21199 | 29 окт. 2021 | 14:40

Душанов помага и да се отвори български търговски клуб – до този момент българските търговци поддържали т. нар. Гръцко казино

Димитър Душанов е една от интересните личности на старият Казанлък от онова време. Не случайно придружава Каниц в обиколките му около града на розите. През 1876 г. се среща с изследователите на Баташкото клане – американецът Юджийн Скайлър и грузинският княз Алексей Церетели. Ето какво пише американецът:

„…..Навсякъде се виждаха човешки кости, черепи, ребра и дори цели скелети, глави на момичета, по които все още висяха дълги плитки, кости на деца, скелети, по които все още имаше дрехи. Видяхме къща, чийто под бе бял от праха и овъглените кости на трийсет души, изгорени живи вътре. Видяхме мястото, където селският първенец Трендафил е бил набучен на копие, а след това опечен, бидейки по-късно погребан на същото място. Видяхме една отвратителна яма, пълна с разлагащи се трупове. Видяхме яз на воденица, пълен с подути тела. Видяхме училищна постройка, където укритите двеста жени и деца впоследствие били изгорени живи. Видяхме църква и църковен двор, където все още бяха на показ полуразложените тела на хиляда души – висок няколко стъпки изпълващ ограденото място куп от ръце, крака и глави, подаващи се от камъните, които напразно са били нахвърляни върху им, за да ги скрият, а из цялото пространство се носеше ужасна смрад... След моето посещение управителят на санджака изпратил каймаканина на Татар Пазарджик в Батак с вар, та да ускори разложението на телата и да предотврати появата на епидемия... Ахмед Ага, който ръководил клането, бил награден и повишен в званието юзбаши...“

Душанов помогнал на чужденците да получат верни сведения за турските зверства в българските земи. Една година по-късно той посреща в родния си град руските войски и българските опълченци, под командването на ген. Столетов. Служи за кратко време на ген. Гурко.

През 1889 г. живее във В. Търново, секретар е на Казанлъшкото окръжно управление. Присъства като представител при откриване на първото Народно събрание и разискването на Българската Конституция. През 1880 г. до Съединението е началник на канцеларията при Дирекцията на народното просвещение. След това е учител в Пловдивската държавна гимназия „Александър I“ и девическата гимназия.

Той е син на учител – даскал Тачо Мангата. Душанов учи при баща си, а после завършва четирикласното казанлъшко училище. Съвсем млад, през учебната 1852-53 г., Димитър става даскал в същото школо. Постъпва в Одринското гръцко училище, а после в Цариград при френската патриаршеска Велика народна школа, където учи до 1856 г. Средствата не му достигат и напуска училището. Става писар при тогавашния родолюбив български търговец Димитър Добрович. През 1857 г. е на същата длъжност в друга фирма в Галац, но след три месеца тя фалирала. По препоръка на Евлоги Георгиев е отново писар в търговската кантора на братя Владигерови в Тулча.

С родолюбивия си дух помага там да се вдигне голяма черква. До тогава съществувал съвсем малък храм. С помощта и контактите на Душанов назначават и учител. Той е известният между тогавашните българи Стефан Изворски. Освен учител, е книжовник и преводач. Родом е от Котел, публикува собствени стихотвове в „Любословие“, „Цариградски вестник“ и „Български книжици“. Душанов помага и да се отвори български търговски клуб – до този момент българските търговци поддържали т. нар. Гръцко казино.

Но Димитър Душанов е болен и по съвети на лекарите през лятото на 1859 г. се завръща в Казанлък. Много скоро болестта преминала и той постъпва като учител до Освобождението на България. Учителствал е в Карнобат, Хасково, Плевен, и Севлиево.

През 1867 г. минава под венчило с една фина и образована жена за времето на име Рахила. Тя също е учителка и просвещава българчетата, въпреки, че е родена в Австро-Унгария, в Митровица, на Дунав.

Родителите ù са сърби – дякон Георги Барак и Александра. Когато умира баща ù, Рахила заедно с по-малката си сестра Милева заминават за Карловец, където учат седем години, поддържани от патриаршията. След това Рахила, заедно с баба си по бащина линия, дошла учителка в София през декември 1860 г. По това време управител на Софийските училища е Сава Филаретов. Той е причината тя да пристигне в България. Вероятно е научил за нейните качества. Вестник „България“ пише: „Преди два дена дойде една учителка от Австрия, девицата Рахила Барак, за да учи по-силните девойки у девическото Трайково училище, както в науките, така и на шев, низане, плетене и други домашни работи“.

Госпожа Барак преподава на бъдещата голяма общественичка Йорданка Филаретова, основателка на женското дружество „Майка“, което подпомага бедни деца, отваря и поддържа училища.

Колко време Рахила стои в столицата – не е известно. Знае се, че учителства в Кюстендил. Там вероятно умира и баба ù и тя остава сама. Отива при майка си и сестра си в Пазарджик. През 1866 г. Рахила е учителка в Калофер, а сестра ù в Казанлък. По време на ваканциите бъдещата госпожа Душанова посещавала сестра си Милева в града на розите. Там става и първата ù среща с Димитър Душанов, известния казанлъшки учител. А после се венчават.

Учителското семейство преподава в Казанлък, в Хасково, в Плевен. След Освободителната война се завръща в Казнлък. Рахил Душанова създава Женско дружество, където говори за необходимостта от образование и наука. В Хасково пък уредила девическо училище и подновила занемареното женско дружество. Подобни са делата ù в Плевен.
По време на празници госпожа Душанова събирала мъже и жени и произнасяла речи за нуждата от възпитание и образование, убеждавала ги в ползата от познание.

През 1869 г. прави превод на „Пресад на мъдростта или сбор от философски поучителни мисли и наука за възпитанието на детинско и за новоуженените“ от Л. Петрович. Книгата е издадена от Петко Р. Славейков в Цариград. Но тя прави и други преводи и статии. Някои от тях са подписани в тогавашните вестници с имената си, а други с псевдоним. Превела е приказката „Женско сърце“, приложена към комедията „Зла жена“, побългарена от Димитър Душанов, нейният съпруг.

Когато Петко Р. Славейков издава „Ружица“ в Цариград, той помества в книжка втора писмо до редакцията. То е от Рахила Душанова: „Не може да бъде по-добро избиране от това, което Ваше словестие сте избрали… да ни подсещате и отделяте нас простите, глупави и неучени жени“. С тази книжка списанието спира да излиза и не успява да отпечата превода на Рахила Душанова, който тя изпраща.

Освободителната война заварва семейство Душанови в Казанлък. И двамата отново са учители. След като се оттеглят руските войски зад Стара Планина, голяма част от хората на Стара Загора и Казанлък тръгват след тях. Душанови също скитали дълго и бедствали. От този момент Рахила се разболяла от неизлечима болест. Десет години се крепяла с разни лекарства, но починала през август 1887 г. в Пловдив. Рахила Душанова отдава сърцето си на новото си отечество България. Служи му предано. Знаела е отлично български език.

Съпругът ù Димитър Душанов пише дописки, научно-популярни статии за "Цариградски вестник", "Македония", "Право", "Турция", "Напредък", "Читалище", "Българска сбирка". Но прави и преводи. Той е първият преводач на Омир в България. Първоначално отпечатва откъси от „Илиада“ във вестник „Светлина“, а през 1899 г. представя на българите цялостния ù превод. Следва и второ издание на превода му през 1917 г. Казанлъчанинът публикува и откъси от „Одисея“ в „Българска сбирка“.

Душанов, заедно със своята съпруга Рахила, записват имената си в историята на България като просветители, общественици, книжовници, преводачи. И помагат за възраждането на народа ни в онези трудни години на турските зверства.