„Оставам в политиката“, заяви Лютви Местан на дългоочакваната пресконференция след поредица събития – шамаросването от д-р Ахмед Доган, приютяването в турското посолство, изключването от ДПС и т. н.
След толкова трусови събития и след 12 дни плътно мълчание декларацията, че остава в политиката, не е кой знае каква новина. Все пак се подразбра – Местан може да направи партия, ако има електорат, готов да го последва.
И после?
После идва сложното. Колко влиятелна ще бъде тази партия? В коя част от политическия спектър ще заеме място? Ще успее ли сама да мине бариерата от 4% или ще се наложи да се комбинира, извинете коалира, за да има присъствие в парламента? Защото ако не е в парламента, трябва да зададем още по-труден въпрос: как ще защитава правата на избирателите, за които Местан се надява да застанат зад него?
Всички тези въпроси можем да ги обобщим и в един единствен: има ли място за Местан в българската политика?
От виртуозните на български език слова на бившия председател на ДПС се разбра, че той гледа вдясно. Там обаче е голяма навалица! Дясното е толкова препълнено, че с изключение на ГЕРБ останалите се налага на един крак да стоят. Всяка новосъздадена и нововъзникваща партия се самопоставя вдясно. По едно време ЕНП се задъхваше да приема молби от български десни партии. България беше рекордьор по политически формации, членове на ЕНП. Накрая ЕНП заложи на ГЕРБ и от гледна точка на изборните победи не сбърка. Единствените, които се позиционират вляво, са партиите, произлищи от БСП. Те взеха да се множат в последно време, допреди няколко години столетницата стоеше монолитна и непоклатима. Вече не.
Защо е този наплив вдясно? Едната причина: след 1989-а в масовото съзнание успешно бе наложена тезата, че дясното е модерното. Лявото се търкаляло на бунището на историята.
Във втората има повече истина: няма никакво значение дали една партия ще се нарече лява или дясна. Липсва сблъсък на идеи, на лидери, на визии, идеологията играе незначителна роля в българското партийно строителство.
Под идеология българските партии разбират търкалянето на клишета като либерализъм или евроатлантически ценности. Точно тях Местан спомена повече от десет пъти на дългоочакваната пресконференция.
Кой либерализъм? Кои евроатлантически ценности?
Трудно е да се признае, но либерализмът, който западните общества проповядваха години наред, показа тревожни дефекти. Либерализмът унифицира националните държави и отслаби имунната им система. Затова обществата в Западна Европа не са подготени за новите предизвикателства, които засегнаха и водещата страна на континента, локомотива на Европейския съюз – Германия. Част от германското общество, шокирано от поведението на развилнели се мигранти навръх Нова година, може да вини Ангела Меркел за безредиците. Истината е, че прекаленият либерализъм доведе до криворазбраните сметки на германските политици. Впоследствие – до стъписването и безсилието на германската полиция навръх новогодишния празник.
На преосмисляне трябва да бъдат поставени и евроатлантически ценности, които доведоха до хаоса в Сирия и Близкия Изток.
Накратко: мантрите „либерализъм“ и „евроатлантически ценности“ губят магическата си сила. Те спешно се нуждаят от ново съдържание.
В България обаче двете понятия продължават да бъдат алиби за посещения в чужди посолства и обслужването на чужди интереси. Едно време беше достатъчно да викаш силно „Долу комунистите“, за да бъдеш припознат за демократ. Днес е достатъчно да крещиш „Долу Путин“, за да те приемат в общността на изповядващите либерализма и евроатлантическите ценности.
„Националният интерес на България е да бъде член на ЕС и НАТО“, заяви Местан. По ред причини наистина е в интерес на България да е част от ЕС и НАТО. Не е ясно само защо този интерес автоматично изключва всички други интереси, които не допадат на Радан, Местан и други. В интерес на България ли е например да бъде предпазлива, когато граничи с държава, поела курс към пълно обгрижване на религиозни общности, намирали се някога в бившата Османска империя?
Странно е, че Радан Кънев и други десни политици не взимат отношение по въпроса за опасността от прякото влияние на Турция. Подчертавам прякото, тъй като става дума не за реализирането на икономически проекти, а за въздействие върху граждани, които живеят на територията на България. Чувствителна тема навсякъде по света, особено днес. Още по-странно е, че лидерът на ДСБ също е изпаднал в полумълчание от Бъдни вечер насам, от време на време проговаря чрез Фейсбук. А най-странното е припокриването на тезите, които публично споделят Радан и Местан. Първо, във Фейсбук естествено, Радан изписа своята интерпретация за речта на Доган. „Съветското и турското ченге” коментира той пренебрежително. После всички русофоби подеха рефрена за проруската ориентация на ДПС и подмениха дебата като обявиха, че цялата работа се свеждала до избора Турция или Русия. „Това е безотговорно дясно говорене, което разказва за един дамоклев меч над България просто като за двубой между руснаци и турци”, коментира политологът Андрей Райчев. Даже го нарече „малоумно”, но това не направи десните по-отговорни.
И най-накрая на сцената се появи Местан, за да потвърди образно теорията на Радан и на десните. „Стъпих на руска мина”, каза той драматично.
Ако изпълнението беше добро, завесата трябваше да падне и публиката да аплодира. Но не стана точно така. Радан Кънев заяви, че бъдещето на Местан не е в политиката. Заяви го във Фейсбук, къде другаде… Затова пък приветства „проглеждането” на Местан по някои въпроси.
Впрочем яркият евроатлантизъм на Местан е реверанс не само към Радан и българските десни, но и към евроатлантическите партньори. Според нашенското разбиране за правене на политика трябва да те припознаят, да ти дадат рамо. Това иска Местан.
Реформаторският блок няма как да прегърне Местан и евентуално бъдещата му партия, тъй като в РБ вече има една отломка от ДПС. Тя обаче е разделена по въпроса за новите отцепници. Касим Дал ги приветства, Корман Исмаилов – не и не!
Има вариант само ДСБ да легитимира Местан, но и това изглежда няма да се случи, защото би било политическо самоубийство. Преди последните парламентарни избори Радан Кънев бе твърдо срещу Борисов, после се коалира с него, наскоро му обърна гръб, но още е в коалицията, която е в коалиция с Борисов. Объркващо, нали. Приеме ли Местан, въртележката ще се повтори и думите на Радан още повече ще олекват.
Пък и може ли някой да бъде гарант, че протурската ориентация на Местан и хората му ще остане в обвивката на уж безобидния либерализъм?
29003 | 8 ян. 2016 | 13:20




Мобилна верси
RSS
