Няма какво да го увъртаме, а трябва да си го кажем направо, че договорът с Македония бе активно мероприятие на чужди служби. И е повече от естествено след като започнахме така, да стигнем до задънена улица. И стигнахме именно до задънената улица.
Затова е важно да решим как да продължим.
Преговорите трябва да бъдат прекратени.
След това да се стори всичко необходимо, че да преговарят двете правителства съобразно интересите на своите държави, а не да изпълняват сценарии на чужди служби.
С други думи трябва да започнем от самото начало.
Защо да започнем отначало? Предполагам, че чуждите централи, които управляват напрежението между София и Скопие, нямат готов сценарий за такъв развой. Да, вероятно това предложение звучи повече от еретично, но пък може да постигне най-европейския резултат. Необходимо е време, в което и двете държави и двата народа да намерят отговори на редица въпроси.
Политиците в София и Скопие трябва да разберат, че Македония е част от Източния въпрос, който има повече от 200 години история. В този смисъл няма Велика сила, която да няма стратегия за изгодите, които трябва да защити. А изгодите на Великите сили са изгодни за тях.
В България трябва да си извлечем сериозни поуки от историята.
И, да, трябва да познаваме историческата истина. А тя , историческата истина, невинаги е цветя и рози.
Например ние, българите, величаем дните на 1903 и саможертвата на въстаниците в Македония и Тракия. Същевременно обаче трябва да признаем, че в резултат на въстанието започна масовото обезбългаряване на тези области. А само след по-малко от 10 години предстоеше войната през 1912 г. И да си представим, че въстанието през 1903 г не беше се състояло, а Македония и Тракия не бяха обезбългарени. Вероятно днес те щяха да бъдат част от българската държава. Последствията от въстанието през 1903г в крайна сметка обслужиха интересите на Сърбия и Гърция. И именно поради това винаги трябва да имаме предвид не само нашите стремления, колкото и справедливи да са те. Трябва да имаме предвид и интересите на нашите съседи и тези на Великите сили. Ако не ги познаваме, то винаги ще стигаме до задънената улица.
Хората, които живеят днес в Северна Македония също трябва да извлекат поуките от историята. Те трябва да започнат с един по-внимателен поглед върху живота на политиците в Скопие. И не става въпрос за това дали са корумпирани или не, а дали някои от тях не обслужват чужди интереси.
Както в България си имаме своите патриотари, така си ги има и Северна Македония. И ако хората, които днес живеят в Северна Македония, с каквото и да е национално самоопределение, наистина искат държавата им да стане член на ЕС, то трябва да кажат на своите политици, че наистина го искат.
А това може да стане само чрез преговори, а не с инатлъци и изпълнение на сценарии писани от чужди служби. Хората живеещи в Северна Македония трябва да разберат, че Великите сили винаги са обслужвали интересите на Сърбия и Гърция.
И да се върнем към въпроса как да продължим с Македония? Трябва да започнем отначало, т.е. преговорите, които се водят сега да бъдат прекратени. А нашите дипломати трябва да убедят Брюксел и Вашингтон, че натискът, на който ни подлагат, да клекнем пред Македония, обслужва интереси различни от тези на ЕС.