11032 | 26 ян. 2015 | 13:32
Абе, това е един, дето корабът му потънал и той се спасил на остров. Робинзон Крузо. Не си ли чела книгата? Не. Преразкажи ми я, че нали трябва да пишем есе по нея.
Това е разговор на тийнейджърки от елитна столична гимназия (спестявам името й, за не бъде антиреклама). Да го беше чул и просветният министър, преди да обяви, че „качеството на образованието в София поставя учениците в останалите региони в неравностойно положение спрямо връстниците им от столицата“. Това отчело за образованието в България изследване на Световната банка.
Вместо да се доверява на проект, в който са прахосани чужбински пари, проф. Танев да беше разлистил поне резултатите от миналогодишните матури - най-висок успех имаха зрелостниците не от София, а от Кърджали и Смолян. Международни школски олимпиади също печелят не само софиянчета. Папагалското цитиране на проучването индиректно се превърна в твърде несправедлива оценка за усилията на всички съвестни преподаватели в страната. Но министърът отрече Ломоносов, та тях ли?
Всъщност неравностойност в образованието има. Тя най-вече е там, където преобладават мургавите ученици. Да се преподава на тях, се смята не за призвание, а за наказание. И проф. Танев не ги е навестявал, нищо че също са част от бъдещето на България.
Все пак министърът заслужава адмирации. Иска да премахне изпитването с тестове. Пречело на развитието и на учениците, и на учителите. Така е. Макар че на учителското развитие пречи единствено срамно ниската заплата - ха обогатявай културата си и преподавай със самочувствие срещу 500 - 600 лева?
Достойното заплащане на учителите би преодоляло и неравностойността в образованието. Може да доведе качествен преподавател дори в най-затънтеното училище. Но министърът е откровен: „Бюджетът е недостатъчен да се направи нещо съществено за вдигане на учителските заплати.“ Все пак да си припомни думите на един от идеолозите на лявата идея, макар да не й симпатизира: „Тежко на тази държава, в която милиционерът (разбирай полицая) взема повече от учителя.“
Декларираното безпаричие обаче не ограничава новия образователен закон да продължи държавното финансиране на частни училища. Проф. Танев смята, че изпълнявали част от функцията на държавата. Какво е това частно, щом се храни и от държавното? Министерски парадокси...
Парадокс е и идеята му все така да има няколко различни учебника по един предмет. Това давало свобода на учителите в преподаването. Свобода реално имат единствено училищните директори - те определят учебниците на кое издателство да се купуват. Чудесно узаконяване на корупцията сред средния ешелон. Тя обаче няма да помогне на тийнейджърите да научат кой е Даниел Дефо. По-скоро ще ги накара да забравят и Ботев.
Мобилна верси
RSS
