136036 | 15 авг. 2018 | 14:24

Цели випуски от млади лекари напускат България. „Визия за България“ е покана за разговор към цялата нация. Нацията се топи и изчезва. Процесът е драматичен. Няма аксиома, че всички нации са безсмъртни. Проблемите на здравеопазването са част от демографски

Проф. д-р Георги Михайлов е депутат от БСП. Завършил е медицина през 1981 г. Има специалности клинична хематология, клинични онкология и клинична педиатрия. Бил е началник клиника по хематология в Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания (НСБАЛХЗ), заместник директор на клиниката, а от 2015-а и неин директор. Национален консултант е по клинична хематология (2006-2017). Участва в извършването на първите трансплантации на стволови клетки в България.
Бил е Лекар на годината (1997),  Лекар на НСБАЛХЗ (2011). Неколократен носител на почетна диплома „Лекар, на когото българите вярват“. Носител и на почетния знак на БЛС.  
Заместник председател на Българската асоциация по клинична хематология, член на Европейската федерация по трансплатнация на хемопоетични стволови клетки (EBMT).
Един от авторите на „Визия за България“ на БСП.

- Проф. Михайлов, здравеопазването се превръща в едно от най-слабите звена на сегашната политика. Недоволството е огромно – и сред пациентите, и сред самите лекари. Недостиг на кадри, заплащане от страна на пациентите, теч на средства, труден достъп до медицинска помощ и така нататък. Откъде трябва да започне промяната според Визия за България на БСП?

- Изброихте много от недъзите на сегашното здравеопазване, на които Визия за България търси решенията.
Сърцевината на проблема е финансирането. Предлагаме премахването на финансирането на лечебните заведения като търговски дружества. Това означава да се премахне и оценката на лечебната дейност чрез модулите на клиничните пътеки. Смятаме категорично, че те са непрофесионално изчислени и че има тежък дисбаланс между финансирането на една или друга клинична дейност. Някои от тях са щедро финансирани, други – съвсем слабо. Самата клинична пътека не е създадена и не е изчислена на базата на вложените труд и консумативи, на всичко, свързано с вече много скъпата медицинска дейност.
Накратко - промяната трябва да започне от управлението на здравеопазването. Лечебните заведения не могат да бъдат търговски дружества, не само защото начинът им на финансиране е схематичен. Не само защото се реализира по чисто лобистки коридори, при които едни клинични пътеки се надценяват, а други не се оценяват достатъчно. Средствата, които търговските дружества получават като печалба, не се реинвестират в медицина. Голяма част от собствениците на тези лечебни заведения имат икономически интереси извън медицината. Затова болниците трябва да престанат да бъдат търговски дружества, ако искат да бъдат финансирани от НЗОК, откъдето идват 90% от парите в здравеопазването.  

На второ място слагаме акцент върху възможността регионите да дирижират своето здравеопазване. Това ще позволи всеки български гражданин, особено при спешни състояния, да достига до необходимата му специализирана или спешна медицинска помощ за времето, което позволява тя да бъде ефективна.
За съжаление, високотехнологичната медицинска намеса е достъпна в ограничен брой центрове, концентрирани предимно в няколко големи града на България. Там има пренасищане, а в много от областните градове - липса на такива технологични възможности. Оттам нататък българският гражданин губи така наречения „златен час”.

- Какво означава този „златен час“? Колко е неговата продължителност?

- Това е ефективното време, през което пациентът може да бъде третиран така, че да има надежда за излекуването му. За различните състояния, то е различно. Важното е да не се минава условната граница на така наречения „златен час“, защото тогава ефективността на лечението рязко пада, независимо че пациентът вече може да има достъп до  високотехнологично лечение.
По света, например, неслучайно всички тежки пътни инциденти се осигуряват от хеликоптерна спасителна авиация. В България имаме магистрала и половина и когато станат пътни инциденти ефективността е малка без въздушен спешен транспорт.

- Какви предимства има здравеопазване, управлявано от регионите?

- Регионите познават своята характеристика като заболеваемост, демография. Това позволява по-добре да се разпределя финансовия и кадровия ресурс и да се осигури технологичния. Върви тенденция за свръхурбанизация. В София вече живее над 25% от населението. Но в трудно достъпни региони живеят над 2,5 милиона граждани. Всички те заслужават живот точно толкова, колкото жителите на столицата.

- Предлагате държавните и общински болници, както и частните, които се финансират от НЗОК, да не са търговски дружества. Какъв ще е новият им статут?

- Често се задава този въпрос. В САЩ има лечебни заведения, които са нон-профит дружества. Те са длъжни да реинвестират цялата си печалба в дейността си и в своите кадри.
БСП предлагаме новият статут на лечебните заведения в България да бъде изяснен в широка дискусия с участието на лекари, икономисти, специалисти по здравна икономика и здравен мениджмънт и на базата на европейския опит. Но повярвайте - няма страна в Европа, в която болниците да са търговски дружества. Такова чудо сътворихме само ние! Отклоненията и изкривяванията са налице.

- Прави впечатление драстичната разлика между доплащането  за здраве в Европа и тук. Има данни, според които средно в страните от ЕС се доплащат 15%, а у нас цели 40%. Откъде идва това разминаване?

- У нас доплащането доближава 50%. Една от причините е късата листа на реимбурсируемите медикаменти, които се покриват сто процента. Тя обхваща само туморните и някои социално значими заболявания. В останалите случаи покриването е частично. Листата на лекарствата, които българинът трябва да купи от джоба си, е много дълга. Грозна картина е също така, че в много български болници лечебните заведения покриват само разходите, които се възстановяват от здравната каса, а пациентите са длъжни от джоба си да доплащат всичко останало, включително медикаментите, необходими за лечението им.

Голяма част от консумативите също не се покриват от НЗОК. Безобразие е, че няма електронна борса на изделията, така че да се види коя фирма на какви цени продава. Там е една Марианска падина вече повече от 20 години. Реализират се гигантски печалби!

Да не говорим за законно регламентираните плащания като избор на екип или за нерегламентираните, които също съществуват.

- Във Визия за България предлагате въвеждането за диференцирано ДДС за редица стоки, включително медицински изделия и лекарства. Защо и може ли това да се реализира?

- Еднакво ДДС за всички стоки е признак на тромава данъчна политика, но се поддържа с различни обяснения. В областта на здравеопазването тя води след себе си покачването на цените на лекарствата. Тъй като обемът на ДДС е огромен, не се възстановява веднага от търговците и те са принудени да търсят други възможности за печалба. От друга страна, пазарът в България е ограничен и при натоварване на цената медикаментът започва да не се купува. Вносителите на разрешенията за употреба го изтеглят и българските пациенти са принудени да търсят необходимите лекарства в чужбина. Всяка година десетки фирми напускат българския пазар. Това е резултат от големи грешки в лекарствената политика.

„Визия за България“ е покана за разговор към цялата нация. Защото нацията се топи и изчезва. Процесът е драматичен. Няма аксиома, че всички нации са безсмъртни. В историята на човечеството има примери за изчезването на цели цивилизации. Проблемите на здравеопазването също са част от демографския проблем. Хората бягат масово, когато няма добро образование и добро здравеопазване.  

- Бягат и младите лекари. Предлагате замяна на безплатното обучение по медицина с държавна стипендия срещу ангажимент за работа в страната за определен период. Как се приема тази ваша идея?

- Първо, сегашният начин на обучение на студентите в България трябва да бъде усъвършенстван като учебна схема. За съжаление, нашето медицинско образование не е така добро, както беше преди години. Учебните методики в света се модернизират и медицината се развива с бързи темпове.

Втората страна на въпроса е, че сме инкубатор за висши медицински кадри – лекари и медицински сестри. Цели випуски напускат страната. Образованието не е безплатно 100%, но в голяма степен е финансирано от държавата, без бъдещите кадри да имат ангажимент към нея.
По брой лекари на 1000 или на 10 000 души население стоим добре като статистика в Европа. Но като възрастов диапазон над 60% от лекарите са над 55-годишна възраст. Само след десетина година няма да имаме реален кадрови ресурс. Практика сега е да се назначават пенсионери само и само да се изпълни стандартът, необходим за съществуването на лечебното заведение.
Не може да продължаваме без ангажимент на обучаващите си бъдещи лекари към собствената си страна. Стипендиите могат да се дават и от регионите, тъй като в малки населени места имаме хиляди незаети места за лекари.  
А с медицинските сестри нещата са катастрофални! Тук отдавна сме минали границата на допустимите норми.
Идеята задължително трябва да се дискутира. Лансирахме я по време на последната предизборна кампания и веднага бяхме атакувани. Щели сме да заробваме хората. Това не и заробване. Варианти на подобни практики има навсякъде по света. Всяко общество трябва да защитава своите интереси.

- Всички искат демонополизация на Здравната каса, вие от БСП сте за „недопускане на демонополизацията на НЗОК“. Защо?

- Категоричен отговор дали е необходимо демонополизиране или не, ще се роди в сериозен професионален разговор. Но не могат да се извеждат абсурдни понятия като поетапна демонополизация на НЗОК.

- Препращате към програмата на ГЕРБ.

- Да, няма поетапна демонополизация. Или има такава, или няма. Опитът в някои европейски страни е много печален. В Чехия се стигна до фалит на националната здравно-осигурителна каса.
Чухме, че в Министерски съвет тече обсъждане на два модела на управление на здравеопазването. Но черно на бяло още нищо не сме видели като предложения. Новата финансова година също чука на вратата. Бегло излезе информация за доплащане, което на практика ще бъде увеличаване на здравната вноска, независимо дали лично пациентът ще доплаща, или ще има втори стълб на доброволно осигуряване.

- Как ще стимулирате заплащането на дължимите сега здравни вноски? 700 000 българи не са обхванати от задължителното здравно осигуряване.

- Заплащането на здравните вноски и контролът върху здравно осигурените е въпрос на борба със сивата икономика. Това не е проблем на здравнато министерство. БСП имаме сериозна програма за борба със сивата икономика и осветляване на доходите. Контролът върху сивата икономика ще осветли и тези, които не участват в солидарната здравноосигурителна система. Ще остане ядро от хора, които не са в състояние да плащат. Но огромната част от тези 700 000 са хора, които не желаят да бъдат солидарни със системата.

- Къде е мястото на електронното здравеопазване? Кой няма интерес да се въведе прозрачност и контрол върху разходите на единствената засега здравна каса в България? И то години наред.

- Електронното здравеопазване не е свързано само с НЗОК, а с една огромна информационна система. Във Визия за България сериозно акцентираме върху факта, че електронизацията на здравеопазването е водеща възможност за контрол върху разходите, за тяхното изсветляване и оптимизиране.
А защо не е въведена вече близо 30 години? Защото зад всичко това стоят 10 милиарда лева. Това е сумата, която се налива в здравеопазването годишно – почти 5 милиарда от държавата и още 4,5 милиарда от гражданите. Финансовите интереси са огромни. И сега мина година и половина, откакто се поднови мантрата, че ще дойде електронизацията на здравеопазването. Ще дойде, но я няма.
Системата за контрол на здравната каса е несъвършена и ако я отворим, това ще бъде равнозначно да отворим кутията на Пандора. В БСП сме наясно, че без въвеждане на електронизацията на здравеопазването всякакъв вид успехи трудно ще бъдат постигнати.

- Очаквате ли съпротива срещу реформата в сектора?

- Огромна. Съпротива е мека дума. Очакваме ожесточени атаки от много страни. 10 милиарда лева са 5 милиарда евро, а това е крупна сума не само в България, а навсякъде по света. От тях дори няколко стотин милиона да се отклоняват годишно, на всеки е ясно, че борбата за такъв финансов ресурс борбата ще бъде повече от некоректна.