38559 | 6 юни 2026 | 12:40

Някои представители на „Прогресивна България“ приемат моментната снимка на гражданските симпатии като реалност, която ще трае ако не вечно, то поне много дълго

Преди месец – на 8 май, правителството на Румен Радев положи клетва и започна да действа. 
През следващите две-три седмици опозицията беше сякаш притихнала. Абсолютното мнозинство в парламента – неочакван резултат от изборите на 19 април, изискваше време за адаптация, за оглеждане, за напипване на основните линии, по които ще се движи управлението. 

В последните дни обаче опозицията изглежда изправена на крака, готова да нанася удари, да критикува, дори да прави твърде рисковани прогнози за нови избори догодина. 
Активността може лесно да бъде обяснена. 

Представителите на властта записаха първите си грешки и необмислени ходове. Много от тях – наивни. 

Кои са гафовете и пропуските, които провокират гражданите да застават нащрек? И дали те ерозират доверието, което прогресистите получиха?

1.
Факт е първата оставка във висшия еталон заради съмнения за конфликт на интереси. Доц. Ася Панджерова се оттегли от поста заместник-министър на образованието след припомняне на информацията, че през 2019 година е била в центъра на скандал за разпределението на стотици хиляди евро по програмата „Еразъм+“. 
Експресно подавайки оставка, Панджерова обясни, че е жертва на безпрецедентна и несправедлива кампания, но си тръгва, защото „моралът е по-висш от всеки пост“.

Краткият сюжет остави усещането, че новата власт не желае на старта си да бъде белязана с позорно клеймо. Било то и само под формата на подозрения за позорно клеймо. 
Остана поуката, че кадрите трябва да бъдат проверявани по-внимателно преди да ги издигнат. 

„Прогресивна България“ внушаваше, че ще запълни дефицита на морал след прецизна селекция и че нейните обещания тежат повече от тези на предишните електорални проекти. За да се задържи на политическата сцена, ПБ трябва да бъде желязна и безкомпромисна по отношение на корупция, конфликт на интереси, шуробаджанащина. 
Така ли ще бъде, предстои да видим.

Но във връзка с кадрите са отчетливи някои особености. 

Най-близо до Радев са хората от доверения му кръг – Гълъб Донев, Димитър Стоянов, Николай Копринков, Иво Христов, Иван Демерджиев. Нищо лошо. Без доверие в тила Радев няма как да управлява лесно. 

Редица кадри обаче, свързвани с „Има такъв народ“, се преродиха политически с правителството на Радев. Например – външната ни министърка, която в проектокабинетите на ИТН бе номинирана и за здравен министър, и за образоватален, а когато се отвори място в Еврокомисията – и за еврокомисар. Лошо ли е, че хора, на които ИТН отвори пътя, сега най-после стигнаха целта? Не знам, но е въпрос, който ще търси отговори оттук нататък. 

Устройването на кадри и от „кохортата“ (както преди време Радев нарече своите хора) предизвиква повдигане на вежди в знак на почуда. Опозицията няма да е опозиция, ако не се възползва от предложението бившият енергиен министър Росен Христов да влезе в Съвета на директорите на ДКК. Христов нашумя като министъра, в чийто мандат бе сключен договорът с „Боташ“, както и като почитател на бързи коли и хубави жени. Като такъв поне го разкри жизнерадостен клип с кабриолет и приятна компания, премахнат впоследствие от личния му профил във ФБ.

2.
Представители на „Прогресивна България“ приемат моментната снимка на електоралните нагласи и на гражданските симпатии като реалност, която ще трае ако не вечно, то поне много дълго. Само една подобна заблуда може да обясни възторжените думи на депутата Слави Василев, според когото България вече има премиер, който се е „опълчил на президента на Съединените щати“. Един вид български юнак, по-смел и по-автентичен от предишните юнаци, които ни управляваха със същия имидж, наложен от медии, наблюдатели, коментатори. Един нов Батман, ако трябва да обясним явлението на Тръмп, в случай че се колебае дали да ни махне визите или не. 

Слави Василев е автор и на още едно, бихме казали дръзко наблюдение. „Толкова е голяма тежестта на „Прогресивна България“, че депутатите от другите партии влизат с наведена глава в Народното събрание“, каза той. 

Имаше и други самодейни изпълнения - в ефир и в социалните мрежи, които се надсмиват над опонентите и ругаят критиците. 

Безспорно, тежестта на ПБ е голяма. 131 депутати от една политическа сила не е имало в българския парламент от близо 30 години. Години, които учат, че е важно да излезеш от парламента със същата тежест, с достойнство и с върнат на гражданите кредит на доверие. Условие за това е да не се самозабравяш, да не се възгордяваш и да уважаваш опонентите. Ако може...

Правилникът на Народното събрание, който ограничи възможностите на и без това слабата опозиция, не дава повод за големи очаквания. Новите текстове изглеждат стъпка в друга посока, въпреки че бяха рекламирани като промени, които ще вдигнат рейтинга на парламента. Да видим. 

3. 
„Прогресивна България“ наистина имат респектиращо мнозинство, но това трябва да ги амбицира, а не да ги демобилизира, да ги отпуска, да ги разконцентрира. Избирателите няма дълго да им прощават на пръв поглед дребни пропуски, като липсващи съобщения с кого се е срещал премиерът Радев и за какво са си говорили. 
Например – с американския медиен магнат, собственик на консервативната Newsmax и приятел на Тръмп Крис Ръди. За разговора с българския премиер се разбра от чуждия канал – мрежата на Newsmax. Информацията бе поднесена с много положителен тон за Радев: „Нов лидер за Европа: позитивен, силен, про-НАТО, про-Америка, про-Тръмп, про-Израел.“

На снимката двамата – Ръди и Радев, са усмихнати и гледат приветливо. Няма и бегъл намек за напрежение, за критичност. Защо тогава българската страна не информира за разговора? На празния лист се появиха спекулации, догадки, предположения.

 
И така ще бъде винаги, когато една информация бъде затаена. При рецидиви крачката до тезата, че се управлява непрозрачно ще бъде много малка. 

4. 
Цени, бюджети, заплати, пари...
Темата е гореща и бе поставена във фокуса на общественото внимание веднага след като правителството запретна ръкави. „Да пречупим тренда на галопиращите цени“, обеща Радев още при връчването на мандата и първите законодателни инициативи не закъсняха. Дебатът стартира. 

В процеса на развитие на публичния разговор оттогава насам стана ясно, че дефицитът е прекомерен, че Европейската комисия задвижва процедурата по свръхдефицит, че „балонът се спука“ (по израза на Радев), че ще се вдигне максималния осигурителен доход, че за новите пенсионери няма да има ковид-добавка, че партиите ще взимат по-малко пари за един глас, че ще се спре автоматичното увеличение на заплатите и т.н.

И точно тук, когато става дума за заплатите на фона на песимистичната картина, победилото мнозинство трябваше да даде личен пример като замрази месечните си възнаграждения преди да скочат след индексацията. Да даде знак, че е съпричастно с проблемите на хората в условията на „галопиращи цени“. 

Парламентарната група на „Прогресивна България“ пропусна този шанс. 

В контекста на тази грешка думите на Константин Проданов, че „има пенсионери, които няма да умрат от глад за 2 евро“ получиха силен отзвук. По-силен, отколкото заслужаваха, но победилите политици следва да внимават и с делата, и с думите си, дори формално да са казали самата истина. 

Предстои да видим кога ще бъде премахнато автоматичното увеличение на депутатските заплати на базата на средните за страната. 

5.
Високото доверие задължава, а и очакванията към новата власт са огромни. Те са свързани с големи неща като успехи в битката срещу корупцията по високите етажи на властта, за демонтиране на модела на олигархично управление, за ефективни присъди, равенство пред закона, социална справедливост и т.н. Но и по-малките неща не бива да се пренебрегват. Когато се случи катаклизъм – като поредните наводнения, които оставиха бедстващи хора, те очакват овластените да реагират бързо, да им помогнат, да им дадат кураж, да ги уверят, че ще получат подкрепа. Да ги уверят като отидат при тях, а не от кабинетите и не от резиденциите. 

Новата власт сигурно има още ръбове. Но са факт и промени, които й дават силна опора и които следва да бъдат оценени без предразсъдъци:

- истерията отстъпи и вече не доминира политическия ни живот;
- започват реформи, въпреки че някои от тях може да са под диктовката на Европейската комисия;
- общественият разговор е по-честен и с по-малко популизъм;
- официална София остава с проевропейски позиции, към които вече добавя национален елемент;
- България препотвърждава стратегическите си партньорства, например – с Германия;
- промените на терена на правосъдието започнаха;
- факт са оставките на Борислав Сарафов и Деньо Денев от главна прокуратура, следствие, ДАНС;
- Бойко Борисов и Делян Пеевски не се охраняват от НСО;
- опозицията получи ръководните места на близо половината от парламентарните комисии.

Тъй като традициите не са това, което бяха, включително в политиката, правителството на Радев не получи стоте дни толеранс. 
Но този препоръчителен срок е шанс не само за властта, но и за опозицията. Докато управлението се намества, опонентите на властта не трябва да оставят впечатление, че са в ролята на лъжливото овчарче. Че прекалено драматизират теми, които реалността уравновесява.  

След години на силен политически шум, на избори, водещи до задънена улица, както и на разнообразни "ух", "ах" и "ох", избирателите предпочитат достоверния разказ с умерена фабула. Засега.