34763 | 15 септ. 2019 | 09:49

А на вас ще ви бъде ли приятно, ако някой иронично нарича нашата страна "16-та република", "51-ви щат" или някаква "9-та провинция?

Антон Орехъ,

"Ехото на Москва" 

Буквално преди дни аз самият се върнах от България. И съвсем късогледо не усетих коварството на братушките, които сега отричат ролята на Съветския съюз за освобождението на народите на Европа. Същата тази България, която "не е заграница", защото - "курица – не птица" (става въпрос за популярната от съветските времена фраза: "Курица не птица, Болгария не заграница" - "Кокошката не е птица, България не е чужбина", бел. ред).

България, която нашите родители със самодоволни усмивки наричаха "16-та република" и в която следите от тези времена все още се усещат. Между другото! А на вас ще ви бъде ли приятно, ако някой иронично нарича нашата страна "16-та република", "51-ви щат" или някаква "9-та провинция". Просто шегувайки се, впрочем? Наистина ще ви бъде неприятно. И на мен ми е неприятно. А на българите трябва да им е приятно. Българите изопачават историята - така твърдим ние. И поляците я изопачават, и чехите, и унгарците – гадове, всички я изопачават! Всички са против нас!

Никога ли не сте се замисляли, защо изведнъж се случва така? Може би има причина? Причина, разбира се е имало и има. И в думите на българското външно министерство тази причина звучи напълно очевидно - простете за дългия цитат: „Без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите, че Съветската армия донесе на народите в централна и източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави."

И какво в тези думи не е вярно? Приносът на СССР за разгрома на нацизма не се отрича. Но истинския смисъл на думата освобождение на народите на Източна Европа не е имало. Защото на смяна на една окупация дойде друга - каква свобода е това? Формално притежавайки независимост, всички тези държави 45 години бяха в пълно подчинение на Съветския съюз. Фактически те нямаха никаква самостоятелна политика, без да взимаме под внимание перидичното разбунтуване на някои отделни лидери. А когато те се опитваха да променят нещо вътре в страните си, Съветският съюз просто пращаше танковете, както в Будапеща и Прага. Щеше да изпрати и във Варшава, но Ярузелски се оказа по-хитър и вместо съветско военно положение Полша получи свое собствено.

Българските пари се печатаха в Москва, а униформата на българската армия се отличаваше от съветската само по пагоните и кокардите – за каква несазивисимост става дума? Хитлеристката окупация е нещо страшно. Но тя продължи само 6 години и живи свидетели вече почти не останаха. А половин век съветска окупация я помнят прекалено много хора. Единствено ние самите не искаме да признаем това.

Ние разказваме още от детството само за военните победи и многобройните жертви на съветските воини в боевете за освобождението на Източна Европа. И ако тогава, през 1945 г., прогонвайки Хитлер, Червената армия се беше върнала у дома, а на освободените народи беше дадена възможността сами да решат как да живеят, историята щеше да тръгне по съвсем друг път и народите на тези страни и досега щяха да ни благодарят.

Но ние се отнасяхме към тях с презрение и ги смятахме за васали. Заради което днес получаваме оплюване отвсякъде.