2380 | 19 окт. 2026 | 09:30

Според него изходът от конфликта няма да бъде благоприятен за Европа. В подкрепа на позицията си Христов призова да се следят публичните данни за развитието на бойните действия, вместо да се разчита на оптимистични пропагандни интерпретации.

България ще се опита да задържи бюджетния дефицит в рамките на 3% от брутния вътрешен продукт, но окончателните параметри ще зависят от дебатите в парламента и евентуалните корекции в бюджета.

Това заяви вицепремиерът Иво Христов пред БНТ.

Той подчерта, че не е привърженик на строгите бюджетни ограничения и постави въпроса доколко реалистична е целта за дефицит от 3% на фона на икономическите и политическите сътресения в Европа.

„Надявам се да го постигнем. Но нека да видим дебатите в парламента и всички останали корекции“, коментира Христов.

Вицепремиерът коментира и заложените в бюджетния проект увеличения на пенсиите с 8%, на възнагражденията в бюджетната сфера с 5%, както и предвидените промени в заплащането на учителите.

Според него тези мерки не трябва да се разглеждат като еднакво увеличение за всички, а като начин да се компенсират групите, които са най-силно засегнати от икономическите затруднения.

Иво Христов определи като логично предположението, че дроновете, ударили кораби в Черно море, са руски, но подчерта, че официална позиция трябва да бъде изразена едва след приключване на разследването.

„Ясно е, че логично е това да са руски дронове, предвид ударените кораби. Ако са руски, какво следва? Какво ще направим? Аз не мога да коментирам хипотези, които не са установени. Те трябва да бъдат установени“, заяви вицепремиерът.

Той разкритикува призивите България да заеме категорична позиция, преди да има потвърдени факти, и предупреди за рисковете от ескалация при евентуално задействане на механизмите на НАТО.

Христов постави под въпрос и дали задействането на член 4 или член 5 от Северноатлантическия договор непременно би било в интерес на България и Европа. По думите му подобни действия могат да се превърнат в стъпка към допълнително изостряне на конфликта.

Вицепремиерът обясни, че предложеният мораториум в Черно море предполага прекратяване на враждебните военни действия.

Според него обаче дори евентуално спиране на атаките срещу кораби няма да премахне натрупаните рискове за корабоплаването.

Сред основните проблеми той посочи морските мини, необходимостта от продължително разминиране, екологичните последици от потънали кораби и високите застрахователни разходи, които възпират транспортните компании.

„Дори ако приемем, че войната спре от раз, кой ще решава тези проблеми? Няма кой да дойде да деминира вместо нас“, коментира Христов.

По думите му последиците от конфликта ще изискват дългосрочни усилия, включително за възстановяване на сигурността на корабоплаването и ограничаване на екологичните щети.

Вицепремиерът призова българските политици да подхождат реалистично към войната в Украйна. Той заяви, че страната трябва да се противопоставя на ескалацията и на продължаването на кръвопролитието.

„Винаги против войната, никога за нейното ескалиране. Ние сме против това да се доставя въоръжение на Украйна, против това да се продължава касапницата и кръвопролитието. Това е единственият реалистичен курс“, посочи Христов.

Той се обяви и против въвличането на България в чужди геополитически конфликти, като определи идеята за война до победен край като несъстоятелна.

Според него изходът от конфликта няма да бъде благоприятен за Европа. В подкрепа на позицията си Христов призова да се следят публичните данни за развитието на бойните действия, вместо да се разчита на оптимистични пропагандни интерпретации.

За ситуацията във Франция Иво Христов определи социалното напрежение в страната като резултат от процеси, натрупвани през последните две десетилетия.

По думите му кризата е свързана със самоизолирането на политическия елит и с противопоставянето между управляващите и недоволните социални групи.

Христов посочи, че случващото се не е изненадващо, а е следствие от продължително натрупване на обществено недоволство и проблеми в социалната политика.

SafeNews припомня, че новата бюджетна процедура поставя България пред сериозни предизвикателства като член на еврозоната, а започналата процедура за свръхдефицит повдига въпроси за мерките, с които правителството ще овладее публичните финанси.