32492 | 6 февр. 2018 | 16:15

Фактическото понижаване на дипломатическите отношения между Холандия и Турция е знак за големи разногласия и дори – проблеми. Това няма как да не повлияе върху диалога между ЕС и Турция, който и досега не бе на желаното от България ниво.

- Посланик Воденски, паралелно се случиха две събития, които привлякоха отново вниманието към Турция. Първото е, че Холандия окончателно отзова посланика си от Анкара. Второто е срещата на турски президент с папата за първи път от 60 години. Какъв е вашият прочит на тези събития?

- Холандия не само отзова посланика си от Анкара, но и заяви, че няма да приеме нов турски посланик в страната си, което означава фактическо понижаване на нивото на дипломатически отношения. Това е много сериозна мярка в двустранните отношения, то е знак за големи разногласия и дори – проблеми.
А срещата на президента Ердоган с Папата е позитивен момент, то говори по-скоро за повишаване на политическите връзки между тях. Ердоган се стреми да се утвърди като едва ли не лидер на ислямския свят, позициите на двете страни срещу решението на САЩ за Ерусалим съвпадат, а Папата желае да подобри положението на католическата общност в Турция.

- Отношенията между Холандия и Турция се влошиха около референдума за конституционната промяна, но дълго време преговорите не вървяха и Холандия извади тежко дипломатическо оръжие. Това ще попречи ли на диалога между Ердоган и ЕС, за което и България посредничи като председател на Съвета на ЕС?

- Напрежението тлееше доста време, но доби видими измерения миналата пролет, когато в Турция предстоеше референдум за коренни промени в Конституцията с оглед преминаването на страната към президентска форма на управление. Ердоган много държеше да спечели гласовете на турските граждани в Западна Европа, затова изпрати редица свои пропагандни емисари сред тях. В същото време, в Холандия също предстояха избори, което допринесе за решението да не бъдат допуснати на холандска територия двама турски министри, заминаващи с цел партийна агитация. Холандският посланик тогава отсъстваше от Турция, и Анкара заяви, че не желае той да се завърне на поста си. След изборите, двете страни дълго време преговаряха за „изглаждане“ на този момент, което не бе постигнато и сега виждаме понижаване на нивото на дипломатическите им отношения.
Това няма как да не повлияе върху диалога между ЕС и Турция, който и досега не бе на желаното от България ниво.

- Визитата на Ердоган във Ватикана бе съпроводена с протести заради кюрдския въпрос. В Турция за последните две седмици има около 300 арестувани за това, че са против операция „Маслинова клонка” срещу кюрдите. Как този разрастващ се проблем ще се отрази върху отношенията на нашия съсед с Брюксел и европейските държави?

- Военната операция „Маслинова клонка“ – наред с другото - предизвика разделение в турското общество. Прокюрдската Демократическа партия на народите се обяви против, в Турция бяха арестувани стотици кюрдски дейци, в Западна Европа се проведоха кюрдски демонстрации срещу Турция, на летището в Дюселдорф имаше сблъсък между противници и привърженици на „Маслинова клонка“, имаше нападнати джамии.
Турция и преди военната операция бе порицавана от редица европейски държави за антидемократичните мерки в страната, за арестувани журналисти, учители и преподаватели, за погазване на върховенството на закона - буквално преди дни турският съд реши да бъдат освободени двама журналисти от затвора, но правителството отказа да изпълни това решение. Всичко това не допринася за европейската перспектива на Анкара.

- Държи ли президентът Ердоган силна карта, с която Европа трябва да се съобразява?  

- Държи много силна карта, в лицето на повече от три милиона бежанци в Турция, търсещи начини да стигнат до Западна Европа. Засега Споразумението, според което Турция ги задържа на своя територия, а ЕС плаща за издръжката им, се спазва в широките си рамки, но Турция е в състояние във всеки момент „да извие ръцете“ на ЕС, заплашвайки да отвори границите си за мигрантите. Очевидно Турция би желала да получи колкото се може повече в тази ситуация, под формата на средства за издръжка на тези хора, а също получаване на безвизов режим за турските граждани, без самата тя да предприеме необходимите мерки за подобряване на демокрацията в страната. Това неизпълнение на демократичните норми е сред основните източници на критика от страна на ЕС, особено от някои от членовете на съюза.

- Винаги сте защитавали тезата, че България трябва да поддържа и развива добросъседски отношения с Турция. Това включва ли ролята на посредник между Анкара и страните от Евросъюза?

- България трябва да поддържа добросъседски отношения с Турция, базирани на взаимното уважение, взаимния интерес и ненамесата във вътрешните работи.
Що се касае до българското посредничество между ЕС и Турция, за което се говори по медиите, това е нещо, което изисква не само добър диалог между София и Анкара. Едно посредничество изисква сериозен ресурс – и като експертиза, и като професионални умения, и като лостове за влияние върху страните. Липсата на подобен ресурс предопределя обратен на желания резултат, което не би било добре нито за участващите страни, нито пък за посредника, който – обикновено – „в края на деня“ бива обвиняван за несполуките.

- Интересът към България определено нарасна заради европредседателството. Може ли обаче протестът в Гърция заради името на Македония да попречи за реализирането на един от основните ни приоритети за интеграцията на Западните Балкани?

- Западните Балкани дълго време бяха „сива зона“, което не бе добре нито за тях, нито за региона, нито за България. В момента те отново се появиха на геополитическата карта, за което спомогна и българската дипломация, която умело се вписа в тези процеси.
Очевидно – в случая с Република Македония – евроатлантическата и европейската интеграция минава през решаване на съществуващите проблеми със съседите. Подписването и ратифицирането на Договора с България бе стъпка в тази насока, сега остава Скопие да реши спора с Атина за името. Към момента Гърция защитава досегашната си позиция по този въпрос.

- Показват ли гърците характер или претенциите им са напълно неоснователни?

- За времето от обявяването на Република Македония за суверенна държава и досега, гръцката страна не промени своите позиции по отношение на името. Атина за същото това време успя да реши редица свои въпроси със Скопие, главно в икономическата сфера.
Многохилядните митинги в Гърция и в Република Македония по въпроса за името са предназначени главно за вътрешно ползване, за показване на характер пред опозицията. Защото, какво означава гръцкото искане да не се използва думата „Македония“ в името на страната? И сега в ООН официално се използва „Бивша Югославска република Македония“.
Друг е въпросът дали България я устройва име от рода „Горна Македония“, или пък „Северна Македония“ – в това географско понятие влиза и Пиринската част на областта, което не би трябвало да е приемливо за нас. Не ми е известно дали българската страна е поставяла този въпрос на вниманието на някого.

- Ще успеят ли премиерът Борисов и българската дипломация да преодолеят съпротивата на Холандия и Германия за влизане в Шенген?

- Едно председателство дава много за имиджа и за положението на страната-ротационен председател. Виждате как се засили трафикът на чуждестранни посещения у нас, броят на събития с високо международно участие. Една опитна дипломация на различните нива – министър-председател, министри, посланици и т.н., би могла да използва това положение за решаване на някои свои въпроси – всички страни-председатели го правят, колкото и да се кълнат в обратното.
За мен мерило на евентуалния български успех от председателството би било: да успеем да влезем в Шенген, да падне мониторингът, и да бъдем допуснати в чакалнята за еврото. Всичко останало би било просто вътрешен пиар, без реална стойност.