39559 | 12 март 2018 | 18:33

Няма как българската държава да приеме за нормално, че добрите нрави се изразяват в това някой да поема задължението да подпомага увреждане на интересите на българската държава, макар и в едно арбитражно производство.

Сделката за продажба на ЧЕЗ продължава да бъде много сериозен проблем за България. Досега той протича като политически скандал. Тепърва ще се развива като огромен проблем и за българското правосъдие.

Българският законодател е определил като нищожни договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави.

Договорът за продажба на ЧЕЗ е непознат в неговото пълно съдържание. Чрез чешки медии станаха известни частички от неговото съдържание. Но дори и тези малки частички смятам, че са достатъчно основание за намеса от страна на българската държава.

Пред очите на всички ни се поднася информация от договора за продажба на ЧЕЗ, според която купувачът на ЧЕЗ се задължава да окаже съдействие на продавача във връзка с арбитражно дело водено срещу българската държава. Българската фирма купувач се опита да опровергае наличието на подобни клаузи. Но едва ли има някой в България, който да не вярва на чешките медии, а да приема за истина изнесеното от нашето правителство или въпросната фирма.

Бившият министър на МВР Богомил Бонев вече излезе със становище, че поставянето в услуга на друга държава е престъпление. И според него това е достатъчно основание прокуратурата да се самосезира. Да очакваме прокуратурата да се самосезира поне към настоящия момент е загуба на време.

Смятам, че договорът за продажба на ЧЕЗ противоречи и на добрите нрави и той трябва да бъде обявен за нищожен, ако се случи.

Няма как българската държава да приеме за нормално, че добрите нрави се изразяват в това някой да поема задължението да подпомага увреждане на интересите на българската държава, макар и в едно арбитражно производство. Та нали нормалният въпрос е как ще бъде оказано подобно съдействие от страна на купувача? Това може да се случи само ако някой уговори представителите на българската държава да извършат действия или бездействия, които да подпомогнат загубата на арбитражното дело. А това няма как да бъде прието като проява на добрите нрави. Но да се случи е повече от възможно.

И сега отново трябва да си припомним за онези писъмца, които Българската банка за развитие давала на всеки, който иска да прави бизнес. Ако информацията от чешките медии е вярна, то ББР практически е подкрепила намерение за сключването на договор, в който клауза съдържа идея за накърняване интересите на българската държава.
Редно е да си спомним и за банките, които искат да подкрепят въпросната сделка.

Чехите изнесоха информация за две банки, които оперират в България. Нека само си представим, че това е сделка в САЩ. Дали тези банки ще работят и два часа в тази страна, ако излезе информация, че подкрепят сделка, в която има договорна клауза насочена срещу САЩ?

А защо и България да не бъде като САЩ?

Ето защо смятам, че като трето лице, което е заинтересовано от сделката поради сочените клаузи, които нарушават добрите нрави, българската държава трябва да поиска разваляне на сделката. Разбира се, ако тя се сключи и изпълни. Вместо това виждаме, че държавата ни иска да става съдружник в сделката. Смятам, че това е абсурд на абсурдите.

Скандалът не е затихнал, дори бих казал, че той не е стигнал апогея си. Тепърва ще се разбира, в какво се изразява тази помощ, която трябва да бъде оказана на ЧЕЗ и чехите да спечелят арбитражното дело. Да не се окаже, че някой предварително е обещавал, че може да осигури подобна помощ? Това е въпрос на въпросите пред българската държава.

И докато не бъде намерен неговият отговор скандалът няма да затихне.

С други думи дали става въпрос за продажба на ЧЕЗ България или купуване на арбитражното решение. Сега е ред и на въпроса кои са собственици на 33% от капитала на ЧЕЗ Електро България АД и ЧЕЗ Разпределение България АД.

Поне в официалната страница на ЧЕЗ България информацията говори, че чехите притежават 67% от двете дружества. Защо трябва да знаем кои са тези собственици? Защото при загубено арбитражно дело е важно дали тези собственици ще получат 33% от присъдената сума. В същото време България не може да си позволи да влиза в съдружие с неизвестните притежатели на тези 33%.

Въпросите май стават повече и повече, а отговори няма.

Въпросите без отговор се превръщат във воденичен камък на шията на Борисов, който очевидно е попаднал във водовъртеж. Един бегъл анализ в поведението на чехите показва, че именно информацията, която ние научаваме чрез тях е силата, която върти водовъртежа.

Да, информацията идваща от чешка страна е уличаваща за Борисов. Така ние разбрахме за участието на ББР, за подкрепата на другите две банки опериращи в България, за договарящата се помощ по отношение на арбитражното дело, за предложението отправено от ЧЕЗ към българската държава.

Какво още ще излезе като информация от чешка страна ние дори не можем да предполагаме.

Междувременно в медиите се появява информация за индиректни връзки между Борисов и собствениците на фирмата купувач. И проблемът е в това, че Борисов не ги опровергава. Опровержения от типа „Аз суджуци не ям“ не могат да му помогнат. Мълчанието му в този случай също не е негов съюзник. 

Струва ми се, че този скандал унищожи политическата имунна система на Борисов. Политическият му живот вече ще е чрез подържащи системи.
И накрая за това, че сделката се извършва в Чехия, съгласно чешкото законодателство. Не съм специалист по търговско право и ми е трудно да коментирам този въпрос. Но смятам, че не е логично дружество, което е регистрирано в България, по българските закони, да се продава по чужди закони. Всяко юридическо лице, което е регистрирано в България извършва дейността си съгласно българската юрисдикция. Акциите на ЧЕЗ обект на продажба все пак касаят дружество регистрирано в България. В този смисъл въпросите стават наистина повече и те май достигат критична маса за верижна реакция.