26059 | 2 ноем. 2018 | 13:22
Името на габровката Дора Дюстабанова остава в сянка в българската литература. Нейните стихове още могат да се прочетат на страниците на списание „Хиперион“ и „Вестник на жената“. Подписва се с псевдонима Дора Янтрина. В поезията ѝ се вижда не само дарбата, но и нежната женска душа, която тя носи. Творчеството ѝ разказва нейната тънка емоционалност, останала чужда за света. Никога не издава своя стихосбирка.
Поетичната ѝ дарба открива поета Христо Смирненски. Негови стихове тя рецитира в младежкия декламаторски клуб „Ючбунар“, където ръководител е артиста Стефан Киров. Смирненски повлиява и в творчеството на Дора, и в избора ѝ да стане актриса.
Чрез нея поетът се запознава с момичето с „бръшлянени очи“ - Женя Дюстабанова. Това става през есента на 1921 г. Тя е сестра на Дора, само 16 годишна, ученичка във Втора софийска девическа гимназия. Двете сестри са потомки на Цанко Дюстабанов, патриот, воевода и герой от Априлското въстание. Женя е и приятелка на сестрата на поета – Надежда.
Докато е още жив Смирненски неведнъж пише в писмата си до Жени за Мирандолинка. Така нарича Дора, по името на героинята, чиято роля изпълнява в пиесата на Карло Голдони „Ханджийката“ в Народния театър.
Дора е вече от трупата на театър „Студия“, създаден от Исак Даниел със съдействието на групата около списание „Хиперион“, където Траянов е редактор. В театралната студия през 1924 г. среща поета, който окончателно се е завърнал от Австрия през есента на 1923 г.
Там е оставил съпругата си Елена Петрес и трите им деца. Дългогодишното му пребиваване във Виена оказва силно влияние върху естетическите му виждания. Освен с германски философи се е запознава с поети романтици. Приет е от виенската артистична бохема. Влиза в контакт с писатели като Райнер Мария Рилке и Артур Шницлер. Негова пантомимна постановка на „Младият крал“ от Оскар Уайлд е предсавена във Фолксопер през 1914 г. Заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена, а по-късно и в консулството ни в Бреслау, Германия. Поетът разказва за първите искрици нежност с Дора:
„Беше на Нова година. Стубленска и Марта Попова пожелаха да ме целунат. А Дорето тъй ме погледна…Ние се обичахме, но не се бяхме целували. Тогава аз станах от масата и казах: „Да отидем горе, Дора!“ Беше в дома на изкуството. Всички разбраха защо се качваме. После Дора ми казваше: „Първата целувка беше тъй възвишена, небесна… но втората ми взе дъха и ме направи жена“.
Срещата между Дора Дюстабанова и Теодор Траянов е истински съдбоносна. От този миг в живота ѝ съществува само Той. Тя е на 18 години. Траянов е 23 г. по-възрастен. Убеден е, „че най-голямото зло или най-голямото щастие в живота на един гений е жената. Тя е, която би могла да го смаже или вдигне, да му даде крила, за да се възкачи по-високо“. Дора се превръща в негова искрена любов и вдъхновение.
Актрисата го обича безмерно. „…Той е всичко за мен: живот, радост, щастие, скръб, любов, плът, всичко и всичко“. Боготвори го и вярва силно в творческия му гений. Любовта им преминава през всички житейски трудности и преживявания.
Австрийката Елена Петрес, съпруга на Траянов, изпраща гневни и заканителни писма за пари. Дори заплашва със самоубийство. Смята, че той е длъжен да урежда всички сметки около семейството. Уж „умира с децата от глад“, а е похарчила за кратко време 300 000 лв.
Изпраща шпиони, за да ги следят. Тероризира ги чрез децата, прави невъзможен развода.
“О, днес да имах един милион да ѝ ги хвърля в ръцете, ще тича като бясна сама да се развежда. Аз зная, че ще трябва да откупувам свободата си с пари“, заявява той пред Дора.
Елена не цени поезията на съпруга си. Когато получила „Песен на песните“ се обърнала към децата и рекла: „Това са трици“. Смеела се на написаното от съпруга си.
Той истински страда за децата. Разгневен е, че Елена не ги възпитава добре. Синът му, който е на 17 години „се пудри и маникира ръцете, чете всички пикантни романи, а не знае кой е баща му“. „Третира го като най-долнопробен обикновен мъж“, пише Дора в дневника си. А той мизерства, за да изпрати пари на семейството си в Австрия. Търси назаем, за да прекара деня. Храни се само по два пъти на ден в някоя евтина вегитарианска гостилница.
„Прекрасна, вярна жена за всеки обикновен мъж, банков директор, фабрикант, но не и за мен“, казва Траянов за Елена Петрес. Да, тя е много далече от неговият поетичен полет на духа… Когато скандалите между Траянов и съпругата му стигат предела, Дора го съветва да прибере трите си деца и да се раздели с Елена. Но това не се случило…
Майката на Дюстабанова – Анна и сестрите й Женя и Лилия се отдръпват. Не смятат за добър избора на Дора. Траянов е семеен и има пораснали деца, разликата им във възрастта е голяма. Веднъж Дора споделя с майка си, че заминава с поета за Хисарските бани. „Тя цялата настръхна, очите ѝ светнаха и ми каза, че тя не ми позволява да замина, тъй като тя не желаела утре да чуела, че нейната дъщеря е метреса на Теодор Траянов. Само предпоследната дума беше достатъчна, за да ме накара да млъкна, инак разправията би взела малко по-друг вид“, споделя Дора. Тя избягва да споменава името на Траянов пред майка си. Анна не проумява как един мъж може да се влюби, след като има законна съпруга. Дора, въпреки несъгласието на майка си, заминава с поета за Хисаря.
През общо 14-те години, в които Дора Дюстабанова и Траянов са заедно, двамата са в непрекъснато търсене на изход и на средства. Живеят на ръба на бедността. Делят си последните пари, за да може тя да се прибере в къщи с нейният „вечен“ трамвай. Обичайно той ѝ целува ръка. Усмихва се през стъклото на трамвая и шепне нещо. „Дора, искам все така много да ме обичаш, чуваш ли, дете мое, без твоята любов аз не мога да живея“, казва той винаги преди да се разделят.
След като я изпрати, поетът присяда в някоя гостилница за вечеря. Никога не заживяват под един покрив, защото квартирите са скъпи и не са по джоба им. Дора живее с малкото си кученце Фифи. Посещава Траянов в дома му и звъни три пъти на вратата, това значи, че е самата тя. Грижи се за гардероба му, носи му приготвена храна. Води го дори, за да го фотографират, тъй като е във възраст, в която трябва да има снимка. Изпада в отчаяние, когато той сподели за болки в стомаха или сърдечна слабост. Осигурява общите им финансови средства съзнавайки, че писателят е безпомощен. Дава всичко от себе си, за да му помага. Събира пари в заем, за да може той да изпрати на жена си в Австрия. Или да плати наема на жилището, което Траянов не отоплява дори през зимата. Дора чете на глас всички негови ръкописи и заедно да обсъждат сътвореното. Поправя коректурите му. Тя е родена да се посвети някому без остатък. Траянов е роден за поезията. Дора е запечатала всеки искрен техен миг в дневника си.
Двамата наистина са неразделни. Разхождат се в Борисовата градина. Посещават сладкарница „Цар Освободител“. Само по време на турнетата на Народния театър в страната не са заедно. Разменят си писма, които разкриват тяхното искрено любовно усещане един към друг.
Дора си отива от живота през 1937 г., само на 32 годишна възраст. Изгасва за една нощ… Според някои от кръвоизлив от операция на белодробна емболия. Според устно признание на малката й сестра Лилия – при аборт.
Траянов е съсипан от загубата. Иска, когато си отиде от света, да бъде погребан при нея. Но след по-малко от две години е вече в нова любовна връзка с друга жена – Вера Балабанова. Тя постепенно и изцяло заема мястото на Дора. До житейския край на Теодор Траянов - през януари 1945 година.
Мобилна верси
RSS
