Бившият финансов министър определи Бюджет 2027 като „плах или мързелив“ и предупреди за по-висока инфлация, намалени инвестиции и неефективно съкращаване на администрацията. Според него премиерът има достатъчно политическа подкрепа, за да предприеме необходимите реформи, но не го прави.
Това заяви бившият министър на финансите и настоящ депутат от ГЕРБ Владислав Горанов в интервю за „Труд news“.
"Водачът на камиона има всички инструменти да го спре, стига да иска", така той коментира сравнението на премиера Румен Радев между държавния бюджет и тежък камион с отказали спирачки, който лети към пропастта.
Една от основните критики на Горанов е свързана с представеното от правителството намаляване на бюджетните разходи.
Според него обявеното съкращение от 800 млн. евро спрямо 2026 г. е подвеждащо, тъй като се дължи основно на отпадането на средства по Плана за възстановяване и устойчивост и намаляването на инвестициите, финансирани с европейски средства.
„И ако погледнем само националния бюджет, т. е. бюджетът без еврофондовете, ние имаме увеличение на разходите с 2,5 млрд. евро, а не намаление, както се твърди“, заяви Горанов.
Той посочи, че вместо да се извършват структурни реформи и да се ограничават неефективните разходи, правителството търси нови начини за увеличаване на приходите.
„С този смисъл, ако трябва да характеризираме бюджета той е по-скоро плах или мързелив. Защото политическата енергия, която е въплътена в мнозинството на Радев не се използва за нищо смислено“, подчерта бившият министър.
Горанов обърна внимание и на намаляването на капиталовите разходи – от около 10 млрд. през 2026 г. до приблизително 6 млрд. в проектобюджета за следващата година.
По думите му едновременно с това разходите за образование и здравеопазване като дял от БВП също намаляват.
„И когато разходите растат, но тези, които могат да доведат до потенциален растеж намаляват, ние говорим за един бюджет, който освен да поддържа съществуващата държавна инфраструктура не допринася по никакъв начин за икономическото развитие.“
Бившият финансов министър изрази сериозни съмнения, че правителството ще успее да овладее поскъпването през 2027 г. Той посочи, че кабинетът прогнозира инфлация от 4%, но съществуват редица фактори, които могат да доведат до по-високи стойности.
Сред тях са продължаващото нарастване на бюджетните разходи, спадът на индустриалното производство, отрицателното салдо по текущата сметка и поскъпването на енергоносителите.
Горанов обърна внимание на конфликта между САЩ и Иран и на обявеното преди няколко седмици увеличение на цената на природния газ с 32%.
„Всички макроикономически показатели говорят за вътрешна инфлация, или предпоставки за вътрешна инфлация“, заяви той.
Според него липсата на достатъчно бюджетни буфери увеличава опасността инфлацията в България да остане над средната за еврозоната.
Горанов критикува и предвидения нов данък върху свръхпечалбите, от който Министерството на финансите очаква приходи от около 800 млн. евро през 2027 г.
Според него подобни извънредни налози са оправдани само при специфични икономически обстоятелства, каквито в момента липсват.
„Този налог, според оценки на министерство на финансите се очаква да донесе 800 млн. евро в 2027 г. Нещо, в което като експерт се съмнявам, тъй като възможностите за избягването му са твърде големи“, коментира той.
Бившият министър предупреди, че новото облагане може да влоши инвестиционната среда и да обезкуражи компаниите да разширяват дейността си.
Той смята, че правителството се опитва да финансира постоянни разходи с еднократни приходи, вместо да ограничи разходната част на бюджета.
Горанов обаче оцени положително увеличаването на данъчните облекчения за семействата с деца, като припомни, че тази мярка е въведена в по-ограничен размер по време на неговия мандат.
Относно евентуално увеличение на данъците той посочи, че при действително извънредна ситуация би предпочел краткосрочна промяна в ДДС, но подчерта, че настоящото състояние на икономиката позволява бюджетна консолидация и без подобни мерки.
Горанов постави под въпрос и ефективността на планираното съкращаване на 5000 служители от държавната администрация.
Според него не е представена достатъчно подробна информация за конкретните длъжности, които ще бъдат премахнати, а значителна част от обявените съкращения вероятно засягат незаети щатни бройки.
Той предупреди, че освобождаването на реално работещи служители през първата година може дори да увеличи разходите заради дължимите обезщетения.
Бившият финансов министър критикува и различния подход към автоматичното увеличение на възнагражденията.
По думите му механизмът за автоматично определяне на минималната работна заплата се премахва, докато аналогични механизми в силовите структури остават непроменени.
Горанов посочи, че възнагражденията в МВР вече са нараснали значително по-бързо от тези в други сектори, което е довело до диспропорции.
Според Горанов основният проблем на правителството е политическото нежелание да предприеме реформи, които могат временно да намалят популярността му.
Той припомни управлението на Иван Костов и първия кабинет на Бойко Борисов като примери за периоди, в които според него трудните решения са били съпътствани от обществено доверие.
Бившият министър смята, че сегашното управление се опитва да спре спада в подкрепата за Радев чрез предпазливи решения, но тази тактика е погрешна.
„Тук виждаме една плахост и нежелание да се отрони и едно късче от ореола на „безгрешния“ президент Радев, но сега ролята му е корено различна“, заяви той.
Горанов подчерта, че отговорността за финансовото състояние на държавата вече е на правителството и то разполага с необходимите инструменти да предприеме действия.
„Аз смятам, че водачът на камиона има всички инструменти да го спре, стига да иска“, заключи Владислав Горанов.
1898 | 16 ноем. 2026 | 14:23




Мобилна верси
RSS
