24448 | 25 май 2015 | 12:13

Държавата да измисли ефективен начин да си събира парите от катаджийските санкции

През 2008 г. делегация от родното МВР заминава за Франция, за да проучи техния модел за пътна безопасност, успял за кратко време да намали броя на катастрофите и на жертвите. Също както у нас сега, до 2001 г. западноевропейската страна имала тежки проблеми с автомобилните злополуки. Президентът Жак Ширак обаче повежда под своя егида общонационална кампания срещу пътната инцидентност, в която били включени всички държавни институции. Създаден е фонд за купуването на близо 3000 камери за денонощно видеонаблюдение особено по урбанизираните пътни артерии. Променят се законите, въвеждат се драконовски мерки срещу водачите нарушители, глобите се завишават драстично, а който не си плати веднага - следва солена лихва. Резултат - спасен е животът на десетки хора. След 4 години Франция вече

е извън списъка на страните с висок риск

от катастрофи, а случаят „Ширак“ се цитира като положителен пример в докладите на Генералната асамблея на ООН.

Заради всичко това при въпросната визита във Франция българите пожелали да заимстват френския модел, спомни си бившият шеф на Пътна полиция Алекси Стратиев, който е бил член на делегацията. Чуждите колеги решили да помогнат - отзивчиво поискали информация за дължината на пътната мрежа у нас, броя на населението и на автомобилите, транзитния поток, критичните отсечки и т.н. На база на данните те преброили, че по нашите шосета трябва да бъдат монтирани 400 стационарни камери, които да следят за шофьори нарушители. През 2010 г. по времето на вътрешния министър Цветан Цветанов бе създаден проект за поставянето на 174 камери, което трябваше да бъде първият етап от изпълнението на проекта. Цената беше 17 млн. лв., но всичко остана на хартия. Четири години по-късно Цветлин Йовчев даде рестарт на проекта, който вече предвиждаше поставянето на 200 стационарни снимащи радара, само че за колосалната сума от 53 млн. лв. Заради съмнения за нередности в обществената поръчка и за тройното нарастване на сумата служебният МВР шеф Йордан Бакалов основателно я спря.

И така днес, 7 години след онова посещение във Франция, родният КАТ има само 25 стационарни камери на 38 000 км пътна мрежа. От вчера в експлоатация бяха пуснати и 148 мобилни снимачки, монтирани в служебните патрулки. С техниката униформени ще филмират нарушения, а по данните от фотосите ще глобяват шофьорите с електронен фиш.

Достатъчно ли е това обаче, за да спре войната по пътищата и да вразуми безумните водачи? Рядко в развитите държави ще видите униформени полицаи край шосето, а още по-необичайно - да махат с палка в ръка. В същото време никой шофьор там не си позволява да мине на червено или, не дай боже, да пресече зебрата под носа на пешеходеца. Има дисциплина, защото техните шосета са под денонощното наблюдение на стотици камери, които щракват и при най-малкото нарушение на пътната маркировка. Ако искаме да заприличаме на тях, сегашният вътрешен министър Румяна Бъчварова трябва най-после да даде тласък на проекта за стационарните автоматизирани системи за контрол. Така хем униформеният ще изчезне от очите на българския шофьор, хем същият този шофьор няма да вика, че катаджията е подкупен.

В момента у нас все повече се говори за КАТ, за корупция сред белите фуражки, за затягане на контрола. Депутати се надпреварват да предлагат какви ли не идеи за промяна в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), понякога предложенията им са дори налудничави. Не всички разбират, но всички коментират, за да влязат в новините. Какъв обаче е резултатът от техните напъни? Статистиката за броя на катастрофите, за загиналите хора, наложените глоби и събрани пари показва, че извършените законодателни и ведомствени промени обратно на логиката влияят неефективно върху работата на КАТ.

Доказателство за това са цифрите.

През цялата 2013 г. Пътна полиция

е съставила общо 875 621 фиша

От тях 523 846 са издадените хартиени фишове. Те се пишат на място от униформен полицай за по-маловажни нарушения, извършени от водача. Останалите 351 775 са електронни. Този вид глоби се издават автоматично на базата на данни, записани от стационарни или мобилни камери (същата година КАТ разполага с 24 стационарни и със 134 мобилни камери - б.р.). Общият размер на наложените санкции от всички видове фишове е 56 767 881 лв. От тях са събрани едва 19,2 млн. лв. С обикновени фишове са написани глоби за 12,5 млн. лв., а са платени само 6,1 млн. С електронни са наложени глоби за над 44 милиона лева. В хазната обаче са постъпили едва 13,153 милиона лева.

През същата 2013 г. са съставени и 548 737 акта (за по-тежки нарушения на ЗДвП и само при спиране на водача на място) за над 1,1 млн. нарушения. Събрани са само 17,5 млн. лева.

Част от неплатените санкции са подадени за принудително събиране от НАП, но КАТ няма информация каква част от шофьорите са се издължили. По неофициални данни събраните суми са незначителни на фона на дължимото.

През въпросната 2013 г. в катастрофи у нас са загинали 601 души.

През следващата 2014 г. нещата драматично се променят към по-лошо, а основната причина за това е, че през февруари същата година Върховният административен съд излезе с тълкувателно решение, с което забрани издаването на електронни фишове от мобилни камери - можеше да бъдат издавани само от стационарни.

Така след въпросното тълкувателно решение за цялата изминала година са били съставени 493 214 фиша, което е близо два пъти по-малко от предходната година. Обикновените фишове са 397 094, а електронните са повече от три пъти по-малко - 96 120. И то при положение, че на разположение на КАТ са били дори повече мобилни камери - 148. Докато през януари са издадени над 21 000 електронни фиша, след решението на ВАС броят им намалява десетократно - през февруари има 1595 електронни фиша, а през март 1436. Още през първите пет месеца след съдийското отсъждане Пътна полиция отчита 160 000 по-малко установени нарушения.

Заниженият пътен контрол се отрази и върху санкциите. Общо през миналата година по фиш са издадени санкции за близо 24 милиона лева, а са събрани около 12 млн. Над 10,3 млн. лева са наложените глоби с обикновен фиш, а към 13 милиона - с електронен. Събрани са съответно 5,3 млн. лв. с единия вид санкция и 6,4 млн. лв. с втория вид.

През 2014 г. са написани също и 314 067 акта за 756 340 установени нарушения. Общият размер на събраните глоби е 15,4 млн. лв.

Още преди да приключи злополучната за КАТ 2014 г., един взет рушвет от катаджията Сашо Тръпков предизвика ударни реформи в пътния контрол. Ако се вгледаме в цифрите, те не доведоха до стягане на дисциплината при шофьорите, а само при пътните ченгета. Тогавашният вътрешен министър Веселин Вучков забрани на близо 7000 полицаи от охранителната, транспортната и граничната полиция да спират и да проверяват шофьори. Това право остана само на катаджиите, които са около 1800 души за цялата страна. А също и на магистралните ченгета, но те са дори още по-малко - неколкостотин души. В патрулките им бяха поставени камери и микрофони, които дават възможност за онлайн наблюдение на тяхната работа. Докато автомобилите им бъдат оборудвани с нужната техника,

се получи времеви вакуум

в който почти не се работеше по контрола над шофьорите.

Съвсем логично при отсъствието на полицаи и при липсата на техника за засичане на скоростта България изпрати 2014 г. с 655 загинали по пътищата.

Както се вижда от статистиката, хаосът е продължил с пълна сила и през първите три месеца на тази година. В периода от януари до март са съставени - забележете - само 56 288 фиша. От тях 24 315 са електронните фишове, а над 31 000 - обикновените.

В опита за реформиране на КАТ очевидно нещо се обърка. Засега нито депутатите, нито МВР успяват да налучкат вер­ния подход. Надеждата е в онези 148 мобилни снимачки. Във фонда за безопасност на движението би трябвало да има натрупани милиони за купуването на тази техника.

А вие, господа депутати, напишете най-сетне един свестен закон, който наистина да стресне автоджигитите на пътя. Ще напомним, че във Франция за превишение от 50 км се конфискува колата на водача. А в България бе отменено принудителното вземане на книжката на шофьори, засечени да карат с 30 км/ч над разрешената скорост. Сега България е на четвърто място по смъртност в Евросъюза с 82 жертви на 1 млн. жители. А Франция е в края на таблицата с 50 убити на милион души.

И още нещо много важно - държавата най-накрая трябва да измисли ефективен начин как да си събира глобите от КАТ, защото иначе няма смисъл от тях.

Дама със 7000 лева глоби подлуди КАТ

Столичният КАТ е вдигнал ръце от 26-годишната столичанка Ния Х. Младата софиянка има натрупани глоби за 7000 лв. за нарушения, извършени в периода 2009-2011 г. Ния няма шофьорска книжка, за което има написани няколко акта. Хващана е да кара и с превишена скорост, без „Гражданска отговорност“ и пр. От известно време иска да изкара шофьорски курсове, но заради неплатените санкции не може да вземе свидетелство. От КАТ с изумление коментират, че въпреки многото санкции тя досега им е изпратила шест писма с молба да й издадат удостоверение, че не дължи нищо. Срещу нея има образувано изпълнително дело.

Рекордьор с натрупани 35 000 лв. е 30-годишен софия­нец. В периода 2002-2007 г. срещу него има издадени 40 акта с над 50 извършени нарушения. Години наред КАТ не е успял да вземе нито стотинка от него и в момента вероятно глобите му са изтекли по давност. Друг нагъл нарушител е Бойко Д., който наскоро си извадил колумбийска книжка, тъй като контролните му точки били на изчерпване.

В столичния КАТ има цяла стая с досиета на шофьори, които дължат хиляди левове от глоби. Повечето от тях са отпаднали по давност, тъй като държавата не е успяла да си прибере парите.

Катаджиите отчитат, че все повече водачи предпочитат доброволно да си плащат. В последните седмици по 400 шофьори на ден се явяват на гишетата да си внесат глобите, докато преди това са плащали средно по 250 души.

Във Франция младите водачи карат с придружител 3000 км

Франция променя драстично законодателството по отношение на младите шофьори, което се отразява положително за намаляването на смъртността и катастрофите. Ето част от мерките:
✔ След 16-годишна възраст може да се постъпва на обучителен курс.
✔ След предварителен тест обучаемите покриват 400 км пробег с квалифициран инструктор.
✔ Кандидатите посещават теоретични занятия.
✔ Обучаемите водят дневник и изминават пробег от 3000 км с надзираващ водач, връщайки се в обучителната школа за периодично оценяване.
✔ Надзираващият водач трябва да е минимум на 28 години и да не е извършвал нарушения за последните 3 години.
✔ Обучаемият получава пълна правоспособност след навършване на 18 години.
✔ Младите водачи са длъжни да шофират със специален документ за правоспособност през първата година, и то с максимална скорост 90 км/ч по пътищата.

(Данните са от доклад на Любомир Антонов за законодателството в ЕС по отношение на младите водачи, които предизвикват средно 25% от катастрофите.)