18739 | 3 окт. 2023 | 13:14

Четирима експерти от 4 български ведомства преди десет години изчислили в европрект, че можем да поемем 105 млн. мигранти

По повод на гангстерската война в Швеция и необходимостта от въвличане и на армията за овладяване на ситуацията се появиха заглавия от рода „Швеция ли е болното дете на Европа?“, напомнящо много на популярната някога фраза „Турция ли е болният мъж на Босфора?“, която също не е автентична, а е взаимствана от думите на Николай Първи през 1853 г. в контекста на Кримската война и създаване на антируски алианс.

По–важното и с пряка и тревожна връзка със съвременността е съвпадението на съобщенията за събитията в Швеция от 01.10. 2023 г. и публикацията в „Епицентър“ преди 6 години от 01.10.2017 г. „Ще има ли граждански войни в Европа?“.

На такъв въпрос обаче е отговорено още по–рано: през 2008 год. в проучвателен доклад на ЦРУ за „Глобализацията, миграцията и гражданската война” се прогнозира, че „през двадесетте години” много европейски урбанистични центрове ще станат неуправляеми. Тогавашният шеф от ЦРУ генерал Михаел Хайдън в своя реч в Университета в Канзас през април 2008 г. очертава сценарий, който съдържа изненадващи детайли и от тогава се развива безпогрешно и стъпка по стъпка в посочената от него посока. Учудва точността на прогнозите за миграционното нашествие в Европа, провалената интеграция, радикализацията и оттам и „значителното увеличаване на потенциала за безредици и екстремистки прояви”. Едва по-късно, през 2015 г. радикалните ислямисти в Осло заявиха: Искаме халифат, или започваме джихад.

Днес в Швеция например има над 55 района, в които официално се препоръчва да не се влиза. Не го прави и полицията. Такива има и в Брюксел и в други европейски столици. Но в Швеция още преди години имаше нападения дори срещу полицейски участъци.

До май имаше 144 стрелби с 18 убити и 41 ранени. До днес загиналите са вече 46 души при сблъсъци между престъпни групировки за наркотеритории тази година, включително случайни минувачи. (Преди две години имаше 124 души загинали от огнестрелни оръжия за 12 месеца, което е едно от най-високите нива в Европа.) Жертвите и извършителите стават все по-млади, наскоро беше застрелян 13-годишен. Деца на осемгодишна възраст биват вербувани като разпространители на наркотици в училищата. Стигна се дотам, че премиерът на страната настоява да се ускори построяването на затвори за деца, за да бъдат отделени от закоравелите престъпници!

Наскоро беше подпален коран в средата на джамия по време на разрешена демонстрация в Стокхолм. Яростни ислямисти разпалиха омраза срещу страната.

Сред причините за увеличаването на насилието е неуспешната интеграция на млади мигранти, които са привлечени в престъпни мрежи.

В края на септември тази година премиерът на Швеция Кристерсон обвини управлението в години на политическа наивност за драматичната ситуация. „Безотговорната имиграционна политика и неуспешната интеграция ни доведоха тук“, каза той. Изключването и паралелните общества осигуряват благодатна среда за престъпни групировки. „Там могат безмилостно да набират деца и да обучават бъдещи убийци“, каза правителственият ръководител. Консерваторът освен това подчерта, че шведското законодателство не е предназначено за „гангстерски войни и деца войници“. Но още през 2017 г. началник щабът на Шведската армия генерал Андерс Брънстрьом разпорежда на подчинените си да се подготвят за „предстояща война в Европа срещу добре обучени противници“.

Оказва се, че е бил прав. Но дали политиците го разбраха и какво е направено през последните 6 години? И какво остана от онази Швеция, за чиято социална политика български мигранти говореха с възхищение?

А днес и правителствените ръководители на Норвегия, Дания и Финландия и гражданите на тези страни се опасяват, че „груповите престъпления ще се разпространят и сред тях“, което призна и самият Кристерсон.

За блокирането на приемането на Швеция в НАТО от страна на Турция бе писано много, включително и в България. Но изглежда, че страничните наблюдатели като че ли не забелязваме, колко общи неща се крият зад горните проблеми. Защото докато отразявахме исканията на Анкара за експулсиране на кюрдски терористи, забравяхме, че бившият шеф на националната банда „Фокстрот“, която е в основата на днешните сблъсъци и се раздели на две части това лято, Рава Маждид, известен като „Кюрдската лисица“, организира враждебните си операции в скандинавската страна от Турция. Бившият му съратник Исмаил Абдо жадува за отмъщение. "Гъркът" Микаел Тенезос, който води кървава вражда за територии в Стокхолм и Сундсвал с „Кюрдската лисица“ в началото на годината, също се твърди, че работи от чужбина. Рава Маждид успя да получи турско гражданство през 2020 г. чрез „инвестиции“. Източници от шведските органи за сигурност дори твърдят, че той е „защитен от висш представител на турските полицейски органи“. Това пък напомня много на коментираните от нас преди години случаи на проблеми с обезвреждането на терористи в Западна Европа, които се оказваха превербувани от САЩ.

Правителството на Швеция не иска да оказва реален натиск нито по въпроса за НАТО, нито по въпроса за екстрадицията, за да не дразни Ердоган. Външният министър Тобиас Билстрьом непрекъснато се опитва да внуши на обществеността, че по проблемите ще продължи да се работи със спокойствие и търпение.

Турският президент Ердоган обеща ратификация в парламента на Анкара през октомври, но оттогава многократно прави изявления, които се разбират като отстъпление от първоначалната позиция. Той не вярва, че Швеция ще се придържа сериозно към приетия от нея през юни антитерористичен закон, след като позволява на „терористите“, предимно кюрдски опозиционери, да демонстрират. Той настоява и за екстрадиция на хора с шведско гражданство, на което Стокхолм възразява. И тук се сблъскват възприятията за действителна демокрация и разбиранията на авторитарния лидер.

Неотдавнашните безредици във Франция, а сега и в Швеция, както и нарастващото напрежение в Германия са индикатор за протичащите в Европа процеси. Бъдещето на ЕС изглежда мрачно, писа наскоро The Dayly Telegraph, ако не може да постигне съгласие по основния въпрос, как да се справи с мигрантите: “Проблемът с мигрантите може да взриви ЕС“. Когато Германия и Швеция вече не искат да имат нищо общо с имигрантите, тогава всяка солидарност в ЕС ще бъде вече история. Това обаче ще предизвика реакции в страните, които са особено изложени на мигрантския натиск – Гърция, Италия, Испания. След като Швеция обмисля включването на армията срещу разширяващата се гангстерска война, не е изненада, че и италианският вицепремиер Матео Салвини обмисля като допустими допълнителни средства като включването на италианския флот.

В споменатия в началото доклад на ЦРУ от 2008 г. „безредиците” се наричат „гражданска война”, а като причини се посочват мигрантското нашествие и недостиг на воля и нежелание за интеграция в по-голямата част от пристигащите мюсюлмани. Но сблъсъкът с тях не е война на гражданите от приемащата държава, а нашествие, интервенция отвън срещу културата, традициите и идентичността на европейските нации.

Още през декември 2016 г. шефът на швейцарските сили за сигурност Блатман предупреди, че заплахите от тероризъм се засилват, хибридните войни се водят по цялото земно кълбо, икономическите перспективи са мрачни, а мигрантските потоци придобиват непредвидени измерения.
Логично възниква въпросът, след като европейските елити са знаели и разбирали тенденциите, някои от тях са променяли национални стратегии, а военните са се готвили за съответните ситуации, днес сме изправени отново пред предизвикателства, застрашаващи нашето мирно съществуване и просперитет, но във вече много по-сложната обстановка на война, чийто последствия умело ще бъдат използвани както от авторитарни лидери, така и от престъпни и екстремистки организации. И ако премиерът на Швеция Кристерсон обвинява родния си политически елит в наивност, в какво можем да обвиним нашия елит и този на съюзите, в които членуваме, за недалновидната мигрантска и съюзническа политика?

Причините за вината винаги са комплексни. Ние лесно забравяме вината си, ако е известна само на нас, но тя рано или късно изплува. Като приноса в проучването в онзи проект на ЕС от периода 2010–2012 г. за това колко мигранти може да поеме всяка една европейска държава на база територия, брой на населението, природни ресурси и БВП. От българска страна са участвали четирима експерти от 4 ведомства, които са изчислили, че можем да поемем 105 млн. мигранти. Впечатляващи са цифрите и за другите европейски страни, някои от които посочихме тогава в наша публикация. Цялостният материал с резултатите от изследването е публикуван на страницата на ЕС. Но през онези години политиците като че ли не се вслушваха в предупрежденията, че нито миграцията, нито религиозният екстремизъм се еднократни явления. Едва ли това, което проучвателният документ на ЕС от този период прогнозира, ще ни се случи, но подобни свободни прогнози дават основание на политически кръгове в други страни да ни разглеждат като буфер, което може да обясни дори едно нежелание за приемане в Шенген.

Деиндустриализацията на Европа, военната надпревара и последиците от войната ще намали още повече имунната ни система срещу предстоящите мигрантски потоци вследствие въздействието на климатични, демографски, икономически и военни фактори.

Отговорността на днешните политици пред следващото поколение е да подготвят страните си за справяне с предизвикателствата на базата на поуките от миналото и настоящето, отстоявайки последователно стратегическите си цели, а не да се оплитат в политическото дребнотемие, ограничени моментни интереси и пропагандно покриване на истинските причини за кризите.