213518 | 24 апр. 2015 | 12:52

Високопланинските носачи са дали една трета от жертвите под връх Еверест

Автори: Цвета МАРКОВА, Доц. Сандю БЕШЕВ

За мнозина изкачването на Еверест (8848 м) е немислимо. За други най-високата точка на планетата е мечта, за трети е реалност. Но има и такива, за които това е просто професия. Работа, с която изкарват прехраната на семействата си, рискувайки живота си. Те са така наречените шерпи, които често са експлоатирани за жълти стотинки, а имената им в повечето случаи остават анонимни. Без тях обаче е невъзможно осъществяването на която и да е височинна експедиция. 

Те са малки хора с големи сърца и огромни възможности. Така най-простичко могат да бъдат обрисувани планинските носачи, получили общото название шерпи, което не е съвсем точно. Всъщност по склоновете на двете най-могъщи планини - Хималаите и Каракорум, пренасяйки тонове багаж, пъплят представители на три племена: шерпи, балти и хунзи.

Поради редица причини шерпите, обитаващи основно високите непалски земи, влизат като №1 в историята на алпинизма и стават

символ на физическата сила и неимоверната воля

Техният народ в днешни времена достига около 150 000 души, но преди 62 години е значително по-малоброен. Това не пречи да излъчи единия от двамата смелчаци, погледнали първи света от неговия покрив. Тенсинг Норгей стъпва на Еверест заедно с новозеландеца Едмънд Хилари на 29 май 1953 г. Те били част от британска експедиция, посветена на коронацията на кралица Елизабет II, а въпросът, който най-много мразели, е кой от двамата е бил пръв на върха.

Митовете за изключително здравия и много издръжлив непалец Норгей са безброй. Един от тях разказва, че успехът му се дължи на факта, че е имал още един бял дроб. Истината е съвсем различна. Той е бил изключително опитен, кариерата му по високите хималайски склонове започва още през 1936-а, когато е на 22 години. Тогава, както и през 1938-а, бил част от швейцарска експедиция, и достига до изключителните за онова време 8300 м височина. Заради това, но и защото алпийците се отнасяли с него като с другар, а не като със слуга, непалецът остава изключително привързан към Швейцария до края на дните си. Британците, заедно с чиято експедиция прави най-значимото постижение в живота си, не обичал особено. Те се държали коректно, но студено и надменно с наемника. А той се присъединил към тяхната експедиция по прозаични причини -

поради доброто заплащане

След успеха името му става легенда не само в света на алпинизма и финансовите проблеми отпадат от дневния му ред.

Освен опит обаче Тенсинг носил и уникалния ген на своя народ, обитаващ хималайските полета между 2500 и 4000 м надморска височина. Шерпите не страдат от височинна болест и преодоляват границата на смъртта (8000 м) без проблем. Дребничкият ръст на тези хора не им пречи да повдигат и да пренасят товари колкото собственото им тегло, а понякога изтичват до базовите лагери (около 5000 м) боси и облечени с фланелки с къс ръкав.

В началните години на алпинизма носачите били жестоко експлоатирани, товарени като магарета с 40-50 кг, получавали по около 5 долара на ден (сега вземат най-много по 10). От 80-те години на миналия век тяхната работа е строго регламентирана - до базовите лагери могат да носят до 30 кг, заради това всяка експедиция е длъжна да пакетира багажа си в денкове до тази тежест. Над 6000 м раниците на шерпите не може да надвишават 17 кг, а таксата им се удвоява. При преминаване на 7000 м килограмите стават 14, а над 8000 м са най-много 10. На всеки пет дни им се полагат по 24 часа почивка. Трябва да им бъде подсигурена и храна (поне по килограм ориз на ден), кутия цигари (дори да не пушат), обувки и елементарна екипировка. Най-добре подготвените шерпи

изкарват от 3000 до 6000 долара

на сезон. Те са наемани и включвани в щурмовите групи към осемхилядниците, но задължително минават подготовка в непалските школи по алпинизъм. Истината обаче е, че най-добре печелят планинските носачи, които участват при спасителни операции в случаи на бедствия.

Отлични скотовъди и земеделци, племето на шерпите е поизоставило този поминък и основно разчита на все по-голямата комерсиализация на осем­хилядниците. В пренасянето на безкрайните камари багаж се включват цели семейства - бащи, майки и дори деца. В някои случаи те са далеч по-добри алпинисти от западняците, пристигащи в земите им, за да преследват високите си мечти. Първите авнтюристи, които търсели път към хималайските осемхилядници през XIX век, останали поразени от качествата на местните дребнички хора. Британци твърдят, че всъщност по стръмните урви пъплела разнородна тълпа от старци, жени, момчета и момичета. Наред с огромните товари

майките носели и бебетата си

За съжаление този смел и издръжлив народ дава първите жертви под Еверест, след като през 1922 г. седмина загиват затрупани от лавина. Смята се, че до днес те са дали една трета от всичките близо 250 смърни случая.

Последната трагедия, която е най-мащабната в историята, потресе света преди година на 18 април. Тогава лавина отне живота на 17 шерпи в подножието на Еверест. Заради отказа на местните да работят сезонът беше пред провал, но впоследствие беше подновен. Тази година основният маршрут към Еверест беше променен и ще заобикаля опасния участък на ледника Кхумбу, където през 2014-а се свлякоха тонове сняг. 

Непалец държи рекорда с 21 изкачвания на световния първенец

Аппа Шерпа е типичен представител на своето племе - издръжлив, жилав, смел и винаги усмихнат. Той вдига летвата пред западните алпинисти толкова високо, че едва ли някога някой ще подобри неговия рекорд. А постижението му е за най-много изкачвания на Еверест. До момента Аппа Шерпа е поглеждал света от 8848 м точно 21 пъти.

Всъщност започва да се катери не толкова от любов към професията, колкото от нужда. Баща му умира, когато малкият е едва на 12 години. Като най-възрастния мъж в семейството се налага да поеме издръжката на тримата си братя и двете си сестри. Първоначално вади хляба си като кухненски работник в редица експедиции, а впоследствие започва да мъкне и десетки килограми багаж по хималайските склонове. Въпреки че кариерата му започва през 1972 г., той е допуснат до най-високата точка на Еверест едва през 1990 г. Оттогава до днес е неудържим. Последното си 21-во изкачване прави на 11 май 2011 г. Тогава Аппа Шерпа е част от екоекспедиция, която опъва плакат на върха, който гласи „Спрете климатичните промени“.

Непалецът не живее отдавна в родината си, защото решава да търси по-добри възможности за образованието на дъщеря си и двамата си синове. Така се мести в САЩ.

Бабу Чири престоява 21 часа на покрива на света

Един от най-легендарните шерпи Бабу Чири е автор на два рекорда. През май 1999 г. той изкарва 21 часа на Еверест, като включително спи на Покрива на света. Непалецът не използва кислород, което е абсолютно немислимо за толкова дълъг период. Традиционната медицина е категорична, че след четири-пет часа на височина над 8000 м човешкият мозък загива от кислороден глад. И до днес рекордът на Бабу Чири не е подобрен.

Другото му значимо постижение е за най-бързо изкачване на първенеца на света. Той достига Еверест за 16 часа и 56 минути. През 2001 г. шерпът остава завинаги в прегръдката на любимата планина. На височина 6500 м Чири се подхлъзва, докато прави снимки, и полита в бездната. Преди да намери смърт­та си, успява да стъпи на Покрива на света десет пъти.

Легендарният алпинист бил абсолютно неграмотен, защото в родното му селце Таксинду, както и в околните, нямало училище. Въпреки това говорел четири езика: този на местното племе, непалски, хинди и английски. Преди да загине на 36-годишна възраст, успява да издейства построяването на училище за децата на съселяните си.

Двама смелчаци скачат с парапланер от 8848 м

Шерпите Сано Бабу и Лакпа Чери Сунувар са вероятно най-големите авантюристи сред сънародниците си. Поне такава слава започва да се носи за двамата, след като през 2011-а скачат с парапланер от Еверест. След това смелчаците се спускат с каяци по река Ганг и стигат чак до Индийския океан.

Приключението им е доста безрасъдно, като се има предвид, че Сано Бабу никога не е практикувал височинен алпинизъм, но пък бил добър парапланерист. Неговият другар въобще не бил летял с подобно приспособление и дори не умеел да плува. Въпреки това двамата решават да ремонтират стар и счупен парапланер, а цялото начинание финансират с пари, взети назаем от свои приятели.

На 21 май 2011 година Сано Бабу и Лакпа Чери Сунувар стъпват на Еверест. От върха започват да летят, като поставят рекорд по височинен полет. Най-големият им неприятел във въздуха е силният вятър и ужасно ниските температури - около -50 градуса. Все пак стигат в подножието на върха невредими, яхват велосипеди, а след това се спускат и с каяците до океана. Двамата не носели почти никакви хранителни провизии със себе си и били принудени да ядат плодове и ядки, които намирали край бреговете на реката.