Спор между екс министри на отбраната по казуса с атаките с дронове в Черно море.
Според Бойко Ноев България трябва да реагира на всеки дрон в икономическата си зона, тъй като удрянето на кораби има екологични последици за Черно море.
Красимир Каракачанов обаче припомни, че статистиката показва, че украинските удари в Черно море са повече от руските.
И заяви, че ако тръгнем да сваляме украинските дронове, трябва да сваляме и руските, ако искаме да сме принципни.
И каза, че това би значело вкарване на България във война.
Ноев не бе съгласен.
България има ли възможност да защити територията и интересите си при зачестилите атаки с морски и въздушни дронове в Черно море? И трябва ли страната ни да се намесва, когато безпилотни апарати навлизат в изключителната ѝ икономическа зона? По тези въпроси спориха в предаването „Тази сутрин“ на bTV бившите министри на отбраната Красимир Каракачанов и Бойко Ноев.
Дискусията се проведе на фона на обявената от Европейската комисия помощ от 50 милиона евро за Центъра за морска сигурност в Черно море и посещението на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен в България. Преди това тя разговаря с румънското ръководство, като сигурността в региона е сред основните теми на европейската обиколка.
Красимир Каракачанов смята, че България трябва категорично да реагира, когато дронове навлязат във въздушното пространство или в териториалните ѝ води, независимо дали са руски, украински или с друг произход. По думите му подобни обекти трябва да бъдат сваляни, независимо дали са попаднали там случайно, или целенасочено.
Той обаче направи разграничение между териториалните води и изключителната икономическа зона на страната. Според него намесата в последната крие риск България да бъде въвлечена в конфликта между Русия и Украйна.
Каракачанов обърна внимание, че ударите в Черно море не са само от едната страна. По думите му има атаки както от руска, така и от украинска страна, включително срещу кораби в международни води и в изключителните икономически зони на България и Румъния.
„Какъв е смисълът да го правиш? Защо го правиш? И тук възниква въпросът – само руските дронове ли? Как трябваше да реагираме, когато украинците удряха руските танкери? Пак ли трябваше да сваляме украинските дронове? Тоест, влизаш в един конфликт“, коментира бившият военен министър. Той посочи, че нито Турция, нито Румъния предприемат подобни действия.
На противоположна позиция застана Бойко Ноев. Според него дебатът не трябва да се ограничава до въпроса чий е дронът и дали той се намира в териториалните води на България. По думите му водещи трябва да бъдат защитата на българските интереси и предотвратяването на заплахи за сигурността и околната среда.
Ноев припомни, че при последния инцидент морският дрон е бил засечен от френски разузнавателен самолет около час преди да достигне целта си, на няколко мили от българските териториални води. Според него България е разполагала с възможности да го унищожи, като посочи, че наличната военна техника би могла да бъде използвана за тази цел.
Той постави и въпроса кой е взел решението дронът да не бъде унищожен.
В подкрепа на тезата си Ноев се позова на международното право и по-конкретно на разпоредби от Конвенцията на ООН по морско право. Според него те дават възможност на крайбрежната държава да предприема действия при заплаха от замърсяване на морската среда, включително в изключителната ѝ икономическа зона.
Като пример за подобен риск той посочи последиците от инциденти с плавателни съдове край българското Черноморие – появата на чували с червен пипер на плажа Липите край Синеморец и цистерна върху скалите в района. По думите му в други обстоятелства подобни случаи биха могли да доведат до замърсяване с токсични или опасни вещества.
„Въпросът не е дали България ще защитава чужди кораби, които плават извън нашите териториални води, а дали България ще защитава своите интереси, включително екологическите“, заяви Ноев.
Той определи позицията на правителството за невъзможността и нецелесъобразността да бъдат унищожавани морски дронове извън териториалните води като неправилна и призова тя да бъде преразгледана с помощта на специалисти по международно право.
949 | 10 ноем. 2026 | 10:42




Мобилна верси
RSS
