29602 | 26 апр. 2023 | 09:27

Правото на магистратите да изискват проверки по реда на надзора за законност има пряк ефект върху качеството на живота на хората

Конституционният съд за пореден път през последните години даде знак, че държавността следва да е над конюнктурните политически интереси.

С мнозинство от 8 гласа срещу два с особено мнение конституционните съдии отказаха да участват в опитите за политически диктат над независимостта на съдебната власт чрез орязване на правомощията й.

Значението на решението на КС по дело 18 от 2020 година, с което бе отхвърлено искането на служебния кабинет, прието по инициатива на служебния правосъден министър за отмяна на правомощията на прокуратурата да осъществява надзор за законност, има няколко аспекта.

На първо място – то пресече опитите на служебния министър Крум Зарков да приписва повече власт на прокуратурата като се внушава, че когато администрацията бездейства или с действията си засяга обществения интерес, то не трябва да се стига до проверки от страна на държавните обвинители. Така и не стана ясно какво толкова важно имаше, че още през септември м. г., по-малко от два месеца след встъпването му в длъжност, служебният министър настоятелно прокара през правителството подобно искане.

В крайна сметка с окончателното произнасяне на КС Зарков направи тъкмо обратното - осигури на прокуратурата идеална възможност да защити своята независимост.

И тя го направи – веднага след решението главният прокурор Иван Гешев написа в туитър: „Върховенство на закона е спазване на Конституцията, българското и европейско законодателство. Решението на КС доказва, че тезата за политическа целесъобразност, защитавана от министри като Крум Зарков и политици, ни връща във времена на правна несигурност и липса на демократични ценности“.

Нещо повече - знаково е, че решението на КС е подкрепено дори от конституционния съдия Атанас Семов, който е от президентската квота, откъдето идва и самото назначение на Зарков. Другият представител на този държавен глава в КС – Янаки Стоилов, който е бивш съпартиец на Зарков, все пак е подкрепил младия си колега. Което не е изненадващо с оглед на това, че Стоилов и Зарков ще оставят имената си като правосъдните министри, които упорито и ненужно са правили опити за отстраняването на главния прокурор. Стоилов - безуспешно, същото изглежда предстои и за Зарков.

На второ място – стана ясно, че не е работа на служебни министри, още по-малко правителства, да се опитват да прокарват едно или друго решение, без да имат легитимната власт за това. Продължителното управление на служебни кабинети в последните две години доведе до позабравяне на функциите и правомощията на института „служебно правителство“. А именно – провеждане на предсрочни парламентарни избори. В случая имаме доста разширено разбиране на един министър да опита да отнеме конституционно установено правомощие от орган на съдебната власт, без дори това да стане с промяна на основния закон, а чрез питане на КС.

Последното прави провалът на Зарков още по-силен, включително затвърждава мнението, че действията на служебния министър са били продиктувани от лобистки интереси.

В юридическите среди не е тайна, че определени адвокатски кантори и НПО от години лансираха погрешната теза, че прокуратурата има свръхправомощия. И ако те са го правили с пропагандна цел, в опит да отнемат от властта на обвинител №1, то Зарков беше този представител на изпълнителната власт, който бе заставен или изкушен, а може би и двете, да прокара институционално тези скрити опити за ерозия на правомощията на прокуратурата.

Трето - всичко изброено дотук се отнася и до актуалния напоследък закон „Зарков“, с който същият служебен правосъден министър иска „малка“ законова промяна, която да осигури специално разследване на главния прокурор или както Гешев многократно е заявявал: „извънредно законодателство“.

Оказа се, че дори и юристи, близки до две от партиите в парламента – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, предупреждават, че исканията за промени в НПК и ЗСВ, свързани с т.нар. „контрол на главния прокурор“, не са съобразени с основния закон и биха били отменени. А обвинител №1 многократно е декларирал, че е готов да сезира КС, ако парламентът се изкуши и атакува фронтално независимостта на прокуратурата, каквито заявки правят повечето партии.

Едва ли решението на конституционните съдии ще срещне широк обществен отзвук. Темата е сложна, засяга ограничен кръг юристи и представители на държавни институции и местна власт. Въпреки това, КС показва за пореден път, че е на нужното ниво и отстоява смисъла на Конституцията и законите, на разделението на властите, а оттам и на поизхабеното върховенство на правото.

Днес, служебният министър на правосъдието вероятно се чувства съкрушен, но го държи надеждата, че ще търси реванш със закона „АнтиГешев“.

Какъв може да е мотивът за това?

Със сигурност не е този, който се пропагандира от радетелите на антипрокурорската реформа. Толкова много усилия да се пилеят за разрушителни действия не е просто недопустимо, непростимо е.

Защото има много по-съществени въпроси, които политици като Зарков може да решават, а и трябва. Пример за това дойде отново от прокуратурата, която в понеделник припомни, че нито правосъдното министерство, нито няколкото кратки парламента са намерили за нужно да изменят законите така, че издаваните от българските власти европейски заповеди за арест да важат и да се изпълняват. С други думи – страните-членки на ЕС безпрепятствено да връщат у нас издирвани за престъпления лица. Нещо, което България прави редовно и без излишни пречки. Вероятно и защото в повечето европейски държави, властите си взаимодействат, а не провокират излишно напрежение помежду си.

Нито пък министър ще тръгне на война срещу главния прокурор на държавата, сякаш за да му седне на стола. Последното е типично за недемократичните общества, от които ние отдавна би трябвало да сме се откъснали.

Дали?

Четвърто - правото на прокуратурата да изисква проверки по реда на надзора за законност има пряк ефект върху качеството на живота на хората. Друг е въпросът защо в България прокуратурата се е превърнала в крайна инстанция и всички чакат нейната намеса, за да си свършат работата. И това отново е проблем на политиците, особено на управляващите, защото показва, че не могат да създадат работещ механизъм - държавните органи често се оказва, че бездействат и се присещат, че трябва да си изпълнят задълженията едва когато някой казус получи медиен отзвук и прокуратурата се самосезира.

Пето - макар вече една година и повече КС да е с намален състав от десет съдии, институцията показа, че правото може и трябва да е над политическите и лобистки игри, което дава надежда, че държавността все още е запазена след поредицата от кризи, сринали доверието в институциите и оставили много от тях да функционират на ръба на закона заради изтекли мандати и т.н. Това е знак, че този парламент, ако не друго, то е добре да попълни квотата си от двама съдии, като избере безспорни юристи, които ще са готови да отстояват националния и законов интерес пред този на моментното разпределение в политическия пасианс.