13288 | 23 март 2017 | 12:43

Политиците си мислят, че могат да преодолеят историческите потребности на времето. Има мнозина, които са се опитвали да фалшифицират историята и почти са успявали. Но историята все още никой не е успял да я победи.

Петко Добрев

Историк

Остават още няколко дни до поредните избори през прехода.

Може ли това да са последните за прехода?

Как започна преходът?

Започна с 10.11.1989 г. Фигурите от този пленум на БКП вече ги няма. БКП се превърна в БСП. Извървя тежък път през годините и днес е реформирана партия, която се управлява от жена – Корнелия Нинова. Същата Корнелия Нинова проведе реформи, които през 1989 г. биха изглеждали като истинска фантастика. Същата Корнелия Нинова вече говори за паралелната държава и нейното ликвидиране. Точно за тази паралелна държава редица хора обвиняваха години наред партията на Корнелия Нинова и бившата ДС.

Днес БСП поставя проблема за паралелната държава. Това е ясен сигнал, че преходът е приключил. Преходът и паралелната държава бяха във взаимна зависимост.

В началото на прехода бе и създаването на СДС и провеждането на кръглата маса. Илия Минев нарече тогава СДС- Съюз на Държавна Сигурност. Вероятно заради това няма лидер на СДС, който да е уважил както преживе, така и след кончината му Илия Минев. Днес вече участниците в този СДС почти са изчезнали от политическия живот. Останките от наследството на този СДС са разпилени и вървят към политическа кома. В същото време се появи ново поколение българи, което може да бъде истински носител на десни идеи. Това са млади хора с високо образование. Това са млади хора с предприемачески дух. Те могат да бъдат носители на автентични десни идеи, а не да бъдат назначени за такива носители. С други думи преходът и СДС бяха във взаимна зависимост.

Друг фактор на прехода бе ДПС или по-точно Ахмед Доган. Нека си спомним една фраза – „Пътят на България за Европа минава през Босфора“. ДПС имаше през преходните години различни образи. За едни бе религия, за други проклятие. ДПС бе необходим коалиционен партньор, но коалиционната прегръдка с него днес се възприема като опит за политическо самоубийство. Днес ДПС е пред своята решаваща битка. Това е битката с ДОСТ и Ердоган. На практика методите, чрез които ДПС се създаваше и утвърждаваше, сега се използват срещу ДПС. Стигна се до парадокса решителната позиция на българското правителство срещу намесата на Турция в нашите избори да бъде неразбираема за турските политици. Те наистина са учудени от сегашното българско правителство. И смятат, че с тези действия правителството ни изразява позиция, че подкрепа от Турция може да получава само ДПС. Защото досега българско правителство не се е противопоставяло на тази политика.

Тази битка е невидима за българските политици. Тя се води в невидимото пространство – на етническото самоопределение, на религията и отношението към Турция, както и отношението на самата Турция.

Тази битка ще се реши в последните 48 часа преди изборите.

Няма български социолог, който да има представа какво означават споменатите 48 часа.

След тази битка вероятно ДПС ще скъса с миналото си и трябва да търси своят нов модел.

И да се върнем отново към фразата използвана като пътепоказател за Европа. Днес Босфора е затворен за ДПС. Тази бариера е възможно да бъде и началото на края на третия основен играч на прехода. Или може да бъде началото на пълната промяна на ДПС. Но истината е, че ДПС не може да остане такова, каквото беше през прехода.

Още в самото начало на прехода се експлоатираше и патриотичната идея. Днес патриотите от прехода все по-често изведнъж проглеждат и стигат до извода, че върхът на патриотизма е ДПС. Преходният патриотизъм е към своя край.

През прехода в България се върна и цар Симеон. Той създаде и НДСВ. Реализира националните цели – членство в ЕС и НАТО. Това бяха целите на прехода. Тези цели бяха оформени от мечтите на поколенията родени и възпитани през периода между 1944 и 1989 г. Да, наистина мечтите ни бяха с близък хоризонт. Но дойде време за поколение, което е родено и възпитано след 1989 г. Това е поколение, чийто мечти нямат граници. За това и това поколение ще вземе властта в свои ръце. Това е историческата потребност на времето.

Очевидно е, че ние, които сме родени и възпитани преди 1989 г. ,трябва да направим своя избор. Да приобщаваме децата си към нашия свят или ние да станем част от техния?

Мисля, че правилният избор е ние да станем част от света на поколението родено и възпитано след 1989 г. Защо това е историческата потребност на времето?

Достатъчно е да погледнем само един факт. Поколението родено и възпитано след 1989 г. не е участвало в управлението на страната ни. Следователно то не е виновно за състоянието на страната ни. И за това на него се полага да постави новите национални цели на държавата ни. Тези млади хора имат правото да осъществят своите мечти. И ще го направят. В това съм сигурен.

В началото на прехода бе и приетата нова Конституция. Днес всички са убедени, че тя вече трябва да бъде изпратена в историята и има нужда от нова такава.
С други думи страната ни се нуждае от ново начало. Начало, което е коренно различно от познатия ни преход.

Та да се върнем към началото на прехода и днешните реалности. Преходът започна с акт на БКП-Пленума от 10.11.1989 г.

Днес отново имаме почти революция в БСП.

Дясното политическо пространство е почти празно и очаква своето ново съдържание.

ДПС не може да остане същото.

Националните цели на прехода са изпълнени.

Основният закон на прехода - Конституцията е изиграла своята роля.

Не бива да пропускаме и факта, че политическите партии вече са по-слаби от един шоумен – Слави Трифонов. Това са факти, които показват, че преходът приключва.

Политиците много пъти си мислят, че могат да преодолеят историческите потребности на времето. Няма политик, който да е победил историческите потребности на едно общество. Има мнозина, които са се опитвали да фалшифицират историята и почти са успявали. Но историята все още никой не е успял да я победи.
По всичко личи, че почти 30 години сред началото на българския преход, той върви към своя край.