23762 | 30 ян. 2015 | 12:20

Фондовите пазари в Европа игнорираха новината от вота в Атина

Демокрацията се е зародила в Гърция. Самите гърци имат изключително изострено чувство към свободното изразяване, винаги опаковано в крайни емоции. Емфатичното говорене е нещо като национален спорт. Според техните разбирания, колкото по-високо говориш - толкова по-убедително звучиш.

Приносът на гърците в световната съкровищница в области като философия и математика е безспорен. Безспорен е по начина, по който е безспорна и победата на СИРИЗА на последните парламентарни избори в страната. В тях имаше толкова емоции и страсти, че слушайки директните репортажи, даже и на „скучните“ германци им се дотанцува сиртаки.

И така в какъв порядък ще управлява СИРИЗА. Безработицата в страната е 26%, а младежката надхвърля 50%. Брутният вътрешен продукт е 26% под предкризисното ниво от 2008 година. Разходите на гръцките семейства отчитат спад от 40% спрямо предкризисния период. Спасителният план на МВФ, Европейската централна банка и ЕК е в размер на 226,7 млрд. евро (около 127% спрямо БВП). Публичният дълг е в размер на 175% спрямо БВП и по този показател страната се нарежда на трето място по задлъжнялост в света. Каква е връзката между гръцката демокрация и тези числа? Ципрас е категоричен, че е необходимо ново споразумение с кредиторите. 

Казано в прав текст, той говори за ново опрощаване на държавен дълг. Това е изключително рискована игра, която инвеститорите не простиха. Вследствие на масовите разпродажби доходността по краткосрочните държавни облигации се повиши на 17%, т.е. това е лихвеният процент, на който гръцкото правителство може да се финансира от капиталовите пазари за период от три години.

Десетгодишните облигации се търгуват при доходност от 10%. Повече от видно е, че в момента южната ни съседка практически не може да се финансира на пазарен принцип. Фондовата борса просто се срина. Като най-потърпевши се оказаха акциите на гръцките банки. В допълнение гърците масово теглят парите си от банките, в които държат около 164 млрд. евро.

Към настоящия момент Гръцката централна банка е изтеглила от Европейската централна банка 75 млрд. евро. Към края на декември 2014 г. сумата бе в размер на 56 млрд. евро, а към края на октомври 2014 г. - 44,9 млрд. евро. Да, демокрацията явно има много висока цена, но в този случай се получава един гръцки парадокс и той е: „Гърците гласуваха масово за СИРИЗА и след победата започнаха да си закриват инвестициите във финансови активи.“ Странно, нали?

От друга страна, европейските банки предприеха политика на минимизиране на кредитните линии към гръцките банки. Всичко опира до това как ще протекат преговорите между новосформираното правителство и клуба на кредиторите.

Според г-н Ципрас: „Ние няма да предизвикваме хаос, но категорично ще се откажем от политиката на директно подчинение.“ Как звучи само! Опростете ни дълговете, но не ни пресирайте за реформи. 

Между другото той вече проведе среща с холандския финансов министър Диселблум, който председателства съвета на финансовите министри на държавите членки на еврозоната.

Типично по холандски, преди срещата Диселблум заяви, че е отишъл само да слуша. Вече за всички е ясно, че реториката в посока напускане на еврозоната от страна на Гърция бе единствено и само див популизъм. Има още нещо интересно в изявленията на Ципрас след изборната победа, отнасящо се до публичните финанси.

Той каза, че неговото правителство ще се стреми към балансиран бюджет, но в никакъв случай не трябва да се очакват нереалистични излишъци. Последното е в контекста на записаното в спасителния план на тройката кредитори, че страната ще обслужва дълга си към тях чрез реализираните бюджетни излишъци.

Идеята бе дългът на страната да се намали в петгодишен период до нивото от 120% спрямо БВП. Добре де, това послание на Ципрас означава ли, че ако няма бюджетни излишъци, страната ще спре обслужването на външния си дълг?

Почти намирисва, че ще има ново редуциране на гръцкия дълг. Представям си само реакцията на германците. Наистина сиртакито им идва малко в повече. В контекста на написаното по-горе е интересно да се проследи и поведението на еврото спрямо основните валути след победата на СИРИЗА.

В ранните зори на понеделник по време на азиатската сесия то се срина до нивото от 1,1094 долара за евро. В рамките на първите два работни дни единната валута не само че възстанови цялата си обезценка, но и повиши стойността си до нивото от 1,1350 долара за евро.

Инвеститорите категорично игнорираха гръцкия вот. Някои анализатори даже считат, че ако Гърция все пак напусне еврозоната, това ще бъде изключително позитивно събитие и еврото ще поскъпне значително. Още по-интересно бе, че еврото здраво набъбна и спрямо швейцарския франк. Непосредствено след изборите франкът се котираше за 0,97 сантима срещу едно евро. В сряда цената вече бе 1,03 франка за едно евро. Като цяло фондовият пазар в Европа игнорира новината от гръцкия вот.

Казано в превод, това означава следното: „Уважаеми гръцки приятели, съдбата ви е във вашите ръце. Оттук насетне средства ще видите единствено ако спазвате нашите условия.“ Пред Гърция предстоят изключително тежки месеци. Доверието на инвеститорите, както се увериха самите гърци, се губи в рамките на часове.

За да се възвърне, това също знаят от опит, са необходими години. Когато гръцката финансова система катастрофира предишния път, на страната бяха необходими три години, след което тя можеше да се финансира нормално от капиталовите пазари.

Съмнявам се дълбоко, че това може да се повтори отново. За справка - Аржентина. И до ден днешен южноамериканската страна е подложена на тотална изолация от инвеститорите, след като ги завлече с милиарди долари. Европа не е нито буксир, нито донор на закъсали държави. Чрез европейския бюджет се преразпределят парите на всички европейски данъкоплатци. Ново орязване на гръцкия държавен дълг ще изправи някои големи германски банки пред опасността да инкасират нови загуби.

Да припомня само, че МВФ предлага програма за отписване на държавни дългове, но тя касае единствено и само бедни държави и става след одобряване на подробен план за извършването на реформи при строго определени критерии. Програмата бе въведена през 1996 година. Ще бъде абсурден прецедент, ако Гърция се възползва от нея.

Според колумниста на „Файненшъл таймс“ Мартин Волф реструктурирането на гръцкия държавен дълг е абсолютно неизбежно. Както той казва: „Не може да се отрече, че това, което не може да се плати, няма да се плати.“

Кой ще поеме загубата обаче? Европейската централна банка със сигурност няма. Критично важно е да се отбележи, че Гръцката централна банка не бе включена в програмата по новите количествени облекчения, оповестени миналата седмица. Тя е единствената централна банка на държава членка на еврозоната, изключена от нея. Нямам идея как трябва да бъде тълкувано последното. И така, уважаеми съседи, партито приключи. И какво ще правим сега?