38442 | 1 ноем. 2017 | 19:02

Политическият ни елит е загубил цел и посока, чувство за мярка и самоконтрол. Всички партии и институции губят доверие. Избирателите рано или късно ще направят извода: „във фалшива държава – фалшиви новини“.

От известно време България живее в перманентен политически скандал.
Ситуация, при която някои стойностни разкрития се редуват с клюки, дребно заяждане, взаимни обвинения, изясняване на отношенията през медиите, овехтяла реторика от парламентарната трибуна, статуси във фейсбук, оставки – някои приети, други – не, нерви, пресконференции на пожар, конгреси с отворен край и още, и още...

За резултата от изброеното дотук дава представа последното социологическо проучване на Маркет Линкс. Заглавията в медиите хванаха основната интрига: разликата между ГЕРБ и БСП е 3,4% (повечето предпочетоха да я закръглят на близо 4%). Сондажът предлага обаче още редица данни и тенденции, от които политическият елит и партийните мозъчни тръстове би трябвало да са направили изводи. Ако не са, време е да ги направят.

ГЕРБ, например, вече се доближава до границата на 20-те процента подкрепа, което има важно психологическо значение. Ако подкрепата падне под тях, това ще е индикатор за сериозна криза на доверието в партията на Борисов. Очевидно, някои от разкритията на БСП не удрят съвсем на камък и не биват възприемани от публиката като „фалшиви новини“.

Но и доверието към БСП не скача автоматично на принципа „едно разкритие – един процент повече“. Да критикуваш не е достатъчно. Трябва да покажеш как ще го направиш ти, ако си на мястото на критикуваните. Корнелия Нинова подсказва рецептата „смяна на модела“. Проблемът е, че няма да може да изгради друг модел, докато в нейната партия дрънкат оръжия.

Може би в тази ситуация избирателите гледат към малките партии? И това не е така. Малките са в две категории – едните са в парламента, другите – не. Но и двете категории вече започват да „потъват“ в социологическите проучвания. Гласът на извънпарламентарните трудно се чува в голямата политическа глъчка. „Воля“ е без образ, без идеология, която ту гласува с управляващите, ту с опозицията. Критерият за решенията й остава напълно неясен.

Две от парламентарните сили – Обединените патриоти и ДПС, копират войната между двете големи. Дори само формално погледнато прилика има – едните са в управлението, другите във властта. Но и тонът между тях се изостри до крайност. От старта на правителството досега Движението последователно оспорва присъствието на националистите във властта. Остро и ултимативно бе поискана оставката на вицепремиера Валери Симеонов. Но вместо да разколебае, това още по-здраво обедини обединените вече патриоти. Нещо повече - скандалните изяви на вицепремиера вече са с добавена стойност от изрази като „хлебарки“, „ще ви стъпчем“ и други подобни, за които Комисията по парламентарна етика не счита за нужно да се самосезира.

Политическият елит очевидно е загубил всякаква мярка и чувство за самоконтрол и саморефлексия.

Случващото се не е подчинено нито на политическа логика, нито на ясни политически правила.

Ако трябва да обобщим шеговито, въпреки че едва ли на някого му е до смях, оставката на Делян Добрев не беше приета, защото БКП преди десетилетия взривявала църкви...
Тази на Антон Тодоров беше гласувана, но с неприкрито прискърбие за загубата на толкова ценен кадър, компенсиран с работно място в партийната централа.
Ако се върнем още по-назад, Лазар Влайков бе изключен (за пореден път!) от партията и бе остранен от председателското място на Общинския съвет в Септември след като с оръжието му бе убит човек (според сегашната версия). Но дали е още общинар, не знам. В сайта на общината четем, че той продължава да е член на Общинския съвет, а срещу името му пише ГЕРБ.

Най-пресният случай е с оставката на здравния министър. Няма никакво съмнение, че проф. Николай Петров е изключителен лекар. С връзки или по шуробаджанашка линия в България може да станеш много неща, но няма как да станеш лекар, който спасява човешки живот. Проблемите са в ехото на скандала. В неговия отворен край. Самият проф. Петров и премиерът Борисов реагираха бързо и по правилата на доброто управление. Оттам нататък управляващи да говорят за лобита, които го били отстранили, е контрапродуктивно. Лобита?! Кои са тези лобита, които отстрелват министрите на ГЕРБ регулярно? Те по-силни ли са от държавата? Как така държавата е безсилна пред лобита, когато българското здравеопазване е пред абсолютен колапс? Когато линейки от Турция взимат български пациенти с онкологична диагноза? Когато огромна част от българските лекари и медицински сестри работят в чужбина , а останалите тук трябва да носят паникбутони?

Който е писал опорните точки на защитата на ГЕРБ очевидно е в добро физическо здраве. Подчертавам – физическо.

В демокрацията наистина има правила, които трябва да се спазват. В някои държави министър подава оставка, само защото друг му е платил билетите за театър. Тук дебатът продължава с уточняване на сумата и защо точно служебното правителство тръгнало да разплита случая във ВМА. Това не е сериозно.  
Има норми, които за един политически елит са задължителни.

Норма е също така, че политиката е сблъсък на идеи, не на персонални желания.
Тук сблъсък на идеи обикновено няма, има скандали, които завършват с внушения, полупризната вина, обиди към политическия опонент, закани, заплахи. Или с прибързани и самодейни политически решения като конгрес на ГЕРБ да запишел изрично, че няма да прави коалиция с „дивашката опозиция БСП“.
Да го кажем направо – не е редно управляващата партия да свиква цяла пресконференция, защото се е обидила от Корнелия Нинова. Нормално е всяка партия да иска властта, независимо дали е най-голямата опозиционна сила или тепърва сяда да си пиша устава.

Перманентната скандалност в крайна сметка ще доведе дотам, че избирателите ще направят извода: във фалшива държава – фалшиви новини. Ако вече не са го направили.

Тук е голямата опасност. Освен рейтинга на политици и партии, социолозите отчитат и доверието към основните институции. А то, към повечето от тях, е катастрофално или с отрицателни стойности. Трите изключения са президентство, армия, църква. На дъното са съдебна система и парламент.
Само шест месеца след като започна работа Народното събрание има едва 12% доверие. Същото Народно събрание, където текат уж големите политически сблъсъци. Където парламентарни комисии правят внушения за лобизъм и изправят българската военна авиация пред финала на нейното съществуване. (Впрочем, от целия поток на новини, който обилно залива българските граждани, чуждите медии рядко открояват такива.  С изключение на една в последно време – за отказа на военните летци от „Граф Игнатиево“ да изпълнят учебните си полети.)  

Политическият елит, очевидно загубил цел и посока, залага на обстоятелството, че в момента нямало политическа алтернатива. Твърдение, което непрекъснато усилва чрез медиите. Но в ситуация, при която гражданите нямат доверие в основните институции на държавата, алтернатива винаги ще се намери.
По-добра или по-лоша от сегашната е съвсем отделен въпрос.