52013 | 13 март 2016 | 11:49

Армията няма да може да спре потока през границата. Трябва система за наблюдение и ранно предупреждение. При съвременните войни наборна армия ще служи само и единствено за пушечно ме

Илия Налбантов е роден на 4 октомври 1957 г. Служил като офицер в  българската армия от 1979 до 1999 г. От 1999 г. до сега работи като експерт в областта на политиката на сигурността в Министерство на отбраната. От август 2014 г. до юни 2015 г. е началник на политическия кабинет на военния министър. Специализирал в Европейския център за изследвания на сигурността "Джордж Маршал” – Германия. Председател на сдружение „Джордж Маршал клуб” – България.



- Г-н Налбантов, военният министър Николай Ненчев всеки ден уверява в медиите, че армията е напълно готова за охрана на българската граница. Готова ли е? Ще носи ли оръжие, ще го използва ли?
- Войска без оръжие на границата е нонсенс. На границата трябва да се очаква неочакваното при всякакви ситуации.

- В зачестилите си изяви обаче министър Ненчев казва, че част от тях няма да са въоръжени.
- Министърът да се конкретизира. Това може би е някакъв лапсус или неразбиране от негова страна. Аз мога само да допускам, че става дума за водачи на МПС или за други военнослужещи, които изпълняват логистична поддръжка и то не точно на границата.
Военнослужещите на границата трябва да носят личен пистолет, както тези, които изпълняват мисии в чужбина. Те имат автомат и колективно въоръжение, но всеки от тях има и личен пистолет. Друг е въпросът дали на границата ще бъдат разполагани системи за колективно въоръжение – картечници, гранатохвъргачи и т.н. Аз мисля, че това не е допустимо.

- Защо?
- Задачата на военнослужещите е патрулна мисия, а не противодействие на противник. Нормално е те да бъдат въоръжени така, както граничните полицаи.

- Хората приеха добре новината, че армията ще се включи в охраната на границата, защото са обезпокоени от мигрантския поток, заливащ Европа. Крие ли това някакви рискове?
- Има подводни камъни. Проблемът за ангажирането на армията с изпълнение на нетипични за нея функция, тоест охрана на границата за предотвратяване или препятстване на мигрантски потоци деквалифицира армията. Това е въоръжена сила със съвършено различна функция. Военнослужещите на границата ще бъдат откъснати от нормалния ритъм на бойна подготовка. При всички  положения после трябва да се мисли за тяхната преподготовка.
Има и друг момент. Армията неминуемо ще влезе в контакт с мигранти, с каналджии. Има риск да се ангажира с трафика на хора. Милиарди се харчат за придвижването на мигрантите, а всеки военнослужещ е човек. Нормално е да допуснем, че някои от тях могат да отстъпят от морала.

- Искате да кажете, че могат да се корумпират.
- Да, и да създадат допълнителен негативен ефект с деморализация на личния състав.

- След като армията ще изпълнява само охранителни задачи, защо се налага тя да се включва? Няма ограда, МВР няма ресурс?
- Няма ограда, която да не може да бъде преодоляна. Но физическото присъствие на хора, които да въздействат върху отсрещната страна, има по-голям ефект от механичните съоръжения. Видяхме, че нито студът, нито оградите спират хората, които са решили да стигнат до Западна Европа.

- Не съм съгласна за оградите. Те очевидно играят роля и затвориха Балканския маршрут. Хиляди мигранти се струпаха в буферната зона между Гърция и Македония и ни заплашва хуманитарна криза.
- Да, но връщане назад за тези хора няма. Колко време ще издържат в буферната зона? Някои от тях ще започнат да бягат и да търсят заобиколни пътища. Универсалното решение е спирането на конфликта в Сирия и връщането и спирането на бежанските потоци.

- Когато тръгнат да заобикалят е логично да стигнат до България?
- През България пътят им се удължава, а това означава допълнителни ресурси за тях. Но търсенето на заобиколен път трябва да бъде допуснато. Отчитайки планинския характер на маршрутите, през които трябва да преминат, рисковете да тръгнат към България до края на март и до средата на април са по-малки. Потокът може да се пренасочи от май нататък, когато преодоляването на височини и планини няма да крие толкова рискове, особено за жените и децате.

- Армията ще може ли да ги спре?
- Не. Изискват се обединените усилия на разузнавателната общност и взаимодействие със специалните служби в съседните страни, включително Турция. Така нелегалният трафик може да се пресече още в началото. Важното е да има наблюдение на границата и система за ранно  предупреждение.

- Видяхме кадри от македонската граница, когато загражденията бяха щурмувани от мигрантите. Ако това се случи тук, армията има ли указания как да да действа?
- Отблъскването при подобна ситуация трябва да е функция на полицията.  Ако армията тръгне да изпълнява жандармерийски функции, има опасност да нарушим основни правила. Освен ако на нея не й бъдат вменени полицейски функции, което е на границата на морала.

- Породиха се страхове в обществото ни, особено сред младите, че ще се върне наборната армия. Имат ли основание тези опасения?
- Не. В момента няма законов регламент, при който младите хора да бъдат призовавани за служба във въоръжените сили. За това трябва да има решение на парламента. Много сме далеч от такъв елемент. Дебатите „за“ и „против“ са по-скоро, за да се убеди обществото, че наборната армия в познатия от миналото си вид, е несъстоятелна за самото общество.

- Вие защо мислите така?
- Каква ще е мисията на една наборна армия? Каква обществена задача ще реши? Какво ще направи от младите хора, ако дойдат в казармата? За какво ще ги подготви? За охранители? Охранители има и сега. Рупорите за наборна армия се ръководят от емоции и искат с помощта на казармата да се избият пропуските, които обществото е допуснало в деморализацията на самото себе си в последните 25 години.
Не можем за шест месеца или дори за година да изградим в младите режим на поведение, ако той не е създаден в първите седем години от възпитанието или в училището. Когато обществото е болно, няма как да използваш въоръжените си сили, за да оздравяваш младото поколение. Трябва да се намерят други механизми за това оздравяване.

- Какви например?
- Те са в семейството и в училището. Ще ви дам пример с децата от 3-то основно училище „Иван Селимински“ в Сливен. На 2 март тази година те  положиха клетвата на първолака. Три момента са важни в тази клетва. Първо, че им трябват най-вече знания. Второ, че с помощта на знанията ще придобият мъдрост, която им е необходима, за да оцеляват в живота. Трето, че всеки ученик, независимо какво религия изповядва, трябва да пази и да носи България в сърцето си. С тази клетва учениците от Сливен поставиха началото на вразумяването на политиканстващите фактори в държавата. Дадоха урок: стига конфронтация, искаме да знаем, да взимаме мъдростта на човечеството, за да можем да се борим с живота и да носим България в сърцето си.

- Съгласна съм с Вас, че казармата не възпитава, когато обществото не си върши работата. Но боеспособна армия е необходима. Тези дни агенция Стратфорд прогнозира война в Източна Европа.
- Няма нужда да цитирате Стратфорд. „Джордж Маршал – България“ публикувахме студията на арх. Христо Генчев „Атиловите империи“. Авторът прогнозира, че България като консуматор на сигурност и като най-слабо звено в ЕС и НАТО може да бъде повод за конфронтация между Русия и Запада.

- Имаме ли сили да реагираме? Мотивирана наборна войска няма, модерно въоръжение – също.
- Нека сме наясно – при съвременната война наборните военнослужещи ще бъдат само и единствено пушечно месо. Те не са способни да противодействат ефективно. Съвременните технологии за водене на война изискват висок професионализъм и висока степен на комбинирано използване на разнообразни средства и технологии.
Друг е въпросът какво прави България за технологичното укрепване на своите въоръжени сили.

- Какво прави наистина? Защо изоставаме драматично с превъоръжаването и модернизацията?
- Българската армия с няколко незначителни изключения е поставена в зависимост от руската техника съветско производство. Тази зависимост предопределя страната ни като консуматор на сигурност в рамките на НАТО и ЕС.

- Какво пречи да преодоляваме тази зависимост? Защо не го правим вече 25 години?
- Пречим си самите ние. В рамките на този парламент и на това управление се изгуби година и половина и няма внесен нито един проект за превъоръжаване на армията. Ако такъв бъде внесен сега, реалните доставки могат да станат най-рано след две-три години. След това техниката трябва да се усвои, тоест трябва време и за придобиване на боеспособност. Накратко, ние вече генерираме изоставане с четири-пет години!
През 2014-а служебният кабинет ясно определи това изоставане в програма, която беше отменена и заменена с друга. И със заменената програма нищо на този етап не се случва. Парламентът е гласувал бюджета за 2016-а, в него няма отделени пари за превъоръжаване. Тоест Народното събрание с приемането на бюджета се е съгласило, че България няма да има технологична армия и ще бъде най-слабото звено в НАТО.
За 80 милиона лева само се говори, има и обещания за още, но реални действия от страна на парламента няма. Не ми е ясно кой, пък бил той и министър, ще сключи договор за доставка на бойна способност за 1,2 милиарда, а ще има в джоба си само 80 милиона. Няма да му повярват. Не е сериозно. Не може да обещаваш нещо, което е във въздуха. Иска се санкция на парламента, който да гласува бюджет и после да се търси най-добрият вариант за България.

- С какво трябва да започне превъоръжаването? С изтребители, с фрегати, с ракети?
- Въпросът е интересен от гледна точка на досегашното мислене. Изпуснахме момента, когато на парче можеше да се решава един или друг въпрос и когато имаше остатъчен ресурс от остарялото съветско въоръжение. Оттук нататък въпросите трябва да бъдат решавани паралелно. Зад новия самолет веднага застават системите за радиолокация, включително за противоракетна отбрана. Веднага стоят и въпросите за наземното оборудване на летищата, които ще обслужват новите самолети. Същият подход важи за военноморските сили и сухопътните войски.

- Но колко ще струва всичко това?
- Сметки се правеха по време на служебния кабинет. За паралелното осъществяване на общо девет проекта бяха необходими между 350 и 400 милиона лева годишно за следващите шест години. Въпросът не е да купуваме железа, а да направим превъоръжаването ефективно за българския данъкоплатец.
За жалост, административният капацитет в тази област е силно занижен, както в МО, така и в политическите партии. В момента няма политическа формация, която да предложи проект за модернизация, търсещ икономическия ефект от използването на публичните финанси. Иначе да се дадат пари за едно или за друго, сигурно е изгодно за някои политически оператори.

- От което вероятно те също ще спечелят, например – от комисионни.
- Тази практика я наблюдаваме вече 25 години, още от времето на Луканов.
Ако искаме да бъдем държава с ясна физиономия, трябва да изградим собствени въоръжени сили, които да обслужват българския интерес. Съвместно с интересите на нашите съюзници на НАТО и ЕС.
Все пак мисля, че времето, когато се живееше на гърба на българския данъкоплатец, започва да изчезва.