15213 | 14 март 2016 | 18:39

ДСБ реши, че остава в Реформаторския блок, който е част от управляващата коалиция, и в същото време отново декларира, че е опозиция на управляващата коалиция. Е, в опозиция ли е ДСБ или е на власт?

„Най-тежкото Национално събрание на ДСБ от съществуването на формацията“ (по думите на Радан Кънев) приключи в неделя. С тежко странен резултат.

Тъмносинята партия не промени нищо, абсолютно нищо, в странната си поза, която заема от средата на декември насам – ДСБ реши, че остава в Реформаторския блок, който е част от управляващата коалиция, и в същото време отново декларира, че е опозиция на управляващата коалиция. Е, в опозиция ли е ДСБ или е на власт? Напразно ще търсите еднозначен отговор на този въпрос.

Оправданието на Радан Кънев за причудливата комбинация – правело се последно усилие за вразумяването на партньорите от блока - не звучи никак убедително. Заместник председателят на ДБГ Найден Зеленогорски си тръгна освиркан, докато лидерката на лявото „Движение 21“ Татяна Дончева бе бурно аплодирана. Едно последно усилие налагаше  Зеленогорски, поне публично, да бъде пощаден...

Всъщност какво харесаха членовете на ДСБ в речта на Дончева? Че „в ГЕРБ са конформисти, нахални, прости... които се бутат, но са добре организирани и ефикасни.“ Че съюзът между ДСБ и „Движение 21“ има за цел „да изхвърли мутрите и мафията от управлението“? (От кое управление – от това, от което ДСБ все пак е част като елемент от РБ или от това, от което не е част, понеже на думи е в опозиция?) Или че „обръщането на палачинката трябва да стане по сценарий от 1996-1997 година? (Сценарий? А ние наивно считахме, че случилато се е било спонтанна изява на гражданска нетърпимост към безобразията на властта. Какъв сценарий се готви сега?)

След тежко странния конгрес Радан Кънев можеше да бъде сметнат за упорит и даже последователен политик, ако имаше и най-слабата надежда партиите от Реформаторския блок да постигнат съгласие по спорните въпроси, особено по най-спорния от тях – този за присъствието им във властта. Такава надежда обаче няма, въпреки че на Сирни Заговезни Зеленогорски, спазвайки християнската традиция, даде прошка заради шумно огласеното неодобрение. Недоверието между двете спорещи страни в блока отдавна е публичен факт и изглежда непреодолимо. Ако доверието помежду им можеше да бъде възстановено, тази надежда трябваше да намери досега някакво проявление – например при гласуването на Меглена Кунева за министър на образованието. Тя обаче получи едва 104 гласа, а реформаторите се разцепиха в гласуването. ДСБ и гражданската квота бяха против. Какви усилия сега след показното ѝ бламиране?! Кой ще повярва?!

За оставането на ДСБ във формата РБ има далеч по-логични обяснения.
1. Хората на Радан Кънев не са се отказали от амбицията да се борят за марката Реформаторски блок. Ако го напуснат, марката остава за опонентите, а антикорупционният блок, който се канят да изградят, ще трябва да си търси друго име и оттам нататък да го популяризира.

2. Ако напуснат РБ, ще се наложи да се разделят и с парламентарната група на блока. Това означава към окончателната загуба на марката да прибавят и други екстри като например време за изказване в пленарна зала. По силата на правилника на Народното събрание независимите депутати вече не могат да правят нови групи. И правилно – щом си получил доверието на избирателите като част от една партия или коалиция, то можеш да я напуснеш, но не и да я подмениш с друга, която получава комфортния парламентарен статут.

3. Радан Кънев вероятно не се отказва и от друго: да привлече на своя страна партиите на Корман Исмаилов или на Николай Ненчев. Така превземането на марката РБ ще има повече шансове за успех. Казано накратно, агонията в Реформаторския блок продължава, сега вече със санкцията на Националното събрание.

4. Позата – хем във властта, хем в опозиция, може да е шизофренна, но е удобна за практикуващите я от гледна точка на някои привилегии. Например заради участието на техни хора във властта. Министър Петър Москов, който остава член на ДСБ, в опозиция ли е или не? Впрочем, като споменаваме Москов, трябва да припомним и гласуването в парламента на вота на недоверие към здравната политика. Целият блок подкрепи Москов, нещо което не се случи при избора на Кунева за просветен министър. Излиза, че зад хората на ДСБ застават всички реформатори. Зад кадрите на ДБГ – не. Кой играе тогава дежурно деструктивната роля?

Но в политиката друго играе важната роля – доверието и принципите, изградени върху идеологията. След неделния конгрес ДСБ ще има още по-тежък проблем и с двете.

 
В Реформаторския блок доверието е разбито. Блок, който бе създаден след като партиите от така нарачената стара десница изгубиха доверието на избирателите, затова през 2013-а не успяха да влязат в парламента. Сега излиза, че ДСБ не успяха да се разбере със сродни формации, сега пробва да ни убеди, че по-добре ще го направи с...леви.  

Нека кажем ясно – промяна в българското общество, в начина на упражняване на властта, в модела, в институциите, които обслужват олигархичен, частен и партиен, а не обществен интерес, трябва да има. Проблемът е как промяната да стане през личности, партии и дори модели, в които доверието е слабо или напълно изчерпано.

Ако Реформаторският блок се разпада след една година на власт, трайното единство между леви и десни в бъдещия "антикорупционен" блок също стои под въпрос. Освен ДСБ и „Движение 21“ в него най-вероятно ще влязат „Нормална държава“ на Георги Кадиев, която още е в пелени, „14 юни“, която е съвсем в зародиш, активистите от „Протестна мрежа“ и др. Очаква се рамо да даде и антисистемният Слави Трифонов, който да осигури масата зад новото ОФ-е, да обърне палачинката. Защото Татяна Дончева зададе много точен реторичен въпрос пред делегатите в НДК: „Какво значение, че за вас гласуват софийският елит и хайлайф?“

ДСБ винаги е имало проблем с политическата суетност и високомерието, което неведнъж е намирало израз в странни пози, които „простите“ не разбират; в изповядването на принципа, че протестират младите и красивите, ерго останалите са пренебрежимо невзрачни и глупави.
Напрежението в обществото ни безспорно расте, а универсалната рецепта на партията за бъдещето гласи: съдебна реформа.

Нищо за мигрантската криза, за промените в глобалната политика, за провала на модела на неолиберализма и редица други. Вместо това с помощта единствено на антиреторика – анти ГЕРБ, анти мафията, анти ДС, анти комунистическите символи, анти всички, които са против тях, се предлага римейк на събитията от 1996-1997-а.

Но ако събитията от 1996-1997 г. бяха толкова автентични, неподправени и успешни, защо се налага да прибегнем отново до тях? Пак ли ще правим промяна, която няма да промени нищо съществено? Това е въпросът, на който обезверените граждани на България чакат отговор.