32596 | 11 дек. 2020 | 14:48

Чете на учениците творби на Христо Ботев, които те илюстрират. Създава първата частна художествена галерия извън София – първоначално в Горна Оряховица, а след това подрежда картини в дома си на ул. „Читалищна“ № 10 в старата столица

Ателието на художника Недялко Каранешев се намирало някога на ул. „Читалищна“ №10 във Велико Търново. Там съхранявал и своите картини с исторически сюжети, пейзажи и портрети, рисувани с истинско вдъхновение. На специално място е поставил лика на поета и писател Иван Вазов, с когото се познават лично от лятото на 1898 г. 

По това време Вазов е министър на народното просвещение. Каранешев е учител, но решава да продължи образованието си в наскоро откритото Рисувално училище в София. Затова се нуждаел от препоръка. Бъдещият художник помолил за нея Търновския митрополит Климент, известен още като Васил Друмев. Той е един от основателите на Българското книжовно дружество и два пъти министър-председател на България. Митрополит Климент е впечатлен от заложбите на художника и платната, които лично видял. Заедно с горнооряховското поборническо-опълченско дружество „Шипка”, помагат за приемането на Каранешев през 1898 г. в Държавното рисувателно училище в столицата. 

Тогава Митрополит Климент пише писмо до Иван Вазов, който вече е министър. Молбата му е писателят да  покровителства младия Каранешев. Препис от това писмо художникът пази като скъп спомен. 

Ето какво пише в него:

„Уважаеми господин Вазов, подателят на настоящето Недялко Константинов Каранешев от Горна Оряховица е свършил с успех учението си в нашите учебни заведения, при което е показал особена наклонност към рисуването. През всичкото време на своето няколкогодишно учителствуване у нас той с особен интерес е преподавал, та и доста сполучливо, рисуване на нашите деца. Сега тоя способен младеж, Недялко Константинов Каранешев, желае да постъпи в Рисувалното училище в София, за да се усъвършенствува още повече. Ний го препоръчваме на благосклонното внимание на господина Ивана Вазова, министър на народното просвещение, и молим да вземе той тоя способен младеж под своето високо покровителство, и да му оказва своето могуществено съдействие. Търново, 8 август 1898 г. Митрополит Климент“.

С радост в душата, че мечтата му вероятно ще се сбъдне, Каранешев взема писмото и заминава за София. Намира Вазов в Министерството на народното просвещение. Пред вратата му е разсилния и бъдещият голям художник му подава писмото за Вазов, за да му го предаде. Минава доста време, разсилният се бави и Каранешев решава да си тръгне. Тъкмо слиза по стълбището, той му виква: „Каранешев, Каранешев!“

Две учителки, които също чакали пред кабинета на министъра съобщили на разсилния, че току що младия мъж си е отишъл. Наложило се Каранешев да прекрачи прага на кабинета на Иван Вазов, макар че чувствал известно неудобство.

- За теб ли се отнася писмото на митрополит Климент? – попитал авторът на „Под игото“.

- Да, да, за мене. – отговорил развалнувано младият мъж.

Тогава Вазов го поканил да седне на канапето и отронил:

- Добре си намислил да следваш рисуване. Българската учаща се младеж има нужда и от такива учители-специалисти, които да ѝ вдъхнат любов към красивото, към естетичното. Но и за това изкуство, както и за всички други изкуства, се изисква не само талант, но и упорит, непрекъснат труд. Без труд човекът на изкуството не меже да преуспее.

Министър Вазов става от бюрото си и продължава:

- Яви се на приемния изпит! Вярвам, че ще го издържиш, щом си бил учител по рисуване. Ти имаш вече практиката, опита. Като мине изпитът, пак ела.

Изпратил Недялко Каранешев до входната врата на кабинета си и двамата се разделили.

Младият мъж наистина се явил на изпита и успешно преминал през задачите, които му поставили. Не изпълнил заръката на министър Вазов, да се върне при него, както той пожелал. Стеснявал се от толкова важна особа… 

Но Вазов не го забравил и един ден го извикал чрез директора на училището Ян Мърквичка. Авторът на „Под игото“ разпитал Каранешев как се е устроил и какво му е необходимо. Човечният Вазов пак заръчал да го потърси. Студентът благодарил за вниманието, но повече не му се обадил. Наскоро след това заминал за Флоренция.

След срещата с Вазов Мърквичка проявил особен интерес към Каранешев. Няколко пъти го питал кой го е запознал с големия писател, какви са им отношенията, задавал и други въпроси около познанството им. Не можел да си обясни голямото внимание на българския поет и министър към един никому известен студент. Каранешев нищо не споделил, нямал желание да задоволи изостреното любопитство на своя преподавател.

В Академията негови учители са още известните български художници проф. Антон Митов и проф. Никола Кожухаров.

Талантливият млад мъж завършил Флорентинската художествена академия през 1908 г. и станал учител. Времето отброявало зърната на житейската броеница. Докато през един ден на 1917 г. Каранешев и Вазов се срещнали отново съвсем случайно на бул. „Цар Освободител“. Писателят вървял към Борисовата градина, за да направи традиционната си разходка. Художникът го спрял и се разприказвали. После се отправили заедно към парка. 

В една от алеите Вазов срещнал свой познат. Сигурно са разговаряли за нещо интересно. Художникът стоял дискретно настрана. Тогава Каранешев извадил лист и молив и направил набързо скица на големия поет. Постарал се Вазов да не го забележи докато рисува. Тази скица художникът пазел в ателието си като скъп спомен.

Когато след време Каранешев е учител в Априловската гимназия, се чествали 50-годишната литературна дейност и 70-годишнината от рождението на писателя. Той председателствал  комисия към градския комитет за събиране на помощи за литературния фонд „Иван Вазов“. От името на комисията е написано писмо до габровското гражданство:

„…Какви превратности и да настъпиха в съдбата на нашето отечество, нам остава във всеки случай една голяма утеха, че е жив между нас певецът на нашите скърби и неволи Иван Вазов! Това е най-светлото име за българския народ, това е учителят ни всенароден, това е духовният ни напътвач… Материален израз на тази наша почит ще бъде лептата, която ще поднесем за усилване литературния фонд „Юбилей Иван Вазов“.

За тази цел комисията от града ни ще обходи всички жилища и работилници да даде възможност всекиму да направи своето дарение, колкото и скромно да е то“. Като потомци на Априлов габровци събрали определена сума и я дали на литературния фонд „Юбилей Иван Вазов“.

В деня на юбилейното тържество Недялко Караиванов, като председател на комисията, изпратил на народния поет телеграма: „Членовете на комисията в Габрово по фонда на името Ви считат за най-приятна своя длъжност в днешния тържествен за Вас и за целия български народ ден да поднесат своята почит пред лицето на първия български поет, достоен син на нашето мъченишко племе, син беззаветно служил народу си половин столетие.

В днешната своя мъка България и българския народ имат сладката утеха да виждат в лицето на първия си поет безкористен народен служител и достоен свой представител.

Живейте дълги години още, драги поете наш, за радост на всички нам и на нашите деца“.

Вероятно между тези редове се крие и дълбоката признателност на Недялко Каранешев към Вазов за онези години, в които народния поет му подава ръка, макар и без да го познава.

Едва ли щяхме да знаем това, ако през юни 1960 г. Петко Тихолов не записва спомените на художника в ателието му на ул. „Читалищна“ във Велико Търново. Три години по-късно, на 10 март 1964 г., големият художник Недялко Каранешев си отива от живота. След себе си почти не оставя подробности за интересния творчески и житейски път, който извървява.

Само някои негови документи, снимки, кореспонденция, реферати и статии с краеведски привкус се съхраняват в Държавен архив - Габрово. Част от архивното му наследство се намира  в Държавен архив – Велико Търново и Централен държавен архив - София. Но тези архивни единици трудно могат да сглобят картината на неговия живот и творчество.

Името му носи художествената галерия в Горна Оряховица. Там са запазени два негови пейзажа, автопортрет рисуван с масло и картината „Пивоварна фабрика Бабинец“, също правена с маслена техника.

Националната галерия за съжаление  не притежава платна от малко известния в България художник. Една легенда твърди, че негови творби се съхраняват в световно известната галерия „Уфици“ във Флоренция. 

Попитах Деница Иванова - Александрова, уредник в галерията в Горна Оряховица, кои са тези картини, а тя ми отговори: „Бяхме писали преди около три години на „Уфици“, заради годишнина на автора, но нямаше никакъв отговор“. Твърди се също, че Недялко Каранешев е един от най-добрите кописти на творби от Леонардо да Винчи, Рубенс и Тициан и тях вероятно прави докато е студент във Флоренция.  

Животът му изгрява в село Хотница (Великотърновско) на 16 февруари 1876 г. в семейството на Константин Трифонов Каранешев. Баща му е учител и опълченец и загива в Руско-турската освободителна война (1877-1878). Недялко Каранешев учи в родното си село, а после в Горна Оряховица. Завършва Търновската гимназия. Назначен е за учител в село Овчеларе, Карловско (днес село Климент). По време на ученическите си години, а по-късно и като учител, всяка свободна минута държи четките и боите застанал пред статива.  Рисува сред природата и се наслаждава на птичите трели.

След успешното завършване на Рисувалното училище през 1902 г., за което помагат Васил Друмев и Иван Вазов, Недялко Каранешев специализира живопис в Академия на изящните изкуства във Флоренция (Италия). Но времето, в което учи и твори в италианския град остава скрит период в биографията му. Знае се, само че негов наставник и съветник е проф. Джовани Фатори. Той е прочут педагог и участник в т. нар. „Макиайоли” – кръг италиански художници, известни със своите жанрови сцени и пейзажи в духа на импресионизма.

Щом се завръща у нас българският Караваджо се хваща със старта си и обичана работа - учителството. На тази професия остава верен до края. Работи в Дряново и Горна Оряховица. От август 1909 г. преподава в Мъжката прогимназия в Габрово, а след това и в Априловска гимназия. Часове има също и в габровското Девическо училище, където води курсове по художествени занаяти.

Организира курсове по рисуване за даровити ученици. Избран е за председател на градската санитарна комисия. Часовете му са извън класната стая, децата рисуват в натура. Чете на учениците творби на Христо Ботев, които те илюстрират.

Заедно с художникът-учител Стефан Ковачев организират множество изложби, както със свои платна, така и с ученически творби. През 1912 г. Каранешев и Ковачев изработват бюста на известния участник в Съединението на Княжество България и Източна Румелия Продан Тишков – Чардафон. Паметникът в Габрово се намира в квартал Борово. 

Картините на Каранешев изобразяват основно сюжети от националноосвободителната война и българското Възраждане.

Художникът успява да направи изложба в Германия. За неговото творчество са характерни също пейзажната и портретна живопис с маслени бои върху платно и пресован картон. Една от майсторските му работи е портрет на Васил Априлов. Той е откупен от габровските индустриалци и подарен на Цар Фердинанд по случай откриването на жп линията Габрово – Царева ливада през 1912 г. 

След учителстването в Габрово, Недялко Каранешев живее във Велико Търново, където отново преподава рисуване.  Написва публикуваната през 1927 г. книга, посветена на историята на Петропавловския манастир. Издава малки книжки за старобългарското изкуство, пише статии.

Създава първата частна художествена галерия извън София – първоначално в Горна Оряховица, а след това подрежда картини в дома си на ул. „Читалищна“ № 10 в старата столица. Освен възрожденски архитектурни шедьоври рисува и манастирите край В. Търново и Габрово, тези в Арбанаси. Занимава се и с резба.

Старателно събира, записва и проучва факти от историята. Каранешев чете сред учениците си и обществеността свои лекции, статии и летописни бележки, някои от тях  посветени на големите българи  - Никола Войновски, Панайот Хитов, Васил Левски, Христо Ботев, Колю Фичето. Чувството му за памет и история не го напускат, както в творчеството, така и в житейските му търсения. 

Каранешев е автор и на стихотворения, които не са публикувани в книга.  

За своята дългогодишна обществена работа и по повод 80-та му годишнина, през 1956 г. Недялко Каранешев е удостоен с орден „Кирил и Методий” I-ва степен. 

По повод 80-годишнината му през 1957 г. полският скулптор Ст. И. Грабовски със свои студенти прави гипсова глава на Каранешев, която днес се намира в Националния музей на образованието в Габрово.

Негови художествени произведения са притежание на частни колекции и галерии както в България, така и в Италия. За съжаление докато художникът е още на белия свят, интересът към неговата личност и творчество не е особено голям . Никой не записва спомените му, не се докосва до нежните гънки на душата му, не усеща дълбоките пориви на духа му…Още един голям човек и творец потъва в забравата на отминалото. Но нали всеки истински талант плаща данък на времето си, творейки за вечността…