13965 | 20 юли 2015 | 13:37

Има хора, тренирани да осигуряват трайност на нашите проблеми

Миналата седмица Европейският съд в Люксембург нарече дискриминация това, че в един квартал на Дупница електромерите на ЧЕЗ са поставени по-високо, отколкото другаде в града.

Същият факт обаче може да се изтълкува и като превенция, тъй като в този квартал се краде ток повече в сравнение с останалата Дупница, съответно и по-често биват повреждани електромерите.

Евросъдът обаче се е вгледал в това, че кварталът е с роми, и си е избрал първата дума. Излиза, че нямаме работа с енергетика и законност, а с права на човека и расизъм. Разни хора, разни думи...

Като рекох „вгледал се“, нека между другото припомня, че от Люксембург до Дупница има цели 1553 километра по права линия. Орлов поглед имал този Евросъд.

Далеч не за първи път в т.нар. Преход у нас възниква електромерна дискусия, и то в различни райони, във Видинско например. Което ни напомня, че в различни краища на родината кварталите, където повече се бърника в приборите, съвпадат с кварталите, където живеят предимно цигани. И от поне 10 години проблемът подскача като топче за пинг-понг между думите „дискриминация“ и „превенция“.

Да, за почтените и по-чувствителни хора високият електромер представлява незаслужена обида. (Практическо неудобство той е само за инкасаторите и за ремонтните екипи.)

Недотам почтените люде често са огорчени и от недопустимата височина, на която са опънати жиците на далекопроводи. От техния кахър обаче Люксембург не се интересува, нехае дори Българският Хелзинкски комитет. Този проблем впрочем също не е решен и също се мята между различни думи като „проводник“, „бакър“, „поминък“, „скрап“ и „лицензиране“ на фирми за скрап. (Жертвите на волтовата дъга са в друго чекмедже - криминална хроника, там няма трепет и интрига - ни за политика, ни за бизнес, ни за евроравноправие на етносите.)

Много са у нас проблемите, които не залежават и не замират, а напротив - пъргаво подскачат между думите, винаги пред погледа на обществото. Добрата новина е, че в употреба влизат все повече думи: „оперативна програма“, „референдум“, „евро-атлантически“, „директива“...

Разполагаме и с хора, професионално тренирани да подмятат между думи обществените проблеми. Тези експерти се наричат политици, на сръчността им се дължи трайността на самите проблеми.

Ето няколко пресни (от това лято) думи за подхвърляне на явлението корупция. „...анализ на ситуацията в момента, изработването на стратегията... да има концентрация на основните субекти на този закон, а именно - лица на високи публични длъжности, които боравят с голям публичен ресурс...“

Напредваме! А още сме едва в първия четвърт век на демокрацията, която е най-доброто средство против недъзите на обществото...