Петър Чобанов: Загубата на работна сила може да е фаталното последствие от коронакризата за нас

Докато човешкият живот е в опасност, икономиките няма да започнат своето възстановяване

Петър Чобанов: Загубата на работна сила може да е фаталното последствие от коронакризата за нас

25943 | 12 февр. 2021 | 12:12

Трябва да оправим профила на текущите разходи през годината и парите да стигат по-бързо до тези, които се нуждаят от тях. Тогава бихме имали по-голям шанс да се справим по-леко с евентуална трета вълна


Доц. д-р Петър Чобанов е финансист и университетски преподавател. Министър на финансите в периода 2013-2014 г. Директор на Института по икономика и политики към УНСС. Институтът излезе тези дни с първото задълбочено изследване за отражението на пандемията върху икономиките. Едно от научните звена, с които си сътрудничи доц. Чобанов, е мюнхенският Ifo-Institut.

- Доц. Чобанов, германският институт Ifo съобщи тези дни, че затварянето заради Ковид-19 сега струва на Германия 1,5 милиарда евро на седмица. Имаме ли данни какви са българските загуби от блокадата?

- Все още нямаме тези данни. Те трябва да бъдат сметнати, когато имаме по-ясна информация какво се е случило с БВП и с икономиката като цяло през миналата година.

Това, което можем да кажем към момента и което посочихме и в нашия годишен доклад е, че от гледна точка на публичните финанси и на фиска сметката показва, че нетният дълг се е повишил с над 5,5 млрд. лв. за миналата година, имаме 100 милиона лева намаление на фискалния резерв и 5,4 милиарда лева увеличение на дълга.

- Вашите колеги казват също, че при първата вълна загубите са били 25 милиарда евро на седмица. Въпреки това германските икономисти правят извода, че възстановяването от рецесията ще трае дълго и че икономиката на Германия не се срива, но влиза в застой.
Българската икономика е свързана с тази на Германия. Как ще се отрази застоя върху нашите финанси и икономика?

- Тревожно е, когато най-голямата европейска икономика, двигателят на еврозоната, изпитва и се очаква да изпитва подобни затруднения. Имам удоволствието да комуникирам в Ifo-Institut и знам, че те правят много задълбочени изследвания на базата на сериозни проучвания и беседи с авторитетни професионалисти.

Истината е, че въпреки факта, че няма голям спад на немската икономика, това, което трябва да се случи в следващите години е трансформиране на икономиката. От пандемията трябва да бъдат извлечени уроци и те са в посока на извода, че може да се случи подобно събитие, което рязко да прекъсне веригите на доставки на производство и предлагане. Европейският съюз трябва да се погрижи да изгради собствена база, за да не зависи толкова директно за най-елементарни части, суровини и материали от Китай.

Други ясни цели, които си поставя ЕС, са дигитализацията и Зелената сделка.

По тези три направления ще се действа през следващите години.  
Същият предизвикателства се отнасят и за нас. Германия е един от големите ни търговски партньори и когато нямаме достатъчно търсене на българските стоки и услуги, естествено е да изпитаме затруднения и нашият темп на възстановяване да не е такъв, какъвто ни се иска.

Прави впечатление наистина, че при първоночалния шок загубите са по-големи. Това е нормално, тъй като при втората вълна имаме приспособяване, познание как трябва да се реагира в кризисна ситуация, къде да се насочи подпомагането.

- Очаквате ли и нашите загуби сега да се по-малки в сравнение с тези при първата вълна?

- Би трябвало и нашите загуби през четвъртото тримесечие да се далеч по-малки, отколкото тези през второто тримесечие.

- Друг интересен извод на Ifo - ако сега се отвори икономиката, хората пак няма да ходят на ресторанти, защото се страхуват. Тоест, загуби ще има докато пандемията е факт. Зависи ли възстановяването на икономиката от темповете на ваксинация?

- Да. Зависи от това доколко бързо хората ще се убедят, че непосредствената опасност за техния живот е отминала. Най-ценното е човешкият живот. Докато той е в риск, няма как да разчитаме, че ще се върнем към нормалния си живот такъв, какъвто го познаваме преди пандемията.

Един от факторите за това е ваксинацията. Тя е натоварена с негативни представи какво точно се случва с човешкия организъм след ваксинацията. Всеки има право на собствено мнение, разбира се, но като цяло темповете на ваксинация -  ако е по-добре организирана и по-масова - би могла да помогне за ограничаване на заразата и оттам – да даде сигурност за по-бързо икономическо възстановяване.

Има логика да се бърза. Въпреки че е малко времето за изпитване на ваксините, това е необходима стъпка. Аз самият се ваксинирах по линия на университета, въпреки че едва ли не заедно с всички ваксиниращи се участвам в изпитателната фаза.

- Голямо е недоволството сред ресторантьорите, които през януари заплашваха и с гражданско неподчинение. За българския ресторантьорски бизнес не е ли по-добре да получава компенсации, отколкото заведенията да са отворени, но да нямат клиенти?

- Така изглежда, че е по-добре. Ограниченията, които се налагат в сектора на туризма и ресторантьорството и които са оправдани от защитата на човешкия живот, им причиняват сериозни загуби. Затова трябва да се мисли за компенсиране. Те ще са изправени пред по-ниско търсене дотогава, докогато нямаме абсолютната сигурност, че ситуацията се е нормализирала.

- Това е въпросът – за компенсациите. Достатъчно ли се погрижи правителството, за да компенсира големите губещи от пандемията, каквито са секторите, свързани с пътувания и интензивни социални контакти?

- Трудно е да се отговори с да или не. Информацията кой как е бил подпомогнат и кога не е събрана на едно място. Призовавах от самото начало да се създаде регистър, в който да отразяват паричните потоци, които се отпускат на пострадалите сектори и компании и той да бъде ясен за всички. Така можеше да се види кога и в каква посока са се насочили средствата. И на аналитиците щеше да ни е по-лесно да сметнем колко бизнеси е спасила помощта на държавата, каква част от икономиката е съхранила и други свързани индикатори. Информацията е относително прозрачна по отношение на мярката 60 на 40, затова там е по-лесно да правим анализи.

Но има един косвен индикатор, който до голяма степен отговаря на вашия въпрос и на въпроса дали парите стигнаха навреме до тези, до които трябваше. Този косвен индикатор е концентрацията на бюджетни разходи в последния месец на годината. Ако тя намалява в сравнение с предходната година, това означава, че през годината по-плавно сме харчили бюджетни пари и те са стигали по-бързо до тези, за които са предназначени и на които трябва да помогнат.

Но, за съжаление, това не е така. През последния декември има по-голяма концентрация на разходи, тоест по-голям процент от общите разходи за годината са направени през декември 2020-а, отколкото през декември 2019-а. Това означава, че този неравномерен стил на харчене се е запазил и дори се е задълбочил.

30 на сто от общите годишни разходи са направени само през последния месец на миналата година. Това означава, че те не са харчени плавно през годината и не са достатъчно ефективни.

 

В същото време имаме по-плавно получаване на европейски средства. Тоест, приходите по линия на европейските средства, които можехме да използваме за пандемията, са идвали по-плавно, отколкото през 2019-а, но не са използвани толкова плавно по линия на разходите.
Тук може да видим основният проблем и да си отговорим защо не стигнаха навреме тези пари до бизнеса и до хората.

- Защо?

- Не бяха разпределени равномерно като профил. Стратегията, която явно е възприета от управляващите и която те повтарят всяка година, през 2020 година я задълбочиха. Тя води до неефективност.

- Вашият институт излезе с доклад, който за първи път изследва подробно отражението на пандемията върху икономиките. Един от вашите изводи е, че рецесията в еврозоната ще е значително по-голяма отколкото при световната финансова криза от 2008-2009 г. Това ще има ли отражение върху плановете на България за членство в еврозоната?

- Зависи. Естония влезе в еврозаната по време на световната финансова криза. Зависи какво ще покажем като показатели в средата на 2022 година, когато очакваме първата оценка. Зависи колко бързо ще успеем да овладеем бюджетния дефицит да не се разраства и зависи какво ще се случи с инфлацията.

За съжаление, имаме проинлафиционни фактори с външен характер. Те са по линия на суровини, метали, които разко поскъпват в началото на годината. Ако тази тенденция се задържи, тя ще премине от цените на производител към потребителските цени. Ще повиши инфлацията и при нас, и в еврозоната. Но тъй като ние сме догонваща икономика, ако успеем да постигнем по-високи темпове на икономически растеж, те са донесат и по-висока инфлация. Това ще е може би основният показател, за който не е ясно дали ще успеем да изпълним към средата на 2022 г.

- Кризата не е еднаква за всички страни и за всички браншове. Ние къде се очертава да бъдем, доц. Чобанов?

- Засега се очертава да не бъдем с много голям спад според официалните данни на НСИ. Нашата прогноза е за около 4%. Тя се намира между тази на правителството за около 3% и на БНБ за 4,4%.

От гледна точка на спада няма да бъдем много пострадали, но от гледна точка на перспективите за възстановяване сме изправени пред сериозни рискове.

- Кои са те?

- Основният е да не загубим толкова работна ръка, колкото по време на глобалната криза и непосредствено след нея. Тогава броят на заетите в България рязко намаля с около 300 000 души, от които по-голяма част от тях така и не се върнаха на българския пазар на труда. Ако сега си позволим да загубим заетост от подобен мащаб, това сериозно ще се отрази на перспективите ни за възстановяване и средносрочен растеж.

Демографските процеси са остро негативни и ако си позволим загуба на активна работна сила след тази криза, тъй като не сме създали възможности и перспективи тези хора да останат да работят в България, това вече ще е фатално от гледна точка на средносрочно и дългосрочно развитие.

- Колко важна е ролята на инвестициите в очаквания процес на възстановяване?

- Инвестициите са вторият фактор. Тъй като Европа върви по линия на Зелената сделка и дигитализацията, трябва отсега да мислим при трансформацията на икономиката да хванем тези направления и да намерим своето място в новите вериги на производство и предлагане, които тепърва започват да се изграждат в Европа. Само така ще бъдем достатъчно конкурентноспособни и ще можем да разчитаме на по-висок растеж.

- При какви условия и в какви срокове можем да очакваме възстановяване и приток на инвестиции в България?

- За съжаление, негативните тенденции при преките чуждестранни инвестиции се наблюдаваха и далеч преди пандемията. Казвам и на студентите си, че няма какво да анализираме на тези преки чужди инвестиции, просто защото те са малко. Дали ще са 1,5 или 2 процента от БВП, те не могат да допринесат значително за икономическия растеж. А те са важни, защото са източник на нови технологии, на ноу-хау, на нов процес на организация на бизнеса като цяло. Те липсват в последните години. За да се възстановят, зависи от скоростта, с която ще хванем новата посока за развитие на ЕС и да си оправим бизнес средата.

Без да стане това, ние ще продължим да се смъкваме в класациите, да кажем в изследването на Световната банка Doing Business. Данните показват, че в последните години изоставаме значително от това, което сме постигнали преди това. Вече сме след стотното място. Най-големият проблем при показателите е този за започване на бизнес. Там имаме страхотно отстъпление поради тежки регулации и многото време, което отнема стартирането на нов бизнес. Върху това трябва да наблегнем, за да можем да динамизираме както вътрешните инвестиции, които са малко, така и по-лесно да привличаме чуждестранни.

Но отново подчертавам важността на другите фактори – наличието на работна ръка, която една чуждестранна инвестиция да използва.

Другият голям проблем, който се обсъждаше в последните разговори с големи инвеститори, е цената на енергията в България. Те питат: имам ли сигурност за цената на енергията след три месеца, шест месеца, година. За съжаление, не можем да дадем категоричен отговор. Това пречи на процеса за бизнес планирането и на чуждестранните инвестиции.

- Имаме ли буфери за реакции при трета вълна на Ковид-19, която вече започва?

- Все още – да. Ясно е, че задлъжнялостта се увеличава, не само в България. Ясно е също, че пак най-вероятно ще ни се наложи да емитираме дълг. Въпросът е как използваме тези пари. Трябва да оправим профила на текущите разходи през годината и парите да стигат по-бързо до тези, които се нуждаят от тях. Тогава бихме имали по-голям шанс да се справим по-леко с евентуална трета вълна.

Но все още имаме фискален резерв, имаме възможност да емитираме допълнителен дълг, въпреки че не е желателно да го увеличаваме толкова бързо. Но такава е ситуацията в момента.
Но трябва да се постигне по-висока ефективност на разходите и те да не се пилеят.

- Вашата препоръка към домакинствата каква е – да пестят или да харчат? Има данни, че спестяванията в банките растат.

- Зависи чии спестявания - на тези, които имат малки или на тези, които имат по-големи спестявания. Опасявам се, че малките не растат. Тези, които имат малки спестявания, е добре да имат такива, защото не знаем колко дълго ще продължи кризисният период.

На ниво бюджет разходите трябва да са по-целенасочени и по-ефективни. Нека се опитаме все пак да се откажем от някои разходи за сметка на други.

- Например?

- Повишаването на заплатите в бюджетния сектор, например, можеше да бъде отложено малко във времето и да бъде в по-различен темп. Да се направи тогава, когато икономиката започне да генерира и повече приходи.
Но е ясно, че идват избори и това е нормална стратегия преди вота.

Като цяло можеха да се премислят разходи, които не са свързани с европейски ангажименти и проекти, а да не насочат към тези, които имат нужда.

- Има един любопитен извод по отношение на спестяванията – оказва се, че големите нарастват, защото българският бизнес се въздържа от инвестиции. Колко дълго още?

- За съжаление, въздържането наистина продължава прекалено дълго. Ако погледнем последните 10-11 години, темпът на растеж на вътрешните инвестиции е близо до нула. Реалното нарастване го няма. Като го няма, относителният дял на инвестициите в БВП силно намалява. Ако около кризата са били грубо 32%, после паднаха до 18-19%. Тоест, много по-малка част от БВП са инвестиции, което в средносрочна перспектива означава, че нямаме достатъчен капацитет икономиката да тръгне бързо и да започне да произвежда. По-малките инвестиции означава остаряване на производствените мощности и невъзможност за нормално възпроизводство.

 

С други думи, проблемът не е от сега, но сега се задълбочава. Усилията трябва да бъдат насочени към ефективност, към облекчения на регулациите, към създаване на среда, която дава сигурност и основни параметри за взимане на бизнес решения.

- Европейската комисия очаква БВП на България да нарасне с 2,7% през 2021 г. и с 4,9% догодина. Как оценявате тази прогноза?

- Всички прогнози в момента са с голяма несигурност. Ако се върнем към началото на нашия разговор, не знаем кога ще бъде овладяна пандемията.
Прогнозата на ЕК е възможна, но е трудно да се каже дали ще се изпълни.

 

Нашата прогноза е сходна като краен резултат – стойностите са по-средата и са по-плавно разпределени във времето. За съжаление, има риск да не стигнем до такива високи числа на възстановяване, ако загубим работна ръка и ако не успеем да превключим на по-висока скорост по линия на инвестирането. Тогава 4,9% ще бъде трудно постижимо.



Еврохолд

От категорията

Валерия Велева: Борисов се включи в играта. Правителство ще има!

Валерия Велева-1448546816.jpg

Говореното атни-ГЕРБ не може да бъде поведение и мотив за управление на ...

24 юни 2024 | 10:21

Кеворк Кеворкян: Хигиенисти

Кеворк Кеворкян: Хигиенисти-Kevork-Kevorkyan_1669805378.jpg

Как ви се вижда една клада от театрални билети? Впрочем, как ли би изглеждал ...

22 юни 2024 | 20:51

Видими зависимости! Дори и председателят на ВКС Галина Захарова не може да ги скрие

Председателят на ВКС Галина Захарова-Predsedatelyat-na-VKS-Galina-Zaharova_1719257446.jpg

В разрез с етичните принципи на магистратите, мнозинството от ВСС дискриминира ...

24 юни 2024 | 22:28

Диана Дамянова: Борисов сам поведе делегацията при Радев - това е знаково!

Диана Дамянова-Diana-Damyanova--Ochevidno-otivame-na-izbori_1680873482.jpg

Несбъднатият председател на НС и настоящ генерал на ДСБ е силно заинтересован, ...

24 юни 2024 | 20:09

Най-важното

В рамките на Съвета точката бе подкрепена от още четири държави.

Министър Тахов настоява лимитът по ,,украинската помощ” да бъде махнат или увеличен до 560 000 евро

Министър Тахов настоява лимитът по ,,украинската помощ” да бъде махнат или увеличен до 560 000 евро-Ministar-Tahov-nastoyava-limitat-po--ukrainskata-pomosht--da-bade-mahnat-ili-uvelichen-do-560-000-evro_1719254201.jpg

Министър Тахов обясни, че заради лимитите от подпомагане са изключени ...

24 юни 2024 | 21:35

Ако не беше Борисов, още щеше да мишкуваш в Министерство на образованието

Делян Добрев остро към Денков: Трябва ти Гинко билоба! Борисов те избра за премиер, не те свали!

-Delyan-Dobrev-ostro-kam-Denkov--Vie-ot-PP-ste-sbirshtina-ot-koruptsioneri-i-dokazani-izmamnitsi-_1717583952.jpg

Първият кабинет франкенщайн между ПП, ДБ, БСП и ИТН падна, защото СЛАВИ ...

24 юни 2024 | 21:06

Изборите са решение, но са лошо решение

Борисов след консултациите: Ще предложим правителство на малцинството. Премиерът ще е от ГЕРБ
(Видео)

Борисов след срещата с Радев-Borisov-sled-sreshtata-s-Radev_1719211838.png

"Най-вероятно аз ще взема папката. Аз ще бъда с кандидат-премиера. Казах ...

24 юни 2024 | 09:49

"Изборите са краен вариант и не се решение", каза Йордан Цонев

Цонев пред Радев: Бъдете медиатор, убедете останалите партии да подкрепят правителство на ГЕРБ-СДС
(Видео)

ДПС отиде на консултации при президента Румен Радев (На живо)-DPS-otide-na-konsultatsii-pri-prezidenta-Rumen-Radev--Na-zhivo-_1719216221.png

За ДПС, най-важното е да бъде подкрепен мандатът на победителя - ГЕРБ. ...

24 юни 2024 | 10:53

Имаме първи и втори мандат, и трябва да направим всичко възможно те да се реализират

Денков: Нищо не дължим на Борисов, той дължи на българския народ да състави правителство

Денков: ПП-ДБ ще бъдем в опозиция-Denkov--PP-DB-shte-badem-v-opozitsiya_1719234427.png

Ръководството и на трите партии сме напълно единни. Всякакво желание и опити за ...

24 юни 2024 | 16:04

Избирателната система в Гърция дава допълнителен бонус на партията победител

Борисов отново предлага избирателна система по гръцки образец

Борисов и Мицотакис.
Борисов отново заговори за промяна на избирателната система у нас по гръцки образец.-Borisov-i-Mitsotakis-Borisov-otnovo-zagovori-za-promyana-na-izbiratelnata-sistema-u-nas-po-gratski-obrazets-_1719237960.jpg

Изборите през 2009 г. са по смесена система и тогава ГЕРБ получава своеобразно ...

24 юни 2024 | 16:16

Чалгарите върнаха Борисов в играта! Край на хленча пред ПП! Край на несбъдната любов с ДБ!

Валерия Велева: Борисов се включи в играта. Правителство ще има!

Валерия Велева-1448546816.jpg

Говореното атни-ГЕРБ не може да бъде поведение и мотив за управление на ...

24 юни 2024 | 10:21

Това е знак, че владее полжението и има да се случват неща

Диана Дамянова: Борисов сам поведе делегацията при Радев - това е знаково!

Диана Дамянова-Diana-Damyanova--Ochevidno-otivame-na-izbori_1680873482.jpg

Несбъднатият председател на НС и настоящ генерал на ДСБ е силно заинтересован, ...

24 юни 2024 | 20:09

Предпоследният поставя условия и предварително чертае линии как ще се движат мандатите", заяви гневно днес Борисов

ИТН поискали ресурсните министерства и отлагане на еврозоната, за да подкрепят кабинет на ГЕРБ-СДС

ИТН поискали ресурсни министерства и отлагане на еврозоната, за да подкрепят кабинет на ГЕРБ-СДС -ITN-poiskali-resursni-ministerstva-i-otlagane-na-evrozonata--za-da-podkrepyat-kabinet-na-GERB-SDS-_1719227167.jpg

Раздразнението на Борисов всъщност идва от "алчността" на ИТН, която ...

24 юни 2024 | 13:13