12522 | 14 март 2026 | 14:54
51-вото Народно събрание тръгна към историята много по-рано преди края на конституционния четиригодишен мандат. Неслучайно. То оставя неприятни спомени, елемент от цялата токсична политическа атмосфера през последната година.
Сравнение с първия след Промяната през 1989-а парламент – Великото народно събрание, което изработи и прие Конституцията, ясно показва, че институцията деградира.
Във ВНС имаше опитни юристи, именити общественици, интелектуални колоси като Валери Петров, Леда Милева, Анжел Вагенщайн и много други.
В 51-вото Народно събрание доминират партийци, шоумени, които имитират политици, транзитни пътници в голямата политика – днес имат проектче, утре – не. Днес са в листи, утре – едва ли...
Представителите ни във ВНС имаха ясна цел – през конституционните текстове да очертаят бъдеще, белязано от справедливост, морал, независими институции, отговорност.
Сегашните сякаш имаха за цел да разглобят всякакво бъдеще пред българското общество. Крещейки, разбира се, обратното.
В последните три месеца, откакто редовното правителство подаде оставка, парламентът се превърна в позор за самия себе си. В срам за българската нация. В наказание за протестите, може би?
На изборите за Седмото Велико народно събрание имаше граждански ентусиазъм. Гласуват, забележете, близо седем милиона (6 976 620 ) български граждани с право на глас. На изборите за 51-то НС до урните отидоха 2 570 620.
При този тренд надолу се смята, че ако на следващите гласуват 3,5 милиона, това ще бъде колосален успех. Космическа за последните години активност със силно влияние върху резултатите. Така 52-рото Народно събрание може да бъде прилично, което, впрочем, зависи не само от партиите, от служебното правителството или от вътрешния министър. Зависи и от избирателите, които трябва да размишляват не само в последния ден преди вота.
За да няма висока избирателна активност с потенциал да извърши промени, депутатите от сегашния парламент се постараха много. Те дадоха всичко от себе си, демонстрираха способност за всякакви магарии, отвратиха гражданите от политиката.
Започна с фалстарт и завърши с позор
В делови порядък, най-важното, което за пореден път извършиха народните представители, бе да променят Изборния кодекс в последния момент и без гаранции, че изборният процес ще стане по-честен.
Народното събрание, което вече си отива, започна много лошо – за първи път решение на Конституционния съд промени състава му, защото касира частично изборните резултати. За държава, член на Европейския съюз, това е безпрецедентно. То показва, че през годините от 1989-а насам говоренето за честни избори е било фалшиво, мерките срещу манипулации и търговия с гласове – заблуда. Излиза, че приказките за честни избори са прикривали процеса на прогресиращото им компрометираните. Как ли не сме гласували през годините – с цветни бюлетини, с интегрални, с преференции и без преференции, с машини и без машини... И какво? Нищо! Нищо в положителна посока, иначе хватката върху зависими и уязвими групи е все по-силна, подходът – все по-брутален. Борбата с купуването и продаването на гласове е симулация, като тази с корупцията по високите етажи. Корупция и купен вот са неразривно свързани.
Върху последните промени, направени след оставката на „Желязков“, президентът Илияна Йотова наложи вето.
Предложени изненадващо от „Възраждане“, те предвиждат в страни извън Европейския съюз броят на секциите да бъде ограничен до 20. От партията на Костадинов твърдят, че по този начин възпрепятстват организацията на вот в Турция за ДПС – НОВО НАЧАЛО, но истината може да изглежда и по-различно. На парламентарните избори през 2024 година 29 496 бюлетини са пуснати за АПС, 12 961 за ДПС – НОВО НАЧАЛО, а трети по резултат са ПП- ДБ с много по-скромните 1 009 гласа. Общо от чужбина обаче коалицията има 29 944, изпреварена само от АПС с общо 32 617 гласа. Така предложението на „Възраждане“ може и да ощетява ДПС – НОВО НАЧАЛО, но несравнимо повече удря АПС и ПП-ДБ.
И това не е най-същественото. Упражняването на избирателните права на гражданите от големите български диаспори в САЩ и Великобритания са сериозно възпрепятствани. Така нареченият ни политически елит къса една от силните връзки на сънародниците ни с родината им – да бъдат съпричастни към случващото се в България.
Ветото на Йотова бе преодоляно благодарение на гласове и от БСП, въпреки че позицията на новия лидер бе то да бъде подкрепено.
В обобщение, отнесено към изборите, парламентът започна с фалстарт и завърши с позор. Позорното е, че не ги е срам от делата им.
Затвърждава се и друга представа – че България е нестабилна държава, управлявана по модела на фасадната демокрация, като белег за това са произволните и честите промени в законите, като в мандата на „сглобката“ не бе подмината и Конституцията.
Парламентите в слабите демокрации изглежда така, както българският – фрагментиран и шумен до непоносимо ниво, с безпринципни решения, политики с двойно дъно, зависими депутати и парламентарни групи. Парламент, който отчуждава гражданите от политиката и това изглежда е целта на залязващите формации.
От партията на Слави Трифонов са много старателни в тази посока. През декември бе отчетен парламентарен рекорд, когато заседанието на комисията по енергетика, ръководено от Павела Митова (ИТН), продължи 26 секунди по ключов казус – за особения управител на „Лукойл“. Същата комисия тези дни си позволява да рискува получаването на 440 милиона евро по ПВУ, защото не намира време и кворум за необходимите законови промени.
Но, например, за спорните и скандали промени в Изборния кодекс друга комисия – правната, се подложи на 13-часов маратон през януари.
Точно ИТН бяха вносителите на най-абсурдните поправки в Изборния кодекс, които големите формации не правят, за да не се излагат. Хубаво е за партията, че Слави Трифонов блокира възможността за коментари под постовете си в социалната мрежа. Не е хубаво, че не блокира микрофонът на Тошко Йорданов на трибуната в Народното събрание, откъдето могат да се чуят реплики като „ти и цялата ти клика сте педерасти и подкрепяте педофилите“ (към Явор Божанков и ПП-ДБ). Или на Станислав Балабанов, който говори за „сектанти, лишени от нормални човешки чувства“.
Чалга политиката се наложи в Народното събрание.
В българския парламент, уви, опонентите не се борят с аргументи или политически тези, а с грозни обиди, които по възможност кореспондират с текстове от Наказателния кодекс.
В историята на 51-то Народно събрание влизат още шест вота на недоверие, последният от които бе гласуван след анонсираната оставка на кабинета „Желязков“. Всички те – неуспешни.
Влиза и онова заседание на бюджетната комисия, което лидерът на ПП Асен Василев саботира с настоятелния рефрен, че няма да стане по този начин. Заседание, което отключи протестите за сваляне на кабинета.
Влизат кадри с вербална, но и с реална агресия. Бърз беше лидерът на МЕЧ Радостин Василев, когато заби ритник в гърдите на депутата от ДПС Гюнай Далоолу.
И така нататък.
И това, което депутатите от 7-о Велико народно събрание създадоха – балансирана, макар и несъвършена Конституция, последните парламенти успяха да съсипят. Последната ревизия на основния закон, която оставя парламента да заседава, въпреки оставката на редовното правителство и наближаващи избори, се обърна срещу НС като бумеранг. Най-малкото, защото изкушава депутатите да станат за резил.
За да се стопира процесът на деградация на парламента, активността на 19 април трябва да е значима, а изискванията на избирателите – високи. Наказанието на партиите, които предават доверието на гражданите и на своите избиратели, не трябва да е решение в посока „няма да им гласувам, ще ходя за риба“. Точно обратното. Бюлетината е оръжие тогава, когато се използва масово.
Оттук, със следващия парламент може да се роди и шанс за връщане на балансите в Конституцията, на независимостта на институциите и на взаимния контрол на властите, както и за достойнството на парламентарната република.
Шанс, но, за съжаление, може би последен шанс?
Мобилна верси
RSS
