56049 | 20 февр. 2026 | 10:36
Екзотична птица се оказа вицепремиерът и министър на еврофондовете - Мария Недина.
За нейната биография се знае, че е завършила международна бизнес администрация в Ротердам, Холандия, и има опит като финансов и бизнес анализатор в международни компании.
Мария Недина има международен опит като специалист по данни (Data Scientist) и изкуствен интелект. Работила е над 3 години в централата на Twitter в Дъблин, където е заемала позицията ръководител Data Science & AI за отдела за финанси и инвестиции, пише в официалната й биография.
Нейният брат Стоян Недин е съосновател и управляващ партньор във Vitosha Venture Partners – един от водещите фондове за рисков капитал в България. С над 20 години предприемачески и инвестиционен опит, той е активен застъпник на иновациите, зелените технологии и устойчивото развитие. Като част от екипа на Vitosha Venture Partners, Стоян Недин играе ключова роля в създаването на екосистема за зелени и технологични иновации, насърчавайки инвестиции с положително въздействие. Неговият фокус включва проекти, свързани с кръгова икономика, енергийна ефективност и дигитална трансформация.
Братът има бизнес в зелената енергия, а сестра му иска да се унищожи въглищната индустрия. Навсякъде по света на това му казват конфликт на интереси.
По време на Сглобката родителите уреждат дъщеря си в държавната администрация - първо като съветник при Пеканов, а после направо като шеф на политическите кабинети на Юлиан Попов и Петър Димитров, с мотива, че много разбира от околна среда и най-вече имала великолепни идеи как да пуснем едни зелени проектчета с европейско финансиране към нашите хора. Например проектче за ядливи чаши за кафе за няколко милиона.
Какво ще прави Мария Недина сега с европрограмите, не е ясно, но може да се допусне, че ще пренасочи колкото може повече пари за подобни пепейски идиотизми.
Макар някои публикации за нея да са старателно изтири в интернет, все още се върти един разкошен клип, в който вицепремиерът и министър по еврофондовете ни обяснява как въглищата потъвали като Леонардо ди Каприо с "Титаник".
Ние обаче ще кажем на вицепремиера: Въглищните централи не потъват като „Титаник“. Те осигуряват базова мощност, стабилност на мрежата и енергийна независимост в моменти, когато вятърът не духа, а слънцето не грее. Маришкият комплекс не е романтичен филмов декор, а индустриално сърце, което бие вече десетилетия.
Истинската опасност не е в това, че въглищата „потъват“. Опасността е в прибързаните политически лозунги, които подменят стратегическото мислене с метафори от Холивуд и италиански реплики, научени от туристически речник, на либерални псевдо демократи.
Ако някой иска да казва arrivederci на българската енергийна сигурност, поне да знае как се произнася. Защото, когато грешиш в езика, това е куриоз. Но когато грешиш в енергийната политика, това вече е национален риск и може да се сблъскаш с айсберг .
Мобилна верси
RSS
