774 | 19 окт. 2026 | 09:38

Тази година празникът е особено тържествен. През 2026 г. се отбелязват 1150 години от рождението и 1080 години от успението на светеца, почитан като небесен покровител и закрилник на българския народ.

На 19 октомври Българската православна църква почита паметта на небесния покровител на българския народ - Св. Йоан Рилски Чудотворец.

Тази година празникът е особено тържествен. През 2026 г. се отбелязват 1150 години от рождението и 1080 години от успението на светеца, почитан като небесен покровител и закрилник на българския народ. Кулминацията на честванията е в Рилската света обител - духовното сърце на България, свързано неразривно с неговото име.

Свети Иван Рилски е наричан още приживе "земен ангел" и "небесен жител". Той е един от най-обичаните и почитани български светци.

Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, роден е около 876 г. в село Скрино, Дупнишко.

Умира на 18 август 946 г. на 70-годишна възраст.

Приживе той избира трудния път на отшелничеството, отдавайки се на пост и молитва.

До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира „Св. Димитър", под връх Руен във Влахина планина.

Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир.

Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата му се разнася далеч от Рила планина, из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 440 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение.

Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.

След смъртта си през 946 г. Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180).

През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване.

След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.

На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново.

През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.

На 29 и 30 юли 2009 г. на заседание на Светия синод, Великотърновският митрополит Григорий измоли частица от мощите на Свети Иван Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново.

Светите мощи са предадени лично от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир - епископ Евлогий. Мощите на Свети Иван Рилски са посрещнати изключително тържествено с военни почести от множество вярващи християни в града.

Гробът на светеца е посещаван от стотици поклонници. Първо те палят свещ в църквата, където все още стои саркофагът, съхранявал преди столетия мощите на Рилския отшелник. След това вярващите се провират през пещерата, в която е живял светецът. Ако успееш да преминеш през тесния проход, това означава, че нямаш грехове.

От 1996 г., когато Българският лекарски съюз избира за покровител на медиците Свети Иван Рилски, лекарите отбелязват този ден като свой празник.

По традиция на този ден много вярващи посещават Рилския манастир и свързаните с отшелника-светец места, като неговия гроб, намиращ се на около 4 км над Светата обител. 

Днешният празник се нарича още Очов ден, защото той се свързва с вярването, че Св. Иван Рилски имал чудотворната способност да лекува очни болести. 

На този ден се честват и денят на българския лекар, празникът на миньорите и на Софийската духовна семинария.