Един есенен ден по времето на Хенри VIII в стария Лондон в бедното семейство Канти се ражда дете, което никой не желае. В същия ден богатото семейство Тюдор също се сдобива с дете, но то е желано от всички. Цяла Англия така дълго се надявала, молила и копнеела за него, че хората едва не полудели от радост.
Единият младенец, Едуард Тюдор, лежал в коприна и атлаз и бил надеждата на кралството. Другият, Том Канти, повит в жалки дрипи, бил просто нова беда за бедняшкото си семейство. По всички правила, закони и традиции за Едуард и Том животът би трябвало да е толкова различен, колкото може да бъде за един принц и един просяк. Но на вид двете момчета се оказали почти неразличими.
Това щяло да ги вкара в едно общо и две отделни приключения, които никой от тях не би могъл да си представи... Приключения, през които в тогавашния суров и жесток свят никой, лишен от вродената детска невинност, не би успял да премине невредим. Двете момчета ще излязат от тази история доста променени, научили някои уроци за цял живот... Читателите й - вероятно също.
Марк Твен, авторът на тази история, неслучайно е и един от най-големите световни хумористи. Той пише „Принцът и просякът“ непосредствено след, а според някои изследователи и едновременно с най-значимото си произведение „Хъкълбери Фин“ (според Хемингуей цялата съвременна американска литература произхожда от „Хъкълбери Фин“). И в двете книги, както и в почти цялото му друго творчество, великолепното чувство за хумор на автора омекотява жестокостите, които той не се опитва да прикрие.
Наред с най-популярните заглавия на Твен - „Том Сойер“ и „Хъкълбери Фин“, „Принцът и просякът“ се радва на голям и траен интерес от страна на киното. Дори още по-голям - приключенията на Том и Хък имат по девет екранизации между 1907-а и 2014 г., а „Принцът и просякът“ - 13. Без да броим класическата комедия с Еди Мърфи и Дан Акройд от 1983 г. „Размяна на местата“, която черпи силно идеи и ситуации от същия сюжет, но с расов отенък, ситуиран в съвременна Америка.
Романът е издаван у нас многократно, но той е от тези книги, които всяко поколение трябва да прочете. Различното в настоящото издание на „Принцът и просякът“ е, че върху него отново - след като вече навърши 91 години, се е потрудил един от най-големите майстори на илюстрацията у нас, неуморимият Любен Зидаров. Поколенията, израснали с неговите картинки в „Том Сойер“, приказките на Е.Т.А. Хофман, Андерсен, Николай Райнов, героите на Майн Рид, отново ще се върнат в детството, а тези, които ще прочетат книгата за първи път, ще изживеят едно страхотно приключение.