ще му е необходимо, за да възвърне инвестицията. Над 250 стопани отглеждат крави в кметство Скалище, към което е и селото на Мустафа. Едва пет са фермите, които отговарят на европейските норми. Останалите стопани ще ликвидират животните. „Най-много да си оставят по една крава за мляко и сирене“, казва кметът Апти Халил. При сегашните изкупни цени от 40 ст. за литър печалбата от три крави е 4-5 лв. на ден. Изграждането на помещения с фаянсови плочки, хладилна камера, специални съдове за млякото и доилен апарат е над 4000 лева.

Ударът отново ще бъде върху най-бедните, разсъждават хората в Скалище. Почти всички, които отглеждат животни, са пенсионери и доходът от млякото им помага да оцелеят. В област Кърджали говедата са повече от 60 хиляди, 70 процента от тях са във ферми с 2 до 5 животни. Няколко хиляди ферми ще бъдат закрити.

Никой не мислел за планинските райони

„Не категоризация - трябва държавна политика за планинските райони. В Родопите не е като в полето - пашата е оскъдна, терените са разпокъсани, няма механизация, зимата е дълга“, разказват фермери от смолянския квартал Райково. Те отглеждат кравите си в околностите на града.

От 10 години Спиридон Русков е в бранша. Собственик е на 15 крави и от тях добива около 120 литра мляко на ден. Продава го в една от мандрите в града срещу 50 ст. за литър. Точно толкова му струва и килограм фураж.

„Пред фалит сме! Защо не се изследват вкусовите качества на млякото, а се гледа фермата, в която се отглеждат животните? Всеки иска стопанството му да отговаря на изискванията за първа категория, но с какви пари да ги направим такива?“, пита Русков. И твърди, че до края на годината ще направи опит да превърне фермата си от трета категория в първа, макар да не е сигурен, че ще успее.

Колегата му Петър Дърмонев допълва, че за региони като Смолянския трябва да има друга политика. Промяната, наложена от ЕС, е в полза на големите производители. Заради ограниченията малките ще фалират. Фермерите не желаят да изпълнят изискванията за първа категория стопанство, защото изкупните цени на млякото са много ниски, а евтин внос подбива пазара.

„По цяло лято събирам сено, купувам и люцерна, с която храня животните. Една бала ми излиза 5-6 лв. На територията на община Смолян липсват възможности и да кандидатстваме по програмата за селските райони”, оплаква се Петър. За него и колегата му Спиридон работният ден започва в 6 ч. сутринта и свършва след 20 ч. Почивен ден нямат, работата във фермите е 365 дни в годината.

Мнозина гледат животни заради субсидията

Фермите за мляко, които не успеят да модернизират стопанствата си до следващата година, най-вероятно ще фалират. Другият вариант е да си направят собствени мандри и да правят нискокачествени продукти, смята Димитър Бакалов от Благоевград, който има две стопанства с около 50 крави.

Фермите му са първа категория, оборудвани са с модерни доилни инсталации и отговарят на хигиенните изисквания на ЕС. Казва, че инвестицията му е излязла около 20 000 лева - сума, която е непосилна за повечето животновъди.

„Приветствам въвеждането на тези правила. Всеки, който иска да произвежда мляко, трябва да отговаря на изискванията“, категоричен е благоевградският фермер. Според него никой не знае колко са стопанствата от втора и трета категория в Пиринско. „Проблемът у нас е, че субсидиите се дават спрямо броя на животните, а не според произведеното мляко. Това е грешен модел и ако продължава така, родното животновъдство няма да се промени към по-добро. Мнозина отглеждат животни само за да вземат субсидията. Те нямат интерес да модернизират стопанствата“, разказва Бакалов. Според него трябва да се стимулира производството на качествено мляко и качествени продукти.

В Шуменско се притесняват, че ще останат без прехрана

„Мръсна съм, да - по два пъти на ден ринеш, доиш, с анцуг и гумени ботуши ходя, но децата ми са сити и облечени, не просим, не крадем.“

Така разсъждава Антоанета Василева от с. Мараш, което се намира на десетина километра от Шумен и е едно от малкото села край града, където все още се гледат едри животни. Има една голяма кравеферма и трима-четирима по-дребни стопани с по 5-6 крави.

Антоанета и съпругът й имат 6 крави. Оборът е в двора на къщата в края на селото. Пасат животните си заедно с по-голямото стадо на етървата Анка, която се грижи за 16 крави. Опи­тали се да наемат пастир, но и за 500 лева никой не се съгласил.

Всеки ден пълнят нови пластмасови бутилки с мляко и ги карат в Шумен, продават литъра по 1 лев. На мандрите отдавна спрели да продават, защото им плащат по 30 ст. Каквото остане, се превръща в сирене и кашкавал. От 8 литра мляко излиза 1 кг кашкавал. Продава го по 8 лева килото, но хората знаят, че е от мляко, а не от нишесте. Разчитат само на това, което успеят сами да продадат, защото помощи се дават за ферма с повече от 10 животни. Не знаят какво ще правят след шест месеца, ако не могат да гледат животните. „Ще съм чиста, спретната и гладна“, размишлява младата жена и постоянно мисли за трите си деца - една бъдеща абитуриентка, четвъртокласничка и петокласник.