336887 | 28 март 2022 | 13:11

Да водиш политика на санкции срещу Русия и това да води след себе си чудовищна инфлация в Европа, не го приемам нито като хуманно, нито като разумно.

Живеем в преломно време. Светът се променя. Променят се и хората. По стечение на обстоятелства тази промяна съвпадна с войната в Украйна. Медиите ежеминутно дават трибуна на онези, които подкрепят воюващите украинци.

Твърде често се говори от тези хора, че трябва да въоръжаваме украинците. Казват, че това било справедлива кауза – да ги въоръжаваме и така ще помогнем за тяхната победа. Бих повярвал на всички тези хора, които толкова крещящо изразяват своята подкрепа за украинците, ако поне един от тях отиде доброволец на фронта и с оръжие в ръка защитава каузата на воюващите украинци. Но досега невидях поне един такъв. И каква става тя тази подкрепа – подкрепяме военните действия на украинците до последния украинец. Смятам, че подобна подкрепа е проява на лицемерие и то голямо.

А като си помисля и за популярните лица подкрепящи тази кауза и за това колко от тях са били надарени по различен начин от режима преди 1989г, който беше обявен за престъпен, усещането ми за лицемерие се засилва още повече.

Като ги гледа човек, мнозина от тях са учили в Москва, други приети в университети чрез РАБФАК, трети получили звания и титли с решение на същия оня режим обявен за престъпен и т.н. И същите тези хора са най-гласовити и в първите редици на подкрепящите украинската кауза. Та кога да им вярва човек – когато получаваха дарове от режима до 1989г обявен за престъпен или днес, когато виждат Москва като демона на злото? Бих им повярвал в подкрепата на справедливата кауза на украинците, ако поне един от тях се откаже от даровете, които е получил от режима до 1989г. Да, ама такъв не видях. За това се засилва усещането ми за лицемерие.

Но най-лицемерно ми звучат хората, които във времето, когато беше задължителна военната служба в България, са били годни за нея, но намерили начин да избегнат отбиването на воинския си дълг към Отечеството. И днес тези хора кой от кой по-гласовито изразява позиция за военна подкрепа на Украйна. А, бе, мили момчета, които с връзки сте се укрили от военна служба, т.е. избягали сте от отбиване на военния си дълг, войната не е разходка по плажна ивица.

Повече от ясно е, че с лицемерие няма да помогнем на Украйна и украинците. Подкрепата за украинците не бива да се използва като средство, чрез което Новият голям брат да ни забележи и съответно дари с подарък – било то гранд за финансиране, било то властови пост, било то стипендия за обучение в чужбина и т.н.

Дошло е време и украинските патриоти да бъдат достойни мъже. И не говоря за онези обикновени хора, които защитават своята родина. Говоря за онези, които Путин нарича нацисти. Сега е времето, когато да докажат, че са достойни мъже и поемат отговорността върху себе си и по този начин прекратят кръвопролитията. Да, но не виждам поне един да се предаде на руските войски и да каже оставете мирните хора, виновни са хора като мен. С една дума да бъдат като нашият априлски герой и патриот Васил Петлешков, който дори на кладата казва на поробителя „Сам съм. Други няма“.

Прочетох в няколко сайта, че украински генерал, близък до батальона „Азов“, е предложил себе си на руснаците, но в замяна на това да може да изведе децата от Мариупол.

Вячеслав Абраскин е бил един от най-търсените украинци от руснаците заради неговите действия в Донбас. Ако това е вярна информация, то мога да кажа, че това е достойна постъпка. Такива постъпки може да доведат мира много по-бързо. Но трагичната истина, че малцина са тези, които могат от любов към Родината да принесат себе си в саможертва.

Но, ако цяло десетилетие си живял с вярата, че си герой, облечен във военни дрехи и мислиш, че всичко ти е позволено, то трябва да си бил готов и за деня, в който ще се изправиш очи в очи срещу руската армия.

Вече живеем в нов свят. Повече от очевидно е, че този нов свят не може да бъде доминиран от САЩ и Запада. Защо смятам, че това е така?

Нека погледнем две цифри свързани с население. На нашата планета живеят приблизително 8 милиарда души. Санкциите, които САЩ и Западът налагат на Русия, се подкрепят от страни с общ брой на населението около 1 милиард души. Разликата е само едни 7 милиарда души. Тези 7 милиарда души са онези, които нямат добри спомени от САЩ и Запада.

Но бившите колонии днес ежеминутно колонизират САЩ и Запада.

Въпрос на време е колонизирането им да достигне до своята критична маса и да станем свидетели на цивилизационен ядрен взрив.

Ето защо си мисля, че практически Украйна изправи САЩ и Запада срещу останалия свят.

Затова, според мен, всеки един, който насърчава в момента антируски настроения, практически не прави разлика между 1 милиард и 7 милиарда. Време е Европа да се осъзнае. Ако искаме Старият континент да бъде благоденстваща земя, то нека мислим за благоденствието на Европа.

Да водиш политика на санкции срещу Русия и това да води след себе си чудовищна инфлация в Европа, не го приемам нито като хуманно, нито като разумно. Европейският елит трябва да мисли не за Путин и Русия, а за благосъстоянието на нас – европейците, защо те са в другия свят на онези 7 милиарда души.