10373 | 7 ян. 2015 | 13:33
В края на 2014-а и първите дни на новата година зачестиха телефонни измами на възрастни хора из цялата страна. Не по-малко от шест са случаите само на 3 и 4 януари; общата заграбена сума е над 15 000 лева.
Може да не е тенденция, а случаен бум на тези отвратителни престъпления. Той „бумва“, докато главният секретар на МВР ни зарадва, че миналата година „битовата престъпност е намаляла с 9%“. Ала проблемът не е в един главен секретар - бил той действащ или бивш. Истината е, че вече 4-5 правителства драстично подценяват обществената опасност на телефонните измами.
Нека ясно да припомним: жертви на тези престъпления не са хора, хлътнали в капана на собствената си алчност. Жертвите са уязвими поради самота и човечност, поради болезнена обич към близките си, поради немощ и други възрастови особености, включително боязън от този пусти объркан, чак неразбираем живот.
Към 31 декември 2013 г. (последните данни на НСИ) на 65 и повече години в България са били 1 417 667 души, т.е. 19,6% от населението. Сега процентът е нараснал и вече всеки пети български гражданин е особено застрашен от изродите, които споменаваме с кроткия израз „телефонни измамници“.
Ако трите власти поне мъничко се замислят и затрогнат, държавната машина е в състояние да смаже този вид престъпност в рамките на 10-12 месеца. Това е възможно и в най-стриктната демокрация. Към края на 80-те години френският президент Митеран даде сигнал против зачестилите грабежи в парижкото метро: „Стига! Никакъв Бронкс* във Франция!“. Въпросът се реши. Но да не отиваме толкова далеч. Когато тук, в България, узря политическа воля, магистралните грабежи доста бързо спряха.
Винаги у нас е имало кражби и контрабанда и какво ли не още. Но телефонни измами на стари хора има едва от 10-12 г. И могат бързо да изчезнат.
Политическа воля - това е ключът. Тогава вместо жалката и обидна формула „По случая е образувано досъдебно производство“ ще чуваме горещи новини от войната на властта против телефонните измамници. Ще научим за криминологически изследвания, очертали типичния психологически, социален - а защо не и етнически - профил на негодника, за връзките му с други видове престъпност (лихварството например). Отделни лица от отделни администрации и телефонни компании ще се замислят дали не е по-изгодно да помагат на МВР вместо на мутрите. И тъй нататък.
Ако държавата не си играе на „мерки“, а тръгне на война, реално ще предупреждава и брани уязвимите. Тя има силата и за това. Нима не тече в момента шумна кампания против търговията с цигари без бандерол? Но май засега бюджетът стои по-напред от сигурността на нашите бащи и майки, дядовци и баби, извадили лошия късмет да живеят под крилото на мирна държава.
Мобилна верси
RSS
