25864 | 18 март 2022 | 22:44

Заиграването с темата за предоставяне на бойни самолети МиГ–29 на Украйна също е показателно за лекомислен опит да бъдем въвлечени в пряк военен сблъсък.

Симеон Николов

На последната среща на НАТО в Брюксел няколко министри на отбраната отново настояваха за въвеждане на зона забранена за полети над Украйна, като най– активен бе естонският министър. Вицепремиерът на Полша Ярослав Качински пък поиска международна военна структура да бъде изпратена на украинска територия.

Въпреки че предложенията им не бяха приети, не може да не тревожи факта, че сред европейските политически среди нараства готовността съвсем съзнателно да приемат риска от трета световна война и евентуален ядрен край. Тези кръгове вероятно и след сегашния конфликт в Украйна  ще продължат да изповядват подобни схващания, които някои медии като „Нойе Цюрихер Цайтунг” нарекоха „Лудост”.

Военните се оказаха по–големи реалисти, но това не  направи впечатление на  част от българските политици, които продължават да отправят  настойчивия призив за въвеждане на забрана на полети във въздушното пространство на Украйна, което е пряк път към военен сблъсък между Русия и НАТО. Има неразбиране както на военните, така и на политическите аспекти на такова предложение и тук трябваше нашите военни да дадат разяснения и в медиите.

Такава зона означава сваляне на всеки руски или натовски самолет. Рискът е значителен, защото Русия е разположила 4 батареи S 400 в Беларус и Крим, чийто обсег е 380 км, а максималната височина на полета – 30 000 м. Друг факт е, че повечето от нанасяните от руските сили удари са не със самолети, а с ракетно–артилерийски системи MLRS /MultipleLaunchRocketSystem/, крилати ракети , балистични ракети и конвенционална артилерия.

Срещу руските вертолети и самолети по–ефеективни са мобилните системи зенитно–ракетни комплекси със среден и малък обсег. Преносимите зенитни ракети „Стингер” имат обсег 5 км като използват инфрачервено насочване.  Освен всичко това, самолетите би трябвало да действат в обхвата на гъста наземна противовъздушна отбрана и на стотици километри от използваните военновъздушни бази на НАТО.

Но ако тези военни аспекти са с повишена трудност за разбиране от някои, непростимо е несъобразяването с политическите аспекти. След като беше постигнато впечатляващо единство в осъждането на руската агресия, въвеждането на забрана  за полети в украинското въздушно пространство с неизбежна пряка военна намеса на страните–членки на НАТО или „коалиция на желаещите” биха сринали постигнатото досега. Разрешение за такава зона, санкционирано от ООН, изисква гласуване в Съвета за сигурност, в който Русия и Китай ще го блокират. Освен това, без американски средства и бойна мощ такава зона забранена за полети не може да бъде наложена. Ще бъдем изправени пред заплахата от глобална война. 

Именно заради тези военни и политичеснки съображения, настойчивостта, с която президента Зеленски и някои отделни министри и политици в Западна Европа призовават за затваряне на въздушното пространство, може да се обясни с желанието им да въвлекат НАТО във война с Русия.

Заиграването с темата за предоставяне на бойни самолети МиГ–29 на Украйна също е показателно за лекомислен опит да бъдем въвлечени в пряк военен сблъсък. Тя се разминава и с елементарни военни реалности: за да са ефективни самолетите трябва да имат възможност да се разсъсредоточават на различни военновъздушни бази и да се осигури тяхното зареждане и въоръжаване. Русия разруши по–голяма част от военната инфраструктура, а полетите им дори и от съседна страна биха били твърде рискови предвид на мощната зенитно–ракетна система на противника с обсег  на действие от стотици километри.  Освен това, тези самолети не биха могли да обърнат хода на войната.

Подкрепата на Украйна с оръжия само ще удължи неясно колко войната, която Украйна не би могла да спечели срещу руската армия и чиито последици биха били канастрофални за Европа, Украйна и Русия. Незабавното й прекратяване би сложило кръст на плановете на всички, които виждат в Украйна само терен за битка за упражняване на хегемония.

Русия си дава сметка, че не може да контролира цялата страна, но няма да се откаже от искането си Украйна да остане извън НАТО, още по–малко от Крим или подкрепата си за двете рупублики Донецк и Луганск. Изглежда, че САЩ обаче имат съвсем друга цел: сблъсъкт между Русия и Украйна да се проточи в една дълга, изтощителна война, обвързваща постоянно руската армия и отслабваща  политическата и икономическа система на Русия чрез санкции и последствията от тях и войната.

Създава се впечатление, че САЩ нямат интерес от бързо постигане на мир, освен ако не е по техни условия, но колкото по–дълго продължи това отслабване на Русия и нейната съпротива, толкова повече ще са рисковете във всеки един момент да се премине към глобална или ядрена война.

Застъпването ни за доставки на все повече и повече оръжия означава, че не вярваме в преговорите! Всяко удължаване на войната в Украйна означава и повече безмислени жертви и разрушения. А след тях ни очакват десетилетия на възстановяване на страната, което ще плащат пак тези, които днес се надпреварват да апелират за доставки на оръжия, причиняващи тези разрушения. Продължаващите санкции пък ще са разрушителни и за нас самите.

От друга страна, изолирането на Русия може да се превърне в пречка в контрола на въоръженията, в преговорите по който Русия традиционно беше важна част.  През август 2022 предстои Конференция за преглед на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, в която  участват още  Китай, Франция, Обединеното кралство. При невъзстановено доверие САЩ и Русия трябва да започнат с възстановяването на ограниченията за наземните ракети със среден обсег, известен като INF, прекъснат през 2019 г., с който бяха съкратени ракетите с обсег от 500 до 5 500 км.

САЩ и Русия след тази война ще имат по–труден период по договора за Ограничаване на стратегическите нападателни оръжия START, който изтича през 2026 г. Вашингтон настояваше за ограничаване на руските нестратегически ядрени оръжия, а Русия искаше ограничения за американските прецизни удари с конвенционални ракети и противоракетна отбрана. Сега рискуваме да започне нова, ужасяваща надпревара във въоръжаването.

Няма съмнение в солидарността на всички страни–членки на ЕС с украинския народ. Но резултатите от посещението на тримата премиери /на Полша, Чехия и Словения/ и един вицепремиер в Киев, без официална мисия от ЕС, бяха  посрещнати хладно в Брюксел, защото обещаваха неизпълними неща в разрез с официалната позиция на Съюза.

На срещата на върха във Версай ЕС всъщност отхвърли идеята за ускорено приемане на Украйна в ЕС, което щеше да е несправедливо спрямо другите подготвящи се страни. Впрочем, в класацията на страните по състояние на демокрацията, публикувана през февруари тази година, Украйна е в третата група държави с «хибриден режим» и оценка от 5 точки по десетобалната система.

Русия е в четвъртата група страни с авторитарни режими с 3 точки. /България е във втора група страни с «непълна демокрация» и то във втора подгрупа с 6 до 7 точки. Коментарите в централни европейски медии бяха по–остри: Какво би се случило, питаха те, ако някой от четиримата бе убит от руско оръжие или дори от «приятелски огън» и ни вкараха във войюна с Русия? Пътуването на четиримата на своя глава в Украйна показа все по–често появяващ се разнобой в иначе обединения Запад.

Дипломацията няма алтернатива в решаването на конфликта

Диалог, дипломация и преговори са единствено приемливия път за решаване на конфликта по начин, който да може да издържи изпита на времето. Моментът за кризисна дипломация е сега. Колкото по-дълго продължава една война без отстъпки от двете страни, толкова по-вероятно е тя да ескалира в продължителен конфликт.

В сегашния случайотдавна трябваше да се постъпи така  както при Кубинската криза, тоест и двете страни да направят отстъпки към сигурността на другия. Тогава без да се дава гласност, САЩ изтегли своите ракети от Турция. 

Класика в преговорите е да се даде възможност и на другата страна „да запази лице”, за да представят неизбежните компромиси за успех, както Байдън, така и Путин трябваше да предоставят един на друг шансове за това, отчитайки и основополагащия принцип в основния документ на ООН, според който всяка страна има право на избор в защита на своята сигурност, но само ако той не е за сметка на сигурността на друга държава.

Изкуството на дипломацията е да мислим и инициираме следващата стъпка:каква нова архитектура за сигурност искаме да има след неизбежните трансформационони процеси в света и не е ли време за икономическа и ценностна интеграция вместо съчетаването на възпиране с разведряване.

Най–лошото е, когато се затъва в мъглата на дезинфомацията, тогава корабът ти може да се разбие в някоя скала. А иначе военните времена винаги са времена на демагогия, фалшиви истории и на лъжите. Логично е да осъждаме категорично войната, защото тя не може да бъде решение, но трябва да се направят взаимни компромиси.Усилията за това не означават харесване или нехаресване  на една или друга страна.

Санкциите удариха сериозно Русия, но и Украйна трябва да бъде посъветвана, как да намерим заедно пътя към мира. След като самият президент Зеленски вече даде сигнал, че би приел страната му да остане неутрална, Европа трябва да помисли и уведоми Киев, каква подкрепа ще получи след подписване на мирен договор, включително и по възстановяването на страната.

НАТО може да предложи мораториум за неразширяване за определен период, а може и да гарантира стъпка към прекратяване на едно безкрайно разширяване, като гаранитра, че няма да разполага въоръжени сили, инфраструктура и да провежда големи военни учения в новите страни–членки, а за  да не създава членки втора класа да остави валиден за тях член 5–ти.

Светът задълго ще бъде разделен от нова желязна завеса

След като години наред бяхме свидетели на  нарушения на международното право от редица държави, вървим към разпад на познатия ни досега международен ред. 24 февруари 2022 г. беше повратната точка на един необратим процес. Прозорецът от възможности все повече се затваря. В края на настоящата година ще се проведе второто издание на инициативата на САЩ „Алианс на демокрациите”. Оформя се началото на новия сблъсък между един условно казано нов Запад и един нов Изток. Ще имаме засилено лидерство на САЩ и една подчинена Европа.

Конфликтът в Украйна ще доведе до отслабване на политическата стабилност в световен мащаб и вероятно до по-нататъшно маргинализиране на арабския свят.

Правителствата на някои страни  в Близкия изток вече не чувстват задължение да следват примера на Вашингтон по важна криза на международната сигурност.Най-видимо това се откроява при Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Израел. В други региони се очертават нови съюзи и междудържавни оси.

Повишаването на цените на храните и торовете е сигурен фактор за бунтове и нестабилност.

Африка, в която има стремителен ръст на населението, ще избухне след санкциите и войната в Украйна и може да „превземе” стара Европа. Турция, чиято роля значително нарастна в условиятна на война в близост до нейната територия вероятно ще запази сегашната си ориентация към Европейската архитектура за сигурност.

Но многовекторната й и постоянна политика предполага, че ще продължи приетата до 2040 г. стратегия за пантюркски–ислямистки стратегически съюз на тюркските народи. И ако при продължаване на войната в Украйна някои се опасяват, че Китай ще сложи ръка на Тайван, то Турция би  разширила действията си не само в Сирия, чийто северни райони вече се турцизират, но и в Кипър и някои гръцки острови.

Тревожни са и експертните прогнози за евентален конфликт в Западните Балкани, който може да дестабилизира целия регион и да попречи на курса на някои държави към членство в ЕС. В това отношение несигурност и объркване предизвика разпространената нова карта на Западните Балкани, която показва отделянето на Република Сръбска от Босна и Херцеговина и обединена албанска държава.

Доказателство за сериозността на тези тенденции са изследванията на някои американски центрове за стратегичеки проучвания, които показват, какви сили и средства, включително военни, са необходими за да се спре разпада на БиХ.

Грешките днес могат да проектират твърде неочаквани съдбоносни  сценарии в бъдеще.