10373 | 7 февр. 2016 | 14:22
Една традиционна българска представа започва да бележи промяна – представата, че родните институции работят далеч по-лошо от европейските.
От години недоверието към нашите институции е ниско, докато отношението към Европейския съюз е отчетливо положително. Заради мигрантската криза, разразила се през втората половина на 2015-а обаче, образът на Евросъюза започна да се пропуква. В средата на декември 36% от българите са съгласни с твърдението, че ЕС скоро ще се разпадне. Оптимистите за бъдещето му са по-малко – 33 на сто. 31% нямат мнение по този въпрос. Динамиката в отношението към ЕС е отразена в годишния обзор на „Галъп интернешънъл“ за общественото мнение в България през 2015-а . Сборникът е на пазара, а неговото публикуване е първото събитие, с което социологическата агенция ще отбележи тази година четвърт век от създаването си.
От българските институции армията остава най-одобрявана – 45-46%. След нея са полиция, съд, прокуратура. Любопитен щрих е, че протестът на полицаите през ноември м. г. е бил одобряван и от привърженици на ГЕРБ. Общо 46% са го подкрепили, отрицателно настроените са били 38%.
Президентът Росен Плевнелиев не успя да преобърне съотношението на нагласите към себе си, въпреки инициираният от него референдум. „И през 2015 г. президентът събираше доверие от и около 30%, а недоверието се колебаеше в диапазони около и над 55%. Това бяха стабилни, но ниски в исторически план нива на подкрепа за тази институция”, отчитат социолозите.
В сборника са публикувани 185 цветни графики, които допълват картината на общественото мнение. От тях можете да научите например, че най-ниско доверие в държавния глава имат жителите на сторицата и хората над 56-годишна възраст, както и привържениците на „Атака” и на АБВ.
Прецизните сондажи на „Галъп” улавят и противоречията в политическия и обществен живот. Едно от тях е между интереса към изборите и надеждата за промяна. Преди местните избори 55-56% твърдят, че е изключително или много важно да се гласува на регионалния вот.
В същото време 52% са на мнение, че местните избори няма да променят нищо съществено в управлението на общините. По този въпрос най-големите песимисти са най-младите – между 18 и 25 години. Те имат и най-висок дял при отговорите, които тестват зависимия вот в България. 11% от всички анкетирани признават, че биха взели пари, но биха гласували както решат. Сред тези 11% делът на младите достига до 20 на сто.
Объркване личи и в отношението на българите към гръцката финансова криза.
Като цяло общественото мнение не демонстрира солидарност със съседите, което личи от отговорите на въпроса дали страната ни трябва да помогне на Гърция финансово: 80% са „против”, едва 6% са „за”. Все пак българите не се оказват привърженици на наказателна акция срещу гърците: 37% не са съгласни Гърция да бъде оставена да фалира, защото не се съобразява с ЕС. Това по-милостиво отношение може би се дължи на разпознатата опасност, че и в България може да се разрази криза като гръцката.
В сборника са намерили място и данни от глобални изследвания, които позволяват сравнения за нагласите у нас и по света. Сондаж за демокрацията например показва, че ние сме сред нациите, които по-слабо вярват в нейните предимства. В световен мащаб 76% са съгласни с твърдението, че „демокрацията може да има своите недостатъци, но е най-добрата система на управление”. В България обаче само 52% са на същото мнение. Още по-драматична е разликата в убежденията дали страната се управлява според волята на хората. Според данните за света 50% споделят това твърдение. У нас едва 17% считат, че управлението следва народната воля.
Книгата съдържа и проучвания, свързани с доверието към правителството, банковия сектор, референдума, санирането, съдебната реформа, ромите и др. Акцент са и международните теми: геополитическото напрежение, бежанската вълна, тероризма, кризите в Украйна и Близкия изток.
Мобилна верси
RSS
