55641 | 20 ноем. 2016 | 16:43
Президентът Росен Плевнелиев няма намерение и няма да състави трето служебно правителство. Към този момент анализите на действията му насочват прогнозите в тази посока. А и самият той деликатно намекна това.
Ако искаше бързо да премине към конституционната процедура – съставяне на служебен кабинет, държавният глава още след обявяването на окончателните резултати от ЦИК, щеше да завърти набегом парламентарната рулетка. Към този момент щеше да е получил отказите на три партии, както те обявиха, и сега вече щеше да реди състава на поредната властова гарнитура.
Вместо това президентът реши да играе ролята на медиатор между парламентарните сили с цел сваляне на напрежението след вота. Започна протяжни консултации с тях, които минават в дух на позитивно бъбрене и обсъждане на ситуацията като на кафе, без да има кафе.
За една седмица след изборите през тези седянки минаха първите две политически сили – ГЕРБ и БСП. В идващата сряда е срещата с третата – Патриотичния фронт. Остават още пет – ДПС, РБ, АТАКА, БДП, АБВ. Ако президентът запази темпото на тези срещи, това означава, че му трябват още две седмици освен тази, която започва, само за да завърши цикъла от консултации И ноември месец ще се изниже.
След това държавният глава, както вече обяви, ще свика Консултативен съвет.
И едва тогава влизаме в конституционната процедура по връчване на проучвателни мандати.
Конституцията не указва задължителен скрок, който президентът да гони. Може по една седмица да отдели на всяка политическа партия. Ако приемем, че ГЕРБ и БСП, ще върнат веднага мандатите си, то третата по ред - вероятно ще са патриотите, може да го вземат. В рамките на законовия срок от една седмица Каракачанов и Симеонов може да се опитат да съставят правителство, но усилията им да завършат с неуспех и те също да върнат мандата.
Така във времеви измерения вече ще сме се изправили в навечерието на Коледа. Парламентът излиза във ваканция, която обикновено е до средата на януари. През това време правителството в оставка продължава да изпълнява функциите си.
На 22 януари 2017 година новоизбраният президент Румен Радев полага клетва и встъпва в длъжност. На него ще му е необходим поне един месец, за да сформира екипа си и да завърти колелото на своята държавническа дейност. Парлментът работи, кабинетът на Борисов – също.
Най-рано от средата на февруари 2017-а до към края на месеца можем да очакваме указа на президента Радев за насрочване дата на предсрочните парламентарни избори, разпускане на 43-ото Народно събрание, приемане на оставката на правителството на Борисов и пристъпване към назначаване на служебно правителство. Такава е политическата и парламентарна логика. Тя сочи, че най-ранната дата на изборите може да първата неделя след Великден – 23 април или която и да е седмица след това, но не по-късно от средата на май.
Всички други упражнения по темата - как двамата президенти трябва да се съберат тет а тет и заедно да решат състава на служебния кабинет, пък той каква насоченост да има и т.н, са лишени от логика и смисъл. И обикновено изразяват някакви конюнктурни интереси.
И тук изникват два въпроса.
Защо Плевнелиев се отказва от трети служебен кабинет?
Първо, защото преценява, че в настоящите условия няма откъде да намери хора, петимни да стават министри за месец-два. В ГЕРБ имат забрана да откликват на подобри покани, в ляво – никой няма да се върже. Да търси хора, без обществн русурс, е твърде рисквано. Така че, за него е по-добре да тупа топката, докато дойде ред на наследника му - пък той да се оправя. Което в момента е най-правилната позиция. Защото държавата работи. Шокът в администрацията от изборната загуба, преминава. Министрите все още са обидени, че не са разбрани от народа, но не могат да сдават постовете си и да бягат от отговорност. Напротив, точно в тези оставащи три месеца до фактическия край на мандата на това правителство, работата им ще бъде гледана под лупа, а парламентарният контрол ще бъде завишен. Никой няма право да не изпълнява задълженията си така, както изискват законите на страната.
Вторият въпрос е, кой печели и кой губи от тази необичайна ситуация.
Безспорно всички политиески сили, с изключение на ГЕРБ, имат нужда от време, за да се подготвят за голямата битка.
БСП знае, че успехът на ген. Радев не означава автоматично успех за партията и на парламентарни избори.
ДПС също не показа най-доброто от себе си на президентските избори и му трябва време, за да прецени ситуацията след появата на ДОСТ.
В дясно новият политически проект на Радан Кънев е още в зародиш и няколко месеца ще са му от полза, за да се изправи.
За това време ще се разбере и какво ще прави Слави Трифонов – накъде ще насочи енергията, която поведе след себе си.
Впрочем, по-късната дата на избори е от полза и за ГЕРБ. През това време партията ще може да направи спокоен и задълбочен анализ на причините за загубата. А пък лидерът й да намери верните пътища и механизми, чрез които да постави партията си на нова, по-приемлива за обществото основа.
Така че, този път трябва да поздравим президента Плевнелиев, че не хвърля страната в поредния експеримент. Ситуацията в страната трябва да се успокои, държавата да се нормализира и спазвайки европейските правила, властта спокойно да премине от едни ръце в други, без сътресения.
Мобилна верси
RSS
