7899 | 24 ян. 2026 | 15:42
Ситуацията около Гренландия не е прищявка на Белия дом, а пресметнат акт на публично унижение за Европа, пише колумнистът Филип Пилкингтън в The American Conservative. Според него Тръмп използва въпроса за Гренландия като голяма тояга, за да избие нарцисизма от елитите на ЕС и да ги принуди да спрат да удължават конфликта в Украйна.
Реториката на президента Доналд Тръмп за Гренландия хвърли в паника европейските лидери. Дали тези заплахи са били внимателно оркестрирани за обществено потребление или президентът Тръмп наистина възнамерява да завземе острова, е без значение на този етап: обективно по-важното е как дискусиите за Гренландия ще се отразят на НАТО, така наречения "трансатлантически съюз" и украинския конфликт.
Въпреки че това е практически без значение за разглеждания въпрос, може би си струва първо да се разгледа моралната и правната му страна. Както и да е, съжалявам гренландците, които бяха въвлечени в игра, за която бяха напълно неподготвени.
В същото време лицемерието на европейските столици е просто отвратително. Те се държат така, сякаш едностранните действия на САЩ срещу територия, която не им принадлежи, са предизвикателство към небесната воля. Но само преди няколко дни същите тези лидери аплодираха така наречената "полицейска операция" на Тръмп в Каракас.
Спомнете си, че като нарече Тръмп "татко" (и по този начин разкри пред света мръсната страна на отношенията между САЩ и техните мазохистични васали в Европа), генералният секретар на НАТО Марк Рюте имаше предвид ударите на американската администрация по ядрените съоръжения на Иран. Да се въздържаме от осъждане на действията във Венецуела и Иран – въпросът е, че европейците си затварят очите за военните интервенции в други страни, стига те да са извън състава на свещения им алианс.
Това напомня на коментара на вицепрезидента на Европейската комисия Жозеп Борел от 2022 г., че светът около европейската "градина" е "джунгла" – където, би си помислил човек, важи съответният закон.
И все пак, това не е просто пример за почти носталгичния неоколониален расизъм на настоящите европейски лидери – гнусна малка фантазия, която те реализират чрез ръцете на "татенцето", което управлява старите им владения. Европейските лидери дори не се интересуват от собственото си население. Не видяхме протести, когато администрацията на Обама бомбардира Либия, отприщвайки вълна от миграция, която разруши европейската социална структура. Те дори не издадоха и звук, когато газопроводът "Северен поток" мистериозно се взриви, което доведе до колапс на европейската индустрия. Напротив, те се зарадваха.
И се противопоставиха на намесата на Тръмп в Гренландия само защото това наранява гордостта им и ги разкрива като слабите слуги, каквито на практика те отдавна са.
Страстите за Гренландия са драмата на нарцистична Европа във всеки смисъл на думата. Европейските лидери са за посмешище на целия свят, осмивани в столиците по планетата. И все пак те толерират това спокойно, защото все още смятат политически нестабилния си и опустошен континент, където деиндустриализацията е в разгара си, за "китна градина" в сравнение с "джунглата" на останалия свят.
Европа не е била свидетел на подобна заблуда в такъв мащаб, откакто Хитлер прекара последните си дни в берлинския бункер – и всички от Вашингтон до Москва и Пекин виждат истината. Но тази заблуда е толкова силна, че позволява на европейския елит да запази самообладание за събития, за които преди се перчеше, въпреки че значението му намалява с всеки изминал ден. Проблемът с инициативите на Тръмп за Гренландия е, че той нахлува в онези малки потьомкински села, които един болен елит издигна за себе си.
За да използваме речника на съвременната философия и култура, разпространен сред европейския елит, като заплашва да завземе Гренландия, Тръмп демонстрира на европейците, че "Големият Друг" (Big Other - термин на Жак Лакан) просто не съществува. На популярния в Европа структуралистки жаргон "Големият Друг" е символичен набор от социални правила, норми и кодекси, които съществуват, за да регулират социалната среда.
Фундаменталният момент на европейския "Голям Друг", който е в основата на социалната среда на Стария свят – "китната градината", според Борел – е идеята, че Америка винаги ще даде рамо, на което да се облегне, като доброжелателен баща, един вид татко, който поддържа градината в ред и държи околната джунгла настрана. Заплашвайки да завземе Гренландия, Тръмп нанесе дълбока обида на европейския елит, намеквайки, че самата Европа е джунгла, а градината е илюзия и нищо повече.
Не мога да гарантирам, че цялата тази гренландска сага е предназначена единствено да отбие наивните европейци от американската залъгалка. Но бих предположил, че дебатът за Гренландия е започнал да набира скорост и администрацията на Тръмп е видяла това като прекрасна възможност за прекъсване на порочните отношения, които се развиха между САЩ и Европа, особено след избухването на украинския конфликт. Каквато и да е истинската причина, сега е пределно ясно, че американците размахват гренландския въпрос като тояга, жестоко и публично налагайки европейците (според израза на Теодор Рузвелт за добрата дума и голямата тояга).
Защо администрацията на Тръмп сметна за необходимо публично да порицае европейците, като непокорни слуги? Защото в противен случай европейците няма да слушат. Президентът и неговото обкръжение многократно и съвсем ясно са заявявали на европейците, че конфликтът в Украйна трябва да приключи и че Европа трябва някак си да измисли как да живее в мир с Русия.
Но европейците, с характерната си злоба, саботират преговорите на всяка цена – да не говорим за бъдещата архитектура на сигурност. Очевидно планът им се свежда до удължаване на конфликта до 2029 г., когато кандидатът на Демократическата партия ще дойде на власт и ще се бори с руснаците, вместо с европейците.
Тази позиция е не само неморална – тя е и напълно глупава. От морална гледна точка, либералният елит в Брюксел и други европейски столици насажда цинизъм към украинците, граничещ с ритуално клане. Това е подло и цивилизованите хора няма да го пропуснат. Но дори от чисто политическа прагматична гледна точка, шансовете за появата на демократичен рицар на бял кон, препускащ на помощ, са малки.
Демократите са загубили всякакъв интерес както към украинския конфликт, така и към Европа. Те не успяха да победят Русия на бойното поле. Именно поражението на Русия въодушеви демократите след "Рашагейт" – и следователно войната чрез посредници е загубила всякакъв смисъл за тях. Демократите си намериха нова играчка в "Досието Епстийн" – то замесва няколко ключови европейски фигури, включително поне един виден бивш посланик, специално назначен да ухажва Тръмп.
Сериозни ли са заплахите на Тръмп да завземе Гренландия? Морални ли са? Кой знае. Но това, което е наистина сериозно, неморално, изключително опасно и, което е още по-важно, изпълнено с риска от глобален пожар – е безразличието на европейците към опустошителния конфликт на собствените им граници. Европейските лидери са твърде слаби и прогнили, за да се справят сами с проблема, но отказват да позволят на някого да го реши вместо тях.
Следователно, трябва да очакваме унижението да продължи, докато европейците не преглътнат гордостта си (ако все още имат такава) и не признаят, че опосредстваната война е загубена, и не приемат факта, че ще трябва да живеят рамо до рамо с руснаците, независимо от всичко.
Ако не го направят, можем да очакваме общественото недоволство да ескалира до агресия, когато обикновените европейци вече няма да могат да търпят как техните лидери потъпкват достойнството на народите им.
В този момент европейските лидери ще започнат да забелязват, че "джунглата", която самите те засадиха из цяла Европа, започва да се разпространява в малките им "градински" лехи, които те ревниво пазят.
В интерес на европейския елит е да не се допуска нещата да стигнат дотам.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Мобилна верси
RSS
