15352 | 28 апр. 2021 | 13:02

„НОВА ЗЕМЯ“ е тревожно откровение за българския характер и днешно питане за повтарящите се препъвания в пътя ни към обединението.

- За депутат се иска да си имотен. Не да си чист...Ние сме малък народ. Отде да се вземат за депутати толкоз хора, които хем да са нравствени, хем името си да могат да напишат?

- Знае се, че князът, стигне ли София, ще бърза да създаде правителство. Затуй сега по петите му са тръгнали и либерали, и консерватори.

- Да оставим големите приказки. Те не вършат работа. Ти искаш да видиш България съединена, аз – също. Ти - защото обичаш народа си, аз – защото освен народа, си обичам и джоба.

- Сега всичките стремления, борби, омаскаряване се превеждат на прост български език с една дума: пари. Джобът гладен вика! Иска да се напълни, затуй реве.

- Ето какво искам аз и защо. Съединена България, защото ще даде щастие на българите и ще отвори простор за моята търговия.

- Българинът има странна дарба. Готов е да свикне с лошото. Да държи мечтите си високо и да не прави усилие да се качи при тях.

- Не говори срещу тоя напатил се народ, на чийто гръб се качват нови кръвопийци.

- Мнозина днеска искат да се издигнат до хероите. Изпъват шия, надигат се на пръсти. Измислят си страдания, юначества, таланти. А едничкото, което имат, е користолюбива жажда.

- Знам и на какво са способни хора като Догански. От една седмица стрелят през нощта. Обикалят. Викат. Плашат. Обещавали пари на всички, които ще дадат гласа си за Белодумов.

- Когато говоря, че идат хубави дни и видя срещу себе си просълзени очи, все бързам да поясня. Ще има и горчилка. Ще трябва жертви. Не може да заспим на пепелището, а да се събудим утре в рая. Този народ, дето искам да му дам сила и надежда, разбира ли това? Или ще ми обърне гръб, когато почнат трудностите. Когато проумее, че изпитанието на робството свърши, а изпитанието на свободата е без край? Кой водач е истинският? Който пълни хорските сърца с благи мечтания или другия, който проповядва, че закон и труд са единствения път, който предстои? Може ли с оправданието за вчерашните мъки, алчно да искаме всичко за себе си?

- Говориш, че Съединението е стоплило гърдите ти, а вече разсъждаваш каква полза ще ти донесе. Не с мои, с чужди думи ще ти кажа туй, което искам. Виктор Хюго е тоз мъдрец, дето ги е рекъл. Чуй ги и ти. Человеческото общество ще се облагороди тогава, когато убие политиката. А понеже политиката няма да се убие, тя ще убива обществото… Какво да направя тогава аз пред тази несекваща агония? Аз, един глупав даскал, който има повече въпроси, отколкото децата, дето се отворили очи срещу му? Само едно! Да слушам сърцето си! Да знам, че всяко человеческо дело, в което има кръв и мъка, трябва да се пази от умници като теб, неслучил се мой братко…А сега трябва да вървя. Утре е ден още по-важен от днешния. Ще трябва да разкажа на децата, че днес е станало Съединението българско. А те ще ме питат какво е то…

Това са част от репликите между Доганов и Стремски в един от най-мащабните проекти на Народния театър, посветен на неговия патрон Иван Вазов – спектакълът „НОВА ЗЕМЯ“, чиято премиера бе снощи на Голяма сцена.

Най-спорният роман на Патриарха на българската литература се поставя за първи път. Сценичният вариант е дело на драматурга и режисьор Юрий Дачев, а постановката – на Бина Харалампиева („Лисичета“, „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“). Спектакълът се посвещава на 100-годишнината от смъртта на Иван Вазов.

„НОВА ЗЕМЯ“ ни пренася в дните на следосвобожденска България - време на подем и срутвания, на идеали и цени на дребно, на саможертви и предателства, на отстоявано достойнство и съглашателство в името на оцеляването.

„НОВА ЗЕМЯ“ е тревожно откровение за българския характер и днешно питане за повтарящите се препъвания в пътя ни към обединението.

„Този спектакъл ни връща към велико време от историята ни. Един народ с пламенност и опиянение застава пред бъдещето на обединената си страна. Може би няма време да се замисли над „детските си болести“, които ще се превърнат в хронични страдания по пътя му. А днес, бидейки по-трезвомислещи, с повече самочувствие и опит, замисляме ли се върху тях? И ако го правим, не тръгваме ли предварително със скепсиса, който също е болест, която непрекъснато подхранваме?

В „Нова земя“ много неща вече ни се виждат и стари, и повтарящи се, но разрушителното недоверие в самите нас все още не се е сгъстило. Това прави съприкосновението с емоциите и надеждите на романа и героите му уникални, завладяващи и… май невъзвратими“, споделя режисьорът Бина Харалампиева.

А авторът на сценичния вариант Юрий Дачев казва: „Ние предпочитаме и обичаме най-вече Вазов, който възхвалява и умилява, който припомня хероите и природните красоти, всичко, съградило величието българско. Не сме се научили да четем болките, въпросите, нехаресването, посочването на чернилката в нравите и характера ни. А в тая чернилка има „при всеки поглед нови, по-нови красоти“. Може да е огрубено и еднопосочно обяснението, но неприемането на „Нова земя“ е свързано най-вече с навика да чуваме Вазов само донякъде... Непораслият ни дух е скрил творбата на забутано място в долния ред на библиотеките ни. Трябва да го разбутаме този ред. Да извадим от него нелесните за четене български книги. Да се мъчим със старите думи и с истините за себе си. Да се усещаме не само погалени от Вазовата обич, но и разпитани от нея“.

Вазовият роман „Нова земя“ излиза от печат през 1896 г. под заглавието „Нова земя, роман из живота на българите през първите години след Освобождението. В седем части. С 19 илюстрации от Обербауера, Мърквичка, А. Митова и Канелла. София.”

Формално съществуват шест издания на романа от 1896 година, но това са всъщност шест тиража от по хиляда екземпляра на едно и също издание.

За втори път романът излиза след смъртта на Вазов.

Творбите на писателя неведнъж са предизвиквали остри критики, но като че ли „Нова земя“ е Вазовият роман, натрупал най-много отрицание, и то в различни посоки. Най-безпощаден е вечният опонент на автора Пенчо Славейков. Под псевдонима Любомир Циклин, в статията „Един стар херой“ той пише: „Г-н Вазов е изобразил в хероя Стремски, както видяхме, сам себе си, а чрез себе си и онази от нашите обществени партии, на която той е член и обществен представител: партията на прозявките и лъжите“.

Съзвездие от знакови актьори е в състава на спектакъла: ИВАН ЮРУКОВ, МАРИЯ СТЕФАНОВА, ХРИСТО ПЕТКОВ, ГЕРАСИМ ГЕОРГИЕВ-ГЕРО, АЛЕКСАНДРА ВАСИЛЕВА, РАДИНА БОРШОШ, РАДЕНА ВЪЛКАНОВА, ЖАКЛИН ДАСКАЛОВА, СОФИЯ БОБЧЕВА, ВАЛЕНТИН ТАНЕВ, НИКОЛАЙ УРУМОВ, ДАРИН АНГЕЛОВ, ВАСИЛ ДРАГАНОВ, СТОЯН ПЕПЕЛАНОВ, ДИМИТЪР НИКОЛОВ, БОГДАН БУХАЛОВ, ЛЮБОМИР ПЕТКАШЕВ, ЕВА ДАНАИЛОВА, НЕДЕЛИН НАЙДЕНОВ.

Сценографията и костюмите в спектакъла са дело на Свила Величкова и Ванина Цандева, музиката е на Асен Аврамов. Художник на плаката е Янина Петрова а фотограф – Стефан Н. Щерев.