17644 | 9 май 2022 | 08:20
Русия отбелязва 77-та годишнина от победата във Великата отечествена война
Владимир Путин ще ръководи честването на годишнината от победата на Съветския съюз над нацистка Германия в момент, когато руските сили водят война в Украйна в един от най-смъртоносните европейски конфликти от края на Втората световна война насам. Москва ще демонстрира военна мощ, а някои западни представители твърдят, че Путин може да обяви тотална война на Украйна или да обяви мобилизация в цялата страна.
За да отбележат 77-та годишнина от победата на Русия във Великата отечествена война, хиляди войници ще преминат през Червения площад в Москва, последвани от танкове, бронетехника и ракетни установки. Над руската столица ще прелетят свръхзвукови изтребители, стратегически бомбардировачи и, за първи път от 2010-та година, команден самолет Ил-80, който ще превозва висшите сили на Русия в случай на ядрена война.
Миналата седмица говорителят на Кремъл Дмитрий Песков и председателят на Държавната дума Вячеслав Володин категорично опровергаха слуховете, че в речта си на 9 май президентът Владимир Путин официално ще обяви война на Украйна и всеобща мобилизация в Русия.
Песков съобщи също така, че тази година на парада не е поканен нито един чуждестранен лидер, защото годишнината не е юбилейна.
Краят на войната
На 12 януари 1945 г. Червената Армия навлиза дълбоко в Полша, превземайки Варшава на 17 януари, и Тарнов, Краков и Лудж два дни по-късно, принуждавайки немците да изоставят линията на река Висла. Англо-американските сили усилват бомбардировките върху Източна Германия. На 13 февруари те бомбардират Прага и Дрезден. В резултат на тази бомбардировка в Дрезден загиват повече от 140000 цивилни, много от които са бежанци от източните немски провинции, междувременно окупирани от СССР.
На 20 февруари съветските танкови дивизии достигат до 50 км от Берлин.
От 4 до 12 февруари се провежда Ялтенската Конференция, където Сталин, Чърчил и Рузвелт се споразумяват за окупацията на Германия и бъдещото преразпределение на Европа.
Американците влизат в Трир на 2 март и в Кьолн на 5 март. На 7 март те прекосяват река Рейн при Ремаген, сломявайки немската защитна линия на източния бряг.
На 11 април те достигат река Елба, а на 20 април руснаците навлизат в околностите на Берлин.
На 25 април американската и съветската армия се срещат при Елба.
На 28 април немската съпротива в Северна Италия е сломена.
На 1 май съветската армия навлиза в Берлин, а немското радио обявява че Хитлер е мъртъв, и на негово място застава адмирал Карл Дьониц.
Един милион немски и италиански войници в Италия и в Австрия се предават. Три дни по-късно, дивизиите в Холандия, северозападна Германия и Дания капитулират.
На 7 май група немски военни лидери подписват капитулация в Реймс.
На 8 май Чърчил и президентът Труман обявяват края на войната в Европа.
Рано сутринта на 9 май немските ръководители в Берлин подписват подобна капитулация спрямо съветската армия, и маршал Сталин обявява края на войната.
Последици от войната:
Две седмици по-късно правителството на Дьониц се разпада , а самият той, вече ненужен на победителите, е арестуван заедно със своите колеги.
Съюзническото военно командване поема директен контрол върху Германия. По-късно източните немски провинции Силезия и Померания са предадени от СССР на Полша, а Източна Прусия е разделена между Полша и СССР.
Западните германски провинции Елзас и Лотарингия са предадени на Франция, Судетската област на Чехословакия.
Германия губи почти половината от територията си. Повече от 15 милиона немци са изгонени от бившите германски територии в Полша и Чехословакия.
Австрия е отделена от Германия в старите си граници.
През 1946 г. се провежда мирна конференция, където се обсъждат мирните договори с победените страни Италия, Румъния, Унгария, България и Финландия.
Договорите са изготвени от съвета на външните министри на СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Те се подписват в Париж на 10 февруари 1947 г.
Италия губи четири малки гранични региона в полза на Франция, адриатическите си острови и полуостров Истрия в полза на Югославия, няколко острова в полза на Гърция, и освен това се отказва от суверенитет върху колониите си в Северна Африка.
Румъния губи Бесарабия и северна Буковина в полза на СССР, но получава обратно Трансилвания от Унгария.
Унгария остава в границите си от 1938 г. с незначителни териториални изменения в полза на Словакия, а България - в границите от 1 януари 1941 г.
Финландия предава пристанището Петсамо (Печенга) на СССР и така остава без достъп до Северния Ледовит Океан.
Повече от 60 милиона души загиват във Втората Световна Война, като около 60% от тях са цивилни.
70% от индустриалната инфраструктура в Европа е разрушена.
Изтощена от войната и от огромния финансов дълг към САЩ, Великобритания губи Индия, а по-късно и останалата част от колониалната си империя. Тя бива заместена от САЩ и СССР, които стават новите господари на света. Европа, обезкървена и разделена, става политически и икономически зависима от тях.
С цел поддържане на следвоенния ред, страните-победителки във Втората Световна Война създават Организацията на Обединените Нации, където влизат "по право" като постоянни членки на Съвета за сигурност.
През 1949 г. трите западни държави (САЩ, Великобритания и Франция) образуват от окупационните си зони Федерална Република Германия, а в отговор на това СССР образува Германската Демократична Република от остатъка на своята окупационна зона.
Мобилна верси
RSS
