5358 | 6 ноем. 2026 | 13:47

Той беше част от нашата академична общност – наш почетен професор, приятел и съмишленик, който нееднократно и с неподправена гордост подчертаваше своята принадлежност към УниБИТ

Отиде си един голям творец! Замлъква един свят, сътворен от ръцете, таланта и душата му. Но изкуството остава. То е неговият начин да продължи да разговаря с времето, с хората и с бъдещето.

С дълбока скръб и признателност Академичната общност на Университета по библиотекознание и информационни технологии се прощава с Вежди Рашидов – голям български скулптор, творец с неповторим почерк и личност, оставила ярка следа в културната и духовната история на България.

За УниБИТ той никога не беше само изтъкнат български скулптор и общественик. Той беше част от нашата академична общност – наш почетен професор, приятел и съмишленик, който нееднократно и с неподправена гордост подчертаваше своята принадлежност към УниБИТ.

Тази негова гордост беше взаимна. Защото за нас беше чест да имаме сред почетните професори на университета личност с неговия талант, творческа енергия и обществен авторитет. Той не приемаше това признание формално – носеше го със съзнанието за принадлежност, с уважение и с топлота. А ние винаги посрещахме неговото присъствие като среща с човек, който превръща изкуството в послание, а таланта – в духовна следа.

Особено скъп и символичен спомен за УниБИТ остава дарението на неговите емблематични длета – инструментите, с които е създал една от най-красивите си скулптури. Днес те са част от музейната експозиция на нашия университет. В тях има нещо много повече от материалната история на един творчески процес. Те носят паметта за ръката на майстора, за силата на неговия замах, за срещата между твърдостта на камъка и чувствителността на твореца. Това са инструменти, докосвали материята, за да ѝ дадат душа и форма. И днес, когато техният притежател вече не е сред нас, те ще продължат да разказват за него – безмълвно, но завинаги.

Особено място в духовната и академичната история на УниБИТ заема и създаденият от Вежди Рашидов ректорски жезъл – уникално скулптурно произведение, което той подарява на университета по повод втория ректорски мандат на проф. Стоян Денчев. В художествената композиция са вплетени буквите на българската азбука – знаците на нашата книжовност, духовност и национална памет. Оттогава до днес този изящен творчески жест присъства в най-тържествените академични ритуали и е неразделна част от символиката на ректорската институция. Така Вежди Рашидов остави в УниБИТ произведение на изкуството, което се превърна в символ на знанието, просветителството, академичната приемственост и уважението към българското слово. Неговият жезъл продължава да бъде в ръцете на ректорите, но в него завинаги остава и ръката на неговия създател.

Ще го помним и като неизменен гост на нашите академични тържества, като човек, който с присъствието си им придаваше особена значимост. Той идваше при нас не от протоколно задължение, а с отношението на човек, който цени университета, неговата мисия, преподавателите, учените и академичните традиции. Отнасяше се с уважение към академичната общност и умееше да показва това уважение по начин, който се помни.

Вежди Рашидов оставя след себе си свят от форми, образи, послания и човешки преживявания. Неговото изкуство ще продължи да говори, да провокира, да вълнува и да напомня, че истинското творчество надживява времето, а истинският талант не се побира в границите на един човешки живот.

За УниБИТ той остава в историята на академичните ни отличия, в музейната ни експозиция, в спомените от съвместните ни срещи и в духовната биография на нашия университет като човек, който прие почетното звание с гордост и го носеше с достойнство.

Скъпи маестро Рашидов,

Благодарим Ви за приятелството, за щедростта, за доверието, за дарените символи на Вашето творчество и за уважението, с което винаги се отнасяхте към УниБИТ!

Днес едно от Вашите длета остава при нас. Но всъщност остава много повече – остава част от Вашата ръка, от Вашия творчески свят, от Вашата душа. И докато то е в нашия музей, ще пазим паметта за един голям български творец и за един почетен професор, който с истинска гордост наричаше УниБИТ свой университет.

Поклон пред паметта!

От Академичната общност на УниБИТ