38252 | 14 ян. 2022 | 15:52

Имал приятели сред надарените ученици на горните класове на Императорския лицей. Сред тях е Константин Величков

Старозагорецът Георги Апостолов е сред забравените имена на участниците в четата на Христо Ботев. След организирането ù, в което взема участие като един от най-близките хора на поета-революционер, минава Дунав с останалите четници и е зачислен в щаба на воеводата.

Преди това Георги Апостолов и Никола Обретенов настояват не друг, а точно Ботев да води четата и той се съгласява. Апостолов участва във всички битки. Свидетел е на убийството на Ботев. След неговата смърт четата се разпръсва. Апостолов се отделя с няколко мъже. Настигнати са от турци при Лют Брод и до един са избити. Главите им са отнесени във Враца. Георги Апостолов загива съвсем млад – само на 23 години. За краткия си живот преминава през много пътища, за да бъде България свободна, но не вижда освобождението ù. Съвременниците му разказват, че притежавал смелост при решаването на революционните проблеми, бил добър стрелец и буен човек.

От малка пожълтяла книга със заглавие „Георги Апостолов из живота и революционната му дейност“, написана от брат му Константин Апостолов и с предговор от Д. Б. Митов, издадена през 1929 г. научаваме, че Ботевият четник е роден в някогашната старозагорска махала „Акарджа“. През далечната 1853 г. Майка му е Донка Хаджимитова. Баща му Апостол Минчев е родолюбив българин, който се занимавал с абаджийство и продавал стоката си в Цариград. Владеел турски, гръцки, руски и румънски език. Живеел известно време в Румъния и Бесарабия.

Родителите полагали грижи за синовете си и единствената си дъщеря и настоявали те да имат добро образование. За това помогнали и известните семейства на братя Хаджимитови - в техните домове се говорело за училищни и читалищни дела. Апостол Минчев изпратил най-големия си син да учи в Петербург, но той се разболял и починал.

Вторият му син се посветил на монашество в Рилския манастир. Третият е адвокат, избиран по-късно няколко пъти за народен представител. Семейството на Апостолов успява да изучи децата си, но има трагична съдба. По време на Освободителната война българското опълчение навлиза в Стара Загора. Майката по цели дни стояла на пътната врата да гледа войниците, дано съзре между тях любимия си Георги, за когото много скърбяла. Нахлуват ордите на Сюлейман паша и започват пожари и убийства. Семейството не се спасява. Двамата родители на Георги Апостолов са заклани от турците. Такава е и съдбата на баба му хаджи Стоянка, която е на 90 г., когато я съсичат на улица. Едва ли фамилията е предполагала трагичната си участ, но смъртта преследва човека във всеки миг. А живота чертае неподозирани пътища.

Георги Апостолов завършва петокласното училище в родния си град, а после става писар в кантората на вуйчовците си Андон и Стефан Митови в Цариград. Младият мъж изучавал гръцки, френски и турски и се самообразовал. Имал и приятели сред надарените ученици на горните класове на Императорския лицей. Сред тях е Константин Величков, който вече се занимавал с литературна работа и е написал драмата „Светослав и Невенка“. За напечатването на творбата финансово помогнал самият Апостолов. Освен, че отделил пари от заплатата си в кантората, погрижил се и за разпространението на творбата. Апостолов е един от участниците в представленията на драмите „Иванку“ и „Светослав и Невена“, изиграни на сцена в Цариград.

Вероятно Апостолов е можел да стане тежък търговец, покровителстван от вуйчовците си, да забогатее и да създаде свое семейство, но избира други посоки. Той е чувал вече за Васил Левски, който пътува из страната и буди народа си. Става член на Цариградското ученолюбиво дружество и разпространява идеите на революцията и свободата сред младите.

През 1872 г. се завръща в Стара Загора и отново работи в кантора на вуйчовците си. В свободното си време чете книги, гръцки списания и вестници. Скоро е член на местния революционен комитет. На следващата година след завръщането му, турското правителство започва преследване на революционнните комитети. Това става вследствие покушение върху гръкомана хаджи Ставри от Хасково, извършено от революционера Узунов. Апостолов, като член на Старозагорския комитет, за да не бъде заловен от турските власти се връща в Цариград, докато събитията се успокоят.

След известно време се прибира в Стара Загора и постъпва като управител – счетоводител в кантората на Димитър Хадживълчев. Уж обещава да не се бърка повече в комитетските дела, но не можал да устои. Става един от най-активните членове на местния революционен комитет и взема участие във всички негови действия.

На 15 срещу 16 септември 1875 г. е обявено Старозагорското въстание. Апостолов е един от първите, който е готов да участва в него. В навечерието му, Димитър Хадживълчев, чиято е кантората, в която Апостолов работи, разказва, че един ден влязъл в нея и видял върху една от полиците пакет. Полюбопитствал и го разтворил, там имало навуща и върви. Сетил се каква е работата, обърнал се към счетоводителя си със строг глас и упрек. Апостолов му отговорил: „Не мога, баща Димитре, повече да търпя, не мога да изменя на делото, за което съм се клел, затова ще отида пък каквото ще да става“. Димитър Хадживълчев му пожелал успех.

Няколко дена след това, преди да тръгне, Апостолов отива в дома на Димитър Хадживълчев. Целунал едногодишната му първородна дъщеря Елена и сочейки я отронил: „Ние ще измрем, за да се радват тия на свободата“. На другия ден турци отишли в дома на Хадживълчев да му дирят сметка, че не съобщил за комитата, заплашвали го. Но собственикът на кантората имал авторитет пред турците и те нищо не му сторили.

Апостолов облякъл въстанически дрехи, сложил кожена шапка с лъвче отпред, взел револвер, сабя и пушка – всичко закупено със собствени средства. На изпроводяк майка му казала: „Георге, ами вие, като отивате да вършите такава голяма работа, да събаряте царство, не ви ли иде на ум, че турците са много, имат пушки, топове и много аскер, как се решавате да отидете срещу тях?“ Апостолов ù отвърнал: „Ех, мамо! Утре тук ще се търкалят турски глави и твоят син на бял кон с две заптиета българи ще дойде вкъщи“. Майката се разплакала, Апостолов ù целунал ръка. Сбогувал се с братята и сестра си и излязъл от къщи.

Отправил се към дома на братята Михаил и Георги Жекови, където е сборния пункт на въстанието. Там вече били Стефан Стамболов и Захари Стоянов, както и още няколко старозагорци. Мъжете се отправили към Чадър могила. Изчаквали и други въстаници, но понеже не се събрали въстанието не могло да успее. Повечето от тях не удържали на обещанието си и не се явили на уреченото място. Турците вече били известени за това, което се гласяло, дори затворили заподозрени.

От Чадър могила двадесет и пет човека отиват в село Нова Махала, Старозагорско. Някои се разколебали и се прибрали в града. Апостолов казал, че е по-добре да бъде убит, отколкото да се върне назад. Отправил се към село Крива круша, Новозагорско. Оставил въстаническите си дрехи в една къща, облякал овчарски дрехи и заминал за Бургас. Там се запътил право в дюкяна на Димитър Хаджидечев, негов роднина старозагорец. Като го видял, той се уплашил да не намерят Апостолов при него, нали бил комита. Завел го при учителя Стоян Шивачев, който живеел в една от училищните стаи на черквата.

На сутринта докато Шивачев още спял, Апостолов излязъл от стаята. Върнал се при Димитър Хаджидечев и двамата се отправили към пристанището на морския град. Хаджидечев го скрил в хамбара на австрийски параход, който заминавал за Цариград. След пристигането си там Апостолов отишъл в руското посолство. Представил се пред граф Игнатиев, който го попитал за неуспеха на Старозагорското въстание. После граф Игнатиев го изпратил с кораб за Одеса, където въстаникът е за кратко преди да отпътува за Румъния.

От там изпратил последното си писмо до близките си, в което съобщавал, че има намерения да замине за Марсилия. Това писмо не е стигнало до наши дни – изгаря заедно с родната къща на Апостолов при нашествието на Сюлейман паша и ордите му в Стара Загора.

Когато Апостолов стъпва в Букурещ, там вече е средището на българската революционна емиграция. Никола Обретенов в спомени пише за него: „Земаше участие в разискванията на заседанията в образуваният от нас комитет, който раздели България на революционни окръзи и решихме сами да отидем между народа да го подготвим за въстание, което трябваше да стане още в пролетта на идната 1876 г.“

Разказва също, че Апостолов е човек с благ и весел характер, интелигентен и надарен с ум. Старозагорецът скоро се отправил към Гюргево, където е Тайния революционен комитет за освобождението на България. Чрез Стефан Стамболов, с който се познават от времето на Старозагорското въстание, го приемат за негов член.

През един студен януарски ден Апостолов и Обретенов отиват в Бекет по революционни дела. Там ги очаква Георги Матев, също член на комитета, с който разговарят по българските въпроси. Студът е сковал града. Една вечер, за да си направят развлечение, накарали слугинята, която била маджарка и прочута гледачка да им врачува. С нея споделиили, че се занимават с търговия.

Тя наредила картите и рекла: „Вий двамата сте почти като братя, едно мислите, но не сте търговци, а вършите друга тайна работа. Ще минете през вода, ще отидете в един град, гдето ви чакат ваши другари, но един от другарите ви е пострадал и пак ще се върнете тук. Ще обиколите много градове, ще се срещнете с много хора и с много калабалък, ще минете през вода, ще отидете в големи гори и планини, но не ще сполучите това, за което работите. На едно високо място ще се разделите и с теб (сочи Апостолов) ще се случи нещастие, а ти (сочи мене) ще се скиташ с много хора, ще стигнеш до тъмно място, предвижда ти се смърт, но няма да умреш, с много хора ще минеш големи води, ще се срещнеш с един човек, който ти е близък, с който отдавна не си се виждал, ще се скиташ много, но най-сетне ще се върнеш при своите. За теб има една жена, която денем и нощем се кахъри, плаче и се моли на Бога“.

Апостолов не повярвал на маджарката. Но предсказанията ù се сбъднали. Никола Обретенов доживява Освобождението на България. Пише спомени за Георги Апостолов, в които разказва общите им преживелици с Ботев и четата. Става окръжен управител на Русе, а после народен представител и кмет на крайдунавския град. Умира на деветдесет години, броени дни преди честването на юбилея му от русенци.

За Георги Апостолов днес напомня само улица и паметна плоча в Стара Загора. И малката пожълтяла книга, която е библиотекарска рядкост, написана от брат му Константин Апостолов. Между нейните страници могат да се прочетат и спомените на Никола Обретенов за този саможертвен човек, който подарява живота си за добруването и свободата на България.