8191 | 28 дек. 2014 | 17:30

Типичната нашенска Коледа - една вечер преяждане и три дни дояждане

Започва се от трапезата. Да, поводът е ритуален, в украсата се сплитат символи, менюто го диктува старинен обичай, а дамите (по-рядко господата) в празнуващия дом са така изтощени от шетане, че край пустата му трапеза не сядат, а се свличат на столовете. Масата обаче! Масата грее и се огъва, освен при най сиромасите, дано Новата година им донесе Бял ден още в тоя живот. Ритуалът си е ритуал, пожеланията - мили и ценни, но натежалата маса е център и същност на събитията. Типичното нашенско празнуване се състои от една вечер весело преяждане и три дни унило дояждане - за да не стане зян неизяденото. (Странно е, че в тази картинка още не са впили зъби трескавите ни българофоби. Иначе те неспирно мрънкат как българинът за нищо не става; как работи тъпо, а яде и пие бездуховно; как не сме държава; доколко у нас всичко е просто, селско, безнадеждно и въобще някак неамериканско. Но май дори българофобът млъква, когато Трапезата говори...)

С преяждането върви и препиване - с традиционната празнична навалица към „Пирогов“ и другите спешни центрове (виж на стр. 3). № 1 по наплив са токсикологиите, там посрещат и юнаци, които и с 5-6 промила алкохол пак остават живи и целеустремени. Но след Коледа, Гергьовден и др. не скучаят и медиците, които шият рани и гипсират крайници.

У нас празниците често клонят по равносметка към бойни действия с ниска интензивност. Но за тази година е рано да се тегли чертата - след три дни идва нощ на гърмежи и неописуеми импровизирани фойерверки. Преди години един - вдъхновен от три-четири ракии - беше пробвал да взриви пиратки, затворени в буркан. Вероятно е бил добър човек, но какво да се прави? - сапьорът греши веднъж в живота си.

Нека, прочее, не приписваме подобни буйства на демокрацията и на други съвременни трусове. У нас винаги е било така. В края на XIX и началото на XX век събирачи на фолклор описват множество варианти на коледарство, сурвакане и т.н. И редом с песните, облеклото и бъклицата отбелязват, че в Коледната и/или Новогодишната нощ често е имало сбивания и убийства.

Кой знае, може би и затова наричат времето от Коледа до Богоявление „мръсни дни“? А не само заради невидимите зли духове, не само заради самите дни - тягостно къси и мрачни. Но „мръсното“ е само обратната страна на медала. В България в същите тези дни се живее по-интензивно - с повече веселба с приятели, близост в семейството, радост с децата. И с толкова искрена доброжелателност между непознати, колкото за цяла година няма да се събере.

Има го „военния“ момент в нашия празник, защото нямаме мярка на софрата, неудържими сме и във виното, и в празника на душата - поне за десетина опияняващи дни. И това нито е за хвалба, нито е осъдително. Просто е така, отдавна е така.